Премиер министърът на Испания, Хосе Луис Родригес Запатеро, заяви, че страната му е по-богата от Италия. Да се изпревари Франция е новата цел на испанската нация, заяви той. Разбираем е патриотичният триумф в разгара на тежката предизборна кампания - пише Financial times.

Обаче в един момент Запатеро може да съжали за самоуверените си забележки. Три десетилетия на реформи направиха от Испания европейска звезда - но сега страната страда от финансираните с кредити потребителски разходи и бум на недвижимите имоти.

Едва миналия септември перспективите изглеждаха по-иначе. Социалистическото правителство имаше причини да бъде доволно: инфлацията на цените на жилища се забавя, прегряващата икономика започва да охлажда. Това бе нужната противоотрова след годините превишения на потребителските разходи и инвестициите в строителство, насърчавани от много ниските реални лихви в еврозоната.

И тогава дойде глобалната кредитна криза. С втори в света след САЩ номинален дефицит по текущата сметка и с все по-високо ниво на задлъжнялост на домакинствата, трудно може да се види как Испания ще избегне сериозна корекция. Инфлацията през декември е на равнище най-високо от 10 години, цените на имотите падат, безработицата нараства. Взривоопасен коктейл от икономически рискове.

На 14 януари в интервю за вестник Publico, министърът на икономиката Педро Солбес поясни, че глобалният недостиг на кредит е главният икономически риск, пред който е изправена Испания. „Най-несигурният фактор е рестрикцията на кредита. Това може да ни повлияе, тъй като сме наясно с важността да се финансират нашите инвестиции и нашата икономика".

Относно пазара на имоти, Солбес е казал, че икономиката на Испания ще почувства по-слабо ефекта на забавянето. Корекцията е започнала през 2006 и ефектът започва да се абсорбира. Очакванията са тази година цените на имотите да се задържат на сегашното ниво, а през 2009 да паднат с 1.8%. Нов ръст може да се очаква през 2011, считат анализаторите на Reuters.

В друго интервю за вестник El Mundo, премиерът Запатеро е видял забавяне на икономиката от очакваните 3.8% за 2007 до 2.8 - 3 процента в близко бъдеще. Ръстът през 2008 ще е по-малък по сравнение с 2007, но през 2009 ще има фундаменти за възраждане.

Не е за учудване яростната дискусия за икономиката в навечерието на изборите през март. Запатеро в своя подкрепа може да изтъкне един скромен фискален излишък, постигнат от администрацията му. Има пространство за ограничени данъчни намаления. Но това не е много убедително - коментира FT. Испания досега се ползваше от евтин кредит и силно търсене в Еврозоната на испански стоки и услуги. За разлика от Франция не бяха предприети структурните реформи, необходими за  дългосрочен просперитет.

Запатеро се преструва, че такива не са нужни. Но ако бъде преизбран, ще трябва да обмисли въпроса отново. Може би щедрите данъчни облекчения ще бъдат пренебрегнати за сметка на леко рестриктивно фискално състояние. Централни са мерките за насърчаване на конкурентната способност. Такива мерки трябва да включват и премахване на бариерите пред конкуренцията в търговията на дребно, транспорта и енергията. Трябва да се преустановят преференциите за националните шампиони.

Ще трябва да се направи нещо и срещу запазващата се слабост в ръста на производителността. Напоследък стъпките за разширяване на малката технологична база на Испания бяха положителни. Нужно е да се насърчи предприемчивостта и да се засили образователната система. На университетите трябва да се даде независимост. На компаниите трябва да се позволи да излизат извън колективните договаряния на заплатите и това ще направи пазара на труда по-гъвкав. Най-малкото, което Испания трябва да направи, ако иска да остане сред тези, които в Европа задават темпото.