По предварителни оценки, необходимите разходи за привеждане на българската промишленост в съответствие с екостандартите на Европейския съюз са приблизително 9 милиарда лева.
Това каза Костадинка Тодорова - директор на дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в Министерството на икономиката, цитирана от БНР.
Вчера в министерството се състоя заключителната среща по туининг проекта "Национална стратегия за подпомагане на промишлеността за постигане съответствие с екологичното законодателство по програма ФАР на Европейския съюз".
Проектът е част от националната програма ФАР 2003 за България и е осъществен съвместно с Министерството на икономиката и технологиите на Германия.
Целта на проекта е разработване на национална стратегия и план за действие, чрез които да се подкрепи българската индустрия, във връзка с изпълнението на задълженията по внедряването на европейското законодателство за околна среда.
Общата нетна печалба след внедряването на законодателството на Европейския съюз за нормите за замърсяването на въздуха се очаква да е 533 милиона евро до 2020 г., каза Тодорова.
Сред инструментите за финансова подкрепа на екологични проекти в индустрията са Европейският фонд за регионално развитие, чийто бюджет е 307 милиарда евро годишно. Обикновено помощите от фонда не се изплащат пряко на частни фирми, а се поощрява тяхното участие в партньорство с институции от публичния сектор.
Друга възможност е чрез Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации с бюджет за периода 2007- 2013 от над 4 милиарда евро.
С бюджет 17,5 милиарда евро, разпределени за следващите четири години, е седмата Рамкова програма, насочена към малките и средните предприятия, които желаят да разработят нови екологични технологии. За да кандидатстват за финансиране по програмата, малките и средни фирми трябва да са изградили многонационален консорциум от фирми и научно-изследователски институти.
Част от средствата за покриване на европейските екоизисквания могат да се попълнят и с косвени облекчения от държавата, каза експертът, например след съкращаването на сроковете за издаване на разрешителните.
Друга възможност е предприятията да имат избор между това дали да въведат сложната система за управление по околната среда EMS, или да предпочетат по-облекчената като ИСО 14000, в зависимост от изискванията към съответния производител. Подобен избор имат в Германия, каза експертът.