Данните на Министерството на финансите за състоянието на общинските бюджети в края на 2020-а показват, че в разрез със всички очаквания и публични декларации, кризата не е нанесла съществени щети върху финансовите показатели на местната власт като цяло. Всичките над 260 общини в страната са събрали собствени приходи от 2,38 млрд. лева - с около 20 млн. лева по-малко в сравнение с 2019-а, което прави спад с под 1 процент. Разходите им са нараснали с около 298 млн. лева или с около 4,3% до 7,3 млрд. лева. За една година размерът на общинският дълг е намалял с 6 млн. лева до 1 440,7 млн. лева, а просрочените им задължения по бюджет са се свили с близо 44 млн. лева до 127,78 млн. лева. Събираемостта на приходите от двата основни общински данъка - върху имотите и върху автомобилите бележи спад от 1,1%, което не е чак толкова страшно.

"Средният дял на приходите в общите постъпления за страната намалява до 30,7%, спрямо 34,9 % в края на 2019 г. Към края на 2020 г., общо 43 общини отчитат дял на приходите от общите постъпления, по-висок от средния за страната. Средният за страната дял на покритие на разходите за местни дейности с приходи се повишава до 82,9 %, спрямо 78,02 % през 2019 г., като 62 общини постигат резултат над средното за страната (при 64 в края на 2019 г.). По отношение на бюджетното салдо спрямо общите постъпления по отчет - средното равнище за страната към края на 2020 г. е 5,29 % (при -2,90 % в края на 2019 година). Броят на общините, отчитащи резултат над средния към края на 2020 г., е 143 и е по-малък спрямо този към края на 2019 г., когато общините са били 149", пише Министерството на финансите.

Сериозно увеличение, с близо 16%, обаче има на поетите ангажименти за разходи - от 2,36 млрд. лева на 2,74 млрд. лева. Но пък бюджетното салдо на общините за една година силно се е подобрило - от отрицателно в размер на 144,1 млн. лева през 2019-а, до положително от близо 409,25 млн. лева за 2020-а. Логичният въпрос е как при такъв голям разрив между собствените приходи и разходи - дефицит от около 5 млрд. лева общинските бюджети като цяло въобще могат да имат положително салдо.

Напомняме, че освен собствени приходи общините всяка година получават от държавния бюджет различни видове субсидии, чийто общ размер за 2020-а по закон е над 3,65 млрд. лева, а вероятно в периода на пандемията тази сума е увеличена. Освен това общините могат да си осигурят средства по различни европейски програми и тези два източника попълват огромната дупка между собствените приходи и разходите. С най-голямо положително салдо за 2020-а, според данните на Министерството на финансите, са бюджетите на Пловдив - 43,9 млн. лева, на София - 33,3 млн. лева, Шумен - 18,8 млн. лева, Сандански - с 16,8 млн. лева и Хасково - с 15,4 млн. лева. А с най-голямо отрицателно бюджетно салдо 2020-а приключва Перник - минус 18,8 млн. лева. Тук е важно да се направи уговорката, че не е задължително отрицателното салдо в бюджета на дадена община да се възприема като знак за лошо управление на местната администрация.

За лошо управление, поне по отношение на бюджетните средства, Министерството на финансите има ясни критерии и по тях вкарва общините в така наречения списък за оздравяване. Според последните данни на финансовото ведомство в края на 2020 г. спрямо 2019 г. намалява броят на общините, отговарящи на условията за финансово оздравяване по чл. 130а от ЗПФ. Наблюдава се относително еднаква структура на разходите по икономически елементи, но се отбелязват и тенденции за по-добро управление на бюджетните средства от страна на редица общини.

Общините, които отговарят на три и повече от критериите по чл. 130а от Закона за публичните финанси за класирането им като общини с финансови затруднения през 2021 г., въз основа на данните от годишните отчети за касово изпълнение на бюджетите на общините, оборотните ведомости и информацията по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси към края на 2020 г., са 9 общини (3,4 % от всички в страната) - Симитли, Белоградчик, Брегово, Димово, Балчик, Белово, Велинград, Септември и Доспат. Към края на 2019 г. общините по този показател са 16 или 6 %.

Общините, които през 2021 г. отпадат от списъка за финансово оздравяване, са 11 - Струмяни, Созопол, Аврен, Добрич, Кърджали, Кочериново, Сапарева баня, Неделино, Чепеларе, Минерални бани и Стамболово. Приетите от тяхна страна мерки и планове за оздравяване са довели до положителни резултати и подобряване на един или повече от показателите, въз основа на които се прави оценка на финансовото им състояние. Общините, които попадат в списъка за финансово оздравяване през 2021 г., но не фигурират в този за 2020 г., са 4 - Симитли, Балчик, Белово и Доспат. Община Балчик е определена като такава за пръв път от въвеждането на условията по чл. 130а, ал. 1 от ЗПФ за определяне на общини с финансови затруднения. Общините, които трайно попадат в списъка за финансово оздравяване в периода 2016-2021 г., са 2 - Димово и Септември.

На основание на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. като общини с финансови затруднения се определят и общините Хисаря, Николаево и Чирпан, тъй като наличните към края на 2020 г. задължения към доставчици в отчетна група сметки за средства от Европейския съюз, по данни от сборните годишни оборотни ведомости на съответните общини, надвишават 50 на сто от отчетените към края на годината разходи по бюджета на общината, независимо дали са налице условията по чл. 130а, ал. 1 от Закона за публичните финанси.