Европейската комисия намали прогнозата си за растеж на българската икономика през 2019 година с 0,1 процентни пункта. В зимната си прогноза, публикувана днес, Брюксел смята, че брутният вътрешен продукт на страната ни ще нарасне с 3,6 процента през тази и следващата година.

През октомври м.г. Министерство на финансите прогнозира 3,7 процента при по-рано прогнозирани 3,8 процента.

Реалният ръст на брутния вътрешен продукт на България забави темп през 2018 година и икономиката нарасна с 3,2 процента по предварителни данни (3,1 процента според НСИ - бел. ред.), в сравнение с 3,8 процента през 2017 година. Основната причина се крие в забавянето на износа към големите партньри на страната - Европейския съюз и Турция.

Тенденциите на вътрешния пазар обаче са по-оптимистични, посочват от Брюксел. Увеличението на заплатите продължи да движи потреблението, а ръстът в използваните средства от ЕС подкрепи инвестиционната дейност.

Изследвания сочат към увеличени поръчки и производство, което подсказва, че ръстът на БВП ще се възстанови през следващите тримесечие.

През 2018 г. основен двигател на повишението бе вътрешното търсене, като се очаква това да се запази без промяна и през следващите две години. Затягането на пазара на труда и увеличението на заплатите в бюджетния сектор ще повиши вътрешното потребление през настоящата година.

Частните и публични инвестиции също най-вероятно ще останат силни, благодарение на еврофондовете и ниските лихви, казват от ЕС.

През 2018 г. инфлацията достигна 2,6 процента, като се очаква през 2019 година да забави темп до 2 процента. През 2020 г. тя ще бъде 1,8 процента.

Европейския съюз

След върховите стойности през 2017 г., забавянето в темпото на икономиката на ЕС се очаква да продължи през 2019 г. с ръст от 1,5 %. Това забавяне следва да бъде по-силно от есенната прогноза, особено в еврозоната, поради несигурността в световната търговия и някои вътрешни фактори в най-големите икономики от ЕС.

"Основните икономически показатели на Европа продължават да са солидни и постоянно получаваме добри новини, по-специално в областта на работните места. Очаква се растежът постепенно да се засили през втората половина на тази година и през 2020 г", казва Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансови въпроси.

През втората половина на миналата година икономическата активност намаля, тъй като растежът на световната търговия се забави, несигурността засегна доверието, а резултатите в някои държави членки бяха засегнати неблагоприятно от временни вътрешни фактори, като смущения в производството на автомобили, социално напрежение и несигурност, свързана с фискалната политика.

В резултат на това растежът на брутния вътрешен продукт както в еврозоната, така и в ЕС, намаля на 1,9 % през 2018 г. спрямо 2,4 % през 2017 г. (есенната прогноза — 2,1 % за ЕС-28 и еврозоната).

Икономическата динамика от началото на тази година бе ниска, но основните фактори останаха стабилни. Икономическият растеж ще продължи, макар и по-умерено. Европейската икономика ще продължи да се възползва от подобрени условия на пазара на труда, благоприятни условия за финансиране и леко експанзионистична фискална позиция. Понастоящем БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1,3 % през 2019 г. и с 1,6 % през 2020 г. (есенната прогноза — 1,9 % през 2019 г.; 1,7 % през 2020 г.). Прогнозата за растежа на БВП на ЕС също бе занижена на 1,5 % през 2019 г. и на 1,7 % през 2020 г. (есенната прогноза — 1,9 % през 2019 г.; 1,8 % през 2020 г.).

Инфлация

Инфлацията на потребителските цени в еврозоната намаля към края на 2018 г. поради резкия спад в цените на енергията и по-ниската инфлация на цените на храните. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе слаба през годината въпреки по-бързия растеж на заплатите. Общата инфлация (ХИПЦ) достигна средно 1,7 % през 2018 г., което е повече от 1,5 % през 2017 г. Поради това, че понастоящем допусканията за цените на петрола за тази и следващата година са по-ниски от тези през есента, инфлацията в еврозоната се очаква да остане умерена на равнище от 1,4 % през 2019 г., преди да се увеличи слабо до 1,5 % през 2020 г. За ЕС прогнозата за инфлацията е средно 1,6 % за тази година, след което се увеличава на 1,8 % през 2020 г.

Несигурност

Налице е висока степен на несигурност, свързана с икономическите перспективи, поради което са налице рискове по отношение на прогнозите. Напрежението в областта на търговията, което от известно време насам влияеше отрицателно на нагласите, намаля донякъде, но все още предизвиква загриженост. Китайската икономика може да се забави по-рязко от очакваното, а световните финансови пазари и много от бързо развиващите пазари са податливи на резки промени в глобалното усещане за риск и очакванията за растежа. За ЕС процесът "Брекзит" продължава да бъде източник на несигурност.