Да оценим Федералния резерв

Джон Чапмън - икономист към Американския предприемачески институт със седалище във Вашингтон.

Моята оценка за намеренията на ФЕД е 6 (отличен), но за изпълнение давам 4- (добър).

С последната си инициатива по спасяване на инвестиционната банка Bear Stearns, ФЕД насочи вниманието ни към прекалено уязвимия и работещ на свръх високи обороти финансов сектор. Ако трябва да сме точни обаче, именно Федералният резерв позволи на кредитната криза да достигне днешните размери с прекалено либералната си политика от края на управлението на Грийнспан. Така че според мен, централната банка трябва час по-скоро да се съсредоточи към монетарните си отговорности и да стабилизира паричното предлагане.

Милтън Фридман обичаше да казва, че инфлацията е била и винаги ще бъде монетарен феномен. Това потвърждава тезата за виновността на ФЕД по създаване на днешната криза. „Спукването на един балон посява семената за създаването на нов", гласи известна поговорка. Това не е следствие от неправилния капиталистически модел, а от неправилното управление на монетарната политика и поддържането на прекалено ниски лихвени нива. Те опосредстваха покупката на нови домове без зад тях да седи реален паричен ресурс и така банките подкрепяни от оферти за свръх изгодни ипотечни кредити раздуха пазара на имоти, но и тръгнаха към пропастта рамо до рамо с него.

В периода между декември 2000 г. и юни 2004 г., федералната фондова лихва бе намалена от 6.5% до 1%, а за цели три години реалното лихвено ниво бе отрицателно (инфлацията изпреварваше лихвения процент). От юни 2004 г. до септември 2007 г., лихвата бе покачена до 5.25%, което сложи край на изкривената финансова структура използвана от американските банки. Днешната икономическа криза е необходима на ФЕД да проумее, че прекалено резките промени на монетарната политика са вредни както за финансовата дисциплина така и за курса на долара.

Разглеждаме решението на ФЕД да бъде посредник при сделката за покупка на почти фалиралата банка Bear Stearns от JPMorgan Chase като акт на безпрецедентна държавна намеса приличащ на решението за национализация на Northern Rock във Великобритания. Тези действие отвориха нова ера в англо-саксонския капиталистически модел.

Ако Bear Stearns беше фалирала това щеше да е болезнено за клиентите на фирмата, нейните служители и партньори, а перспективата от икономическа рецесия щеше да е още по-реална. Тогава обаче щяхме да имаме истинска преоценка на банковите активи, а кредитният пазар щеше да се отпуши веднага щом всички карти се бяха свалили на масата. Вместо това ФЕД се намеси със спешно финансиране и така се превърна в абсолютен гарант на частните финансови институции, чийто акции поскъпнаха заради по-високото инвеститорско доверие. За съжаление, секторът не успя да изпита „студения душ" на истинската криза и ще продължи да работи по стария изпитан начин и занапред.

Всъщност вече се намираме в ерата на неприятните алтернативи. Централната банка вместо да се грижи за паричната стабилност, тя се е превърнала в спасител на търговски и инвестиционни банки, а защо не и на хедж-фондове. Вярно доларът е световна валута, а с нейното обезценяване инфлацията удря най-вече развиващите се пазари, които са основен доставчик на суровини и стоки за САЩ. Това обаче е на път да се промени и да се върне под формата на нисък икономически растеж и загуба на американски работни места.  

Десмонд Лахман - старши икономист към Американския предприемачески институт.

Федералният резерв трябва да бъде оценен подобаващо за усърдната му работа по въвеждането на нови и ефикасни методи за борба с финансовите кризи. Аз лично давам оценка 6- (отличен) на Бернанке и колегите му.

След като през цялата 2007 г. ФЕД ни успокояваше, че нещата са под контрол, за щастие в началото на 2008 г. банкерите осъзнаха истинските размери на кризата и не се поколебаха да се намесят с крайни мерки. Сега вече знаем, че можем да разчитаме на централната банка, когато имаме нужда от помощ.

От началото на годината, Федералният резерв намали лихвеното ниво с 2 процентни пункта, като даде сигнал, че остава в готовност да продължи тази политика и в идните месеци. Тази стъпка трябва да бъде аплодирана, тъй като е напълно резонна предвид наближаващата икономическа рецесия в страната. Имайки пред себе си перспективата от навлизане в дългогодишна стагнация от японски стил, Бернанке бе напълно прав да съсредоточи всички сили в подкрепа на икономиката, докато инфлацията остана на по-заден план.

Нещо повече, ФЕД доказа че е гъвкава институция, готова да прилага нови методи за борба с кризите на деня. Въвеждайки практиката по организиране на редовни кредитни аукциони за търговските банки и наливайки огромен обем под формата на краткосрочни кредити, Федералният резерв успя да предостави жизненоважната за пазара ликвидност. Спасяването на Bear Stearns от фалит, пък предпази американската финансова система от истински колапс и тежка рецесия.

Ако погледнем в перспектива можем спокойно да отбележим, че ФЕД има силите да се справи с по-сериозни икономически кризи. Добрата съвместна работа между централната банка и финансовото министерство пък ще доведе до по-бързото излизане от имотната криза и възстановяване на икономическия цикъл.

Алън Мелцер - професор по икономика към Университета Карнеги Мелън и сътрудник в предприемачески институт.

Моята оценка за Федералния резерв е добър 4.

ФЕД има де основни отговорности. Монетарната политика, която провежда трябва да подкрепя икономическия растеж и да поддържа стабилни ценовите равнища. Това както всички знаем се постига с постоянна корекция на лихвените нива. Другата задача е свързана с дейността му като кредитор на търговските банки, в случай на по-ниска ликвидност.

Монетарната политика на централната банка обаче е прекалено отпусната в момента. ФЕД направи много, за да рестартира икономическия растеж, но забрави за отговорността си да поддържа инфлацията в определени граници. Тази грешка е следствие от пазарния натиск и желанието на Конгреса бързо да стабилизира икономиката в условия на провеждаща се кандидатпрезидентска кампания. Федералният резерв жертва суверенитета си, за да угажда на пазарните участници и на политиците.

В крайна сметка днес имаме отрицателен лихвен процент (преизчислен с инфлацията), което ще рече, че на кредитополучателите (търговските и инвестиционни банки) им се плаща да теглят пари от ФЕД. Както е видно, лихвеното ниво не може да продължи да бъде под инфлацията и Бернанке трябва час по скоро да започне рестриктивна лихвена политика. Това ще стимулира и долара, чрез който в момента изнасяме инфлация за целия свят.

От друга страна обаче, мога да кажа само добри думи по повод кредитната дейност на резерва. Банкерите ясно отчетоха проблемите на финансовия сектор и липсата на свободни парични средства. Американските банки спряха да си отпускат кредити на междубанковия пазар, понеже не бяха сигурни доколко се е разпространил проблема и дали колегите ще могат да върнат заема в срок. Единственият начин да се облекчи проблема е като се налеят точно толкова пари отколкото пазара има нужда. Тук ФЕД се справи блестящо, като реши да отпусне 28-дневни краткосрочни кредити на финансовите институции в залог на техните обезценени ипотечни облигации. Това предпази пазара от по-силни удари, а Wall Street си върна доверието на инвеститорите.  

Искам да отбележа, че неправилно описваме дейността на ФЕД в случая Bear Stearns с думата „спасяване" (bail-out). Федералният резерв бе просто посредник при сделката между изпадналата в несъстоятелност банка Bear Stearns и JPMorgan в условия на пазарен хаос, което доведе до нормализирането му в рамките на няколко дни. Единствената грешка според мен беше, че Бернанке заложи $30 млрд. като гаранция ако сделката се провали. Това показа готовността на ФЕД да жертва парите на данъкоплатците, за да спасява частни финансови институции. Не смятам за правилна системата, частните банкери да обират печалбите по време на икономически възход, а когато пазарът прегрее, данъкоплатците да оправят проблемите със собствените си пари.