Банките и небанковите институции у нас са основни кредитори у нас с по 35% от просрочените задължения. Това обявиха от Асоциацията за управление на вземания в България (АУВ).

На трето място са телекомите с 18% дял и далеч назад остават застрахователите, комуналните дружества и лизинговите компании.

"Възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска - масово това са хора под 30 години, а много често - дори под 25-годишна възраст", коментира председателят на организацията Лилия Димитрова.

Данните съвпадат и с тези на Камарата на частните съдебни изпълнители. Те още в края на миналата година обявиха, че има производства срещу 120 000 души под 30-годишна възраст, като 4000 от тях са даже под 20 г.

120 000 млади хора у нас са с просрочени кредити и с дългове към ЧСИ

120 000 млади хора у нас са с просрочени кредити и с дългове към ЧСИ

Как се излиза от дългова спирала?

На този фон, средният размер на продадените вземания чувствително намалява - през 2024 г. той е 909 лева при 1324 лева година по-рано. "Причината е, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума, докато ипотечните кредити към момента се обслужват до голяма степен", казва Райна Миткова, зам.-председател на АУВ.

Огромен е скокът на просрочията на пазара на междуфирмена задлъжнялост - от 15 млн. лева през 2023 г. до цели 122 млн. лева в края на 2024 г. Според експертите обаче фактор за това е, че повече бизнеси започват да използват услугите на компании за управление на вземания и то на по-ранен етап от просрочието.

Живот на кредит

Плащаемостта при физическите лица през първите 6 месеца на тази година расте с 38% спрямо същия период на миналата година. От асоциацията отбелязват, че членовете им полагат усилия за извънсъдебно събиране на задълженията - защото алтернативата забавя процеса и го оскъпява за сметка на длъжника.

Според АУВ ниските лихви и икономическият подем подтиква дори най-консервативните групи да се замислят за кредит: "По този начин се измени нагласата към кредитния продукт - той вече не се асоциира с просрочие в степента, в каквато това бе така преди 5-10 години. Българите привикват да живеят с кредит, да го разглеждат като инструмент за подобряване на качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно".