Възобновяемата енергия в ЕС се увеличават, а милиони хора трудно плащат сметките си - каква е ситуацията у нас

Европа става все по-енергийно ефективна. Въпреки това все още милиони хора трудно плащат сметките си за отопление, пише Euractiv. Възобновяемата енергия продължава да набира популярност в Европейския съюз, като вече е на трето място сред източниците на енергия за гражданите в целия блок.

Въпреки че общото потребление на енергия намалява, енергийната бедност остава сериозен и нарастващ проблем, подчертават експерти.

Според данни на Евростат за 2023 г., ЕС е използвал 4,1% по-малко енергия в сравнение с 2022 г. и близо 12% по-малко, отколкото през 2013 г. - ясно отражение на дългосрочната тенденция на намаляване на потреблението на енергия в блока.

Петролът остава доминиращият източник, следван от природния газ. Докато потреблението на петрол се е увеличило леко, потреблението на природен газ е спаднало значително, до голяма степен в резултат на войната в Украйна и усилията за диверсификация на доставките.

За първи път фотоволтаиците произведоха повече ток от цялото потребление у нас

Макар само за няколко часа

Ядрената енергия

Употребата на твърди изкопаеми горива също е намаляла, докато възобновяемите енергийни източници са продължили стабилно да се разширяват. Ядрената енергия и отпадъците са играли сравнително по-малка роля в енергийния микс.

В своя анализ от 2023 г. на електроенергийния сектор на ЕС, глобалният енергиен мозъчен тръст Ember потвърди, че вятърната, водната и слънчевата енергия са се превърнали в най-важните енергийни източници, изпреварвайки биоенергията и други.

Източник: Kalyon Energy

На този фон става ясно, че колебанията в разходите за производство на електроенергия в страните от Европейския съюз биха могли да намалеят с до 57 процента до 2030 г. в сравнение с 2023 г., "ако бъдат постигнати референтните нива за 2030 г. за капацитета на възобновяемите източници, търсенето и съхранението", се посочва в доклада на ЕАОС.

В краткосрочен план тези спестени средства биха могли - поне частично - да бъдат компенсирани от инвестициите, необходими за по-гъвкава европейска електроенергийна мрежа и други национални разходи, пишат експертите. В дългосрочен план обаче потребителите все пак биха могли да спестят пари.

Агенцията с централа в Копенхаген анализира състоянието на възобновяемите енергийни източници и електрификацията в ЕС. Тя стига до заключението, че разпространението на възобновяемите източници на електроенергия може не само да намали разходите за производство на електроенергия, но и да подобри енергийната независимост на страните от ЕС и да подпомогне прехода към чиста промишленост.

Необходима е също така по-бърза електрификация на отоплението, транспорта и промишлеността, за да бъде подпомогната Европа по пътя си към екологично и конкурентно бъдеще, подчертават от организацията.

Четирите най-големи икономики в блока - Германия (19%), Франция (17%), Италия (12%) и Испания (9,5%) - заедно са отговорни за 58% от търсенето на електроенергия, отбелязат от Ember. На глава от населението Финландия и Швеция са сред десетте най-големи потребители, тенденция, дължаща се на по-студения климат, високите нива на развитие и по-голямата електрификация.

Източник: iStock by Getty Images

От 2005 г. насам ЕС е постигнал по-голям напредък в намаляването на потреблението на първична енергия, отколкото на крайното потребление на енергия, благодарение на усвояването на възобновяеми енергийни източници, енергийно ефективни технологии, отказ от енергоемки индустрии и по-топли зими, свързани с изменението на климата.

Каква е ситуацията в България?

Данните на Европейската агенция за околна среда показват, че повечето държави членки са намалили потреблението на енергия между 2005 и 2023 г. Гърция е регистрирала най-рязък спад както в потреблението на първична, така и в крайното потребление на енергия, докато Полша и Малта са отбелязали увеличение.

Между 2022 и 2023 г. България и Естония са регистрирали най-големи спадове в потреблението на първична енергия, като Словения и Австрия са водещи в намаляването на крайното потребление на енергия.

Намаляването на потреблението на енергия не само намалява емисиите и замърсяването, но също така подобрява общественото здраве и намалява зависимостта на блока от внос на енергия. ЕС е определил обвързващи цели за потребление на енергия за 2030 г.: 992,5 милиона тона петролен еквивалент за първична енергия и 763 милиона тона за крайна енергия.

Европа е на път да счупи рекорда по производство на слънчева енергия - къде сме ние?

Отчетеният ръст за една година е 32%, показват данни на Ember

Въпреки че дългосрочните прогнози показват, че блокът все още не е на правилния път, постоянните намаления през последните три години са окуражаващи.

Източник: iStock

Енергийната бедност се задълбочава

През 2023 г. транспортът е представлявал най-големия дял от крайното потребление на енергия (32%), следван от домакинствата и промишлеността. Докато потреблението на домакинствата и промишлеността като цяло е намаляло, потреблението на транспорт остава нестабилно.

Въпреки намаляващия си дял, домакинският сектор продължава да отразява рязко неравенство. През 2023 г. броят на европейците, които не са в състояние да отопляват адекватно домовете си, достигна най-високото си ниво от 2021 г. насам - тревожен сигнал за нарастваща енергийна бедност.

Данните на Евростат за 2024 г. показват, че 32% от домакинствата в Гърция са съобщили за просрочени плащания по сметки за комунални услуги поради финансови затруднения, което е доста над средното за ЕС ниво от 6,9%. Нидерландия е регистрирала най-нисък дял от 1,9%.

"Високият дял на разходите за енергия в доходите" (2M) - който показва, че домакинствата харчат над два пъти повече от средния дял на доходите си за енергия - също разкрива неравномерни нива на затруднения. Докато страни като Естония и Унгария отчитат цифри малко над 10%, Гърция отново се откроява с процент над 28%. Средният показател за ЕС е 8,2%.

Тези неравенства разкриват непропорционалната тежест върху домакинствата с ниски доходи, особено върху собствениците на жилища, и подчертават необходимостта от целенасочени политически интервенции, чувствителни към националния контекст и динамиката на цените.

Лошите жилищни условия допълнително утежняват проблема. През 2023 г. 15,5% от населението на ЕС е живяло в домове, засегнати от структурни проблеми, като течащи покриви или влажни стени - най-високите нива са установени в Кипър (31,6%), Португалия (29%) и Испания (23%), в сравнение с едва 4,8% в Швеция.

Хибриден ВЕИ парк край Оряхово ще осигурява енергия за град с население колкото Кюстендил

Централата покрива площ от 37,86 ха

Към по-справедливо бъдеще

С развитието на енергийните политики на ЕС, справедливостта и равнопоставеността придобиват все по-голямо значение. В скорошна статия в ECPR, изследователката Моргиан Ноел подчертава реформите, насочени към справяне с енергийната бедност чрез законодателни и финансови механизми.

Актуализациите на Директивата за енергийна ефективност постановяват, че част от енергийните спестявания трябва да са от пряка полза за домакинствата с ниски доходи. Очаква се тези промени да подобрят събирането на данни, да се насочат към обновяването на сгради и да осигурят финансова подкрепа за подобрения в енергийната ефективност.

Междувременно, Фондът за социален климат, стартиран през 2021 г., е предназначен да предлага пряка финансова помощ - като например субсидии за сметки - и да насърчава зелените работни места за работниците, които преминават от секторите на изкопаемите горива. Но експертът предупреждава, че без съгласувана стратегия на ЕС тези усилия рискуват да се провалят.

Това означава по-голяма координация, увеличени инвестиции и подкрепа за иновативни инициативи като проекти за общностна енергия, технологии за интелигентни мрежи и нови инструменти за финансиране. Осигуряването на универсален достъп до чиста и достъпна енергия не е само въпрос на политика - това е въпрос на справедливост.

Ако бъдат приложени ефективно, настоящите мерки биха могли значително да намалят бедността и неравенството, като същевременно поставят Европа твърдо на пътя към по-зелено и по-справедливо енергийно бъдеще.