С цел да избегне кризисни ситуации в еврозоната, ЕК предупреди 5 страни (Белгия, Франция, Испания, Португалия и Словения), че проектобюджетите им не отговарят на препоръчителните критерии по отношение на предвидения дефицит. Две от тях обаче изпъкват с фискалната си политика и предвидените публични разходи, като по-сериозно притеснение, до голяма степен и заради определящото значение на икономиките им за съюза.

Плановете на италианското правителство за значителното увеличение на структурния дефицит през 2019 г. станаха повод за сериозни дебати в Брюксел и доведоха до прецедент в практиката на Комисията по отношение на бюджетната политика на страна-членка - Италия трябва да представи нов бюджет до 2 седмици или да понесе дисциплинарни мерки.

 

Италия очаква бюджетен дефицит от 2,4% от БВП за следващата година, което е в рамките на допустимите Маастрихтски критерии, но правителството обещава да намали публичния си дълг, възлизащ на над 131% от БВП, а заложените разходи ще затруднят това.

В същото време втората най-голяма икономика на съюза - Франция, също претърпя критики по отношение на фискалната си политика. За разлика от Италия френското правителство цели да постигне 2,8% дефицит за 2019 г. (близо до критичните 3%), а МВФ изчислява, че за 202 г. той ще достигне 3,2%. Заложеното понижение на структурния дефицит с 0,1 % от БВП за тази година и 0,3 през 2019 г. са далеч от препоръчаните от ЕК 0,6%. Франция също така има не по-малко впечатляващ дълг от близо 98,7% от БВП.

Двете страни не са отбелязвали бюджетен излишък от дълго време - Италия не е докладвала такъв от 1995 г., когато за първи път публикува данни, а Франция от средата на 70- те.

Критичната разлика между двете страни е, че Франция има много по-ниски финансови разходи от Италия. "Това е значителна разлика в дългосрочната динамика на дълга", каза Антоан Буве от Mizuho International в Лондон за DW .

Макрон дойде на власт с про-бизнес реформи и обещания да намали безработицата с реформи. Промените отнемат време и близо 2 години по-късно безработицата спада само с 0,3% от 9,4% на 9,3% докато подкрепата за президента се срива с по-бързи темпове. Това може да е допълнителна пречка за провеждане на по-сериозни структурни реформи. МВФ иска от Франция да намали заплатите си, да консолидира бюджетите на местните власти и да преструктурира социалната, здравната и пенсионната си политика.

И докато Франция е готова на промени Италия отказва да прави отстъпки включително и да ревизира пенсионната си система.

"Франция работи върху подобряването на своя дългосрочен потенциал за растеж (чрез засилване както на търсенето, така и на предлагането в икономиката), Италия прави точно обратното (намалявайки пенсионна възраст и правейки публични разходи насочени към потребление, а не инвестиции)" казва Флориан Хенсе, пред CNBC.

Забавянето на ръста в еврозоната заради напрежение от глобалните търговски конфликти е друга предпоставка за притеснение, че страните няма да може да продължат да намаляват дефицита си. Икономиката на Франция нарасна с 0,2% през всяко от първите две тримесечия, по-малко тази на от Италия.

Съществува и друга съществена разлика между Италия и Франция. "Франция е по-вероятно да получи помощ от превантивна програма на Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), а оттам и подкрепата на ЕЦБ за техните пазари на облигации, докато сегашното италианско правителство е много по-малко вероятно да се съгласи на включените в него фискални регулации подобна ", каза Бут.

Двете страни също не се застраховат с фискални буфери за следващата финансова криза, предвещавана скоро от редица икономически експерти.