Цифровите валути на централните банки: "Дигиталният концлагер", който идва... но не в Европа

"Цифров концентрационен лагер", "дигитално робство" - шокът, бомбата и ужасът на социалните мрежи от месеци имат ново вдъхновение: цифровото евро. Истерията по темата (напълно неочаквано!) се засили когато стана ясно, че България най-накрая ще приеме единната валута.

През последните дни голям брой случайни граждани с колебливо познаване на пълния и кратък член се преквалифицираха във финтех експерти и с тяхна помощ разбрахме, че:

• Злите европейски бюрократи ще следят всяка наша покупка;
• Ще могат да ни забраняват да си пазаруваме любимите пръжки от магазина, защото са в нарушение на Зелената сделка;
• Ще ни крадат заплатата, ако не я похарчим в срок;
• Ще ни зануляват портфейла, ако посмеем да недоволстваме;
• По някакъв начин цялата работа ще бъде особено страшна за децата (в тези сюжети винаги забъркват и децата...).

Вдъхновители на всичките тези неща понякога са и млади и образовани хора. В това число - такива, които след края на мандата си в Европейския парламент вероятно ще са милионери, ако не са живели твърде разточително.

ЕЦБ: Цифровото евро би било допълнение към парите в брой

"Прототипът" на дигиталната валутата ще бъде представен през 2023 година

Подобно на повечето подобни драматични разкази, и в този случай си имаме работа с откровени лъжи, използвани политически от хора, които действат на принципа, че за оборването на лъжа от три думи обикновено са нужни две страници истина - и с такова предимство в КПД-то винаги ще имат реторическа преднина.

Какви биха били ползите от дигиталното евро за потребителите

Коментарът на подуправителя на БНБ Петър Чобанов

Много от неверните неща, които чуваме по адрес на цифровото евро, всъщност не са напълно измислени. Те даже направо са си суровата реалност в някои държави, които са близки до сърцето, душата и джоба на радикалните левица и десница в Европа. И (шок!) всъщност част от тях хич не е толкова лошо да ги видим и в ЕС.

Какво наистина е цифровото евро?

Първо малко по-дълъг отговор. Цифровото евро ще е цифрова валута на централната банка (CBDC) - електронен еквивалент на парите в брой. Като такава, то ще е подкрепено от Европейската централна банка и тя отговаря за неговата базова инфраструктура.

С нейна помощ всеки гражданин на страна от еврозоната ще може да си създаде дигитален портфейл с помощта на банка или например пощенски клон. Цифровото евро ще позволява плащания чрез карта или смарт устройство, които са по-бързи и лесни за клиента и по-евтини за търговеца - както онлайн, така и офлайн чрез P2P технология.

Как дигиталното евро трябва да запази автономията на паричната система в Европа

Европейската централна банка (ЕЦБ) се стреми да намали зависимостта от американските платежни гиганти

За да не се "обезкървят" банките, портфейлите ще имат максимална наличност, а по-големите транзакции ще са възможни само при свързване с банкова сметка - също както не можете (законно) да отидете и да си купите апартамент с пари в брой.

От ЕЦБ подчертават, че дори Евросистемата, която е емитент и доставчик на платежната инфраструктура, няма да може да свърже пряко транзакциите с конкретни лица. "Цифровото евро никога няма да бъде програмируеми пари. Програмируемите пари представляват цифрова форма на пари, използвани за предварително определена цел, като например ваучер, с ограничения за това къде, кога или при кого могат да се използват", подчертават от институцията.

Иначе казано - нищо от тиражираните информации не е вярно. Изненадани?

Сега обаче да дадем и един по-кратък отговор на въпроса какво е цифровото евро. Ето ви го: "Все още - нищо". Подобно на горе-долу всичко, създадено в европейските институции, проектът върви изключително бавно и с всевъзможни бюрократични спънки. Все още не са решени фундаментални въпроси като евентуална употреба на блокчейн за вписване на транзакциите.

Процесът е мъчителен, но поне е прозрачен. Другаде е обратното.

Светли примери от БРИКС

Един от парадоксите на българската онлайн публичност е в това, че най-големите критици на цифровото евро са неприкрити почитатели на държави, в които значително по-радикални проекти вече са реалност и се намират в мащабна пилотна фаза.

Категоричен лидер в тази сфера е Китай с цифровия юан (c-CNY). По данни на Атлантическия съвет към юни 2024 г. обемът на транзакциите с него е достигнал близо трилион долара в 17-те региона, където се тества. Това е почти четворен скок за година.

В Китай започнаха експериментите с дигитален юан

Те се провеждат в четири региона на страната

e-CNY е проект, по който Китай работи поне от 2014 г. Това е много силно централизирана цифрова валута, която е под контрола на Китайската народна банка. Интегрирана е в приложенията на много банки и най-вече има съвместимост с Alipay и WeChat Pay, през които минават около 90% от мобилните разплащания в страната. Последното е важно, защото Китай с бързи стъпки върви към превръщането си в безкешова икономика.

Когато плащате с цифров юан, всяка транзакция се записва в блокчейн, който се анализира в реално време от властите с помощта на изкуствен интелект. В Пекин говорят за "контролирана анонимност" - малките транзакции са псевдонимизирани, но реално могат да се проследят.

e-CNY притежава програмируемост - всяка транзакция може да има към себе си "умен" договор (smart contract), който дефинира условията, при които е разрешено харченето на парите. През октомври 2020 г. беше тествано именно как ще работи тази функционалност - 50 000 души в Шънджън получиха по 200 цифрови юана, които можеха да похарчат в определени магазини в рамките на седмица.

Сега официалната позиция на китайските власти е, че не се поставят ограничения за употребата на e-CNY, но явно техническа възможност за такива съществува.

Вторият най-голям CBDC пилотен проект е цифровата рупия в Индия с еквивалента на 122 милиона долара през март 2025 г. - 334% повече спрямо година по-рано. И тук водеща роля има централната банка на страната.

Преди няколко месеца нейният гуверньор обяви, че започва да се тества програмируемост на цифровата рупия. Така централната банка може да определя правила за това как и кога се харчат цифровите пари.

Русия развива своята цифрова рубла с по-голямо темпо след началото на войната в Украйна и затягането на западните санкции. Проектът беше съпътстван от сходни опасения, че ще принуждава гражданите да използват парите си по един или друг начин.

Започва вторият етап на тестване на цифровата рубла, определиха кога ще се въведе масовата й употреба

В тестването участва и най-голямата руска банка Сбербанк

През февруари тази година директорът на дирекция "Национална платежна система" в централната банка на Русия Алла Бакина заяви категорично: "Също както когато централната банка емитира пари в брой, когато те стигнат до гражданина, вече са негова собственост и той има право да ги харчи както прецени".

Само месец по-късно обаче в Татарстан започна нов кръг от изпитания на цифровата рубла, в който основен елемент са "умните" договори и по-специално "експериментално въвеждане на условия за харченето на целеви средства за конкретни цели".

Иначе казано, в поне три държави изглежда напълно възможно да се следи всяко ваше действие с цифровите пари и да се поставят условия къде и кога да ги харчите. Сред тези три държави обаче нито една не е европейска.

А всъщност не е толкова лошо...

Авторът на настоящия текст ще си позволи да влезе в ролята на адвокат на Дявола, за да отбележи, че всъщност програмируемостта на цифровите пари не трябва да е нещо, от което ЕС трябва да бяга.

Да, в Пекин, Делхи и Москва това е инструмент, с който да се ограничават правата на хората. Примерно: отишли сте на митинг - сега половин година ще можете да си харчите заплатата само за базови хранителни продукти от магазини в радиус от 500 метра от дома си и ще имате по 10 дни, за да го направите. Такива условия е тривиално да се имплементират в smart contract.

Тъй като държавите с авторитарно управление обикновено имат известни проблеми със стабилността на икономиките си, цифровите пари ще позволят и централизиран контрол на търсенето - ако заплатата се "изпарява" в даден ден от месеца и няма как да спестявате, най-вероятно ще пазарувате повече, което увеличава активността в стопанския сектор.

На Европа нищо от това не ѝ трябва. За щастие. Затова и масовото цифрово евро няма нужда да бъде инструмент за финансов "Биг Брадър". Не така обаче стои въпросът с целевите плащания, направени с публичен ресурс. Вероятно у нас - в държава, в която пари за магистрали се изнасят от банкови офиси в сакове и с детски надбавки се купуват ракия и цигари, сме малко по-чувствителни на тази тема, но сякаш не е лошо парите, събрани чрез нашите данъци, да се отпускат под ясни условия, които не подлежат на заобикаляне.

Нека погледнем и навън. Китай и Русия виждат цифровите си валути като метод за заобикаляне на потенциални и вече наложени западни санкции при международни сделки. Цифровото евро от друга страна се представя като улеснение на вътрешната за ЕС търговия и "намаляване на зависимостта на Европа от частни, неевропейски доставчици на платежни услуги и същевременно би действало като противовес на господстващото им положение на пазара".

Ако не е станало ясно, визират се VISA и Mastercard. Никой не се нагърбва да прогнозира какво би се случило при наистина дълбок разрив между Доналд Тръмп и ЕС. На теория Вашингтон може да постави евросъюза под санкции и тогава двете платежни системи вероятно ще се наложи да преустановят дейност на негова територия - с всички катастрофални последици от това.

Вече видяхме какво се случи с Международния наказателен съд, чийто председател се оказа без достъп до електронната си поща, хоствана от Microsoft. Това се случи именно след като САЩ наложиха санкции на институцията.

Цифровото евро би могло да се адаптира по-добре за международна употреба именно за да се избегне подобен сценарий. Това сякаш все още не е толкова очевидно за Брюксел, колкото за Вашингтон - където Тръмп нарича CBDC заплаха за националната сигурност и иска пълна забрана със закон.

Вместо епилог

Цифровото евро има да извърви дълъг път преди въобще да можем да говорим за него като за нещо реално (или по-скоро виртуално) съществуващо. Това означава, че все още има възможност да се вземат някои концептуални решения, които да му дадат по-голяма перспектива за развитие и шанс за налагане в новия силно фрагментиран свят.

Тъй като обаче говорим за процеси в Брюксел, трябва да подчертаем огромната нужда от политическа воля за бързи и решителни действия - защото иначе цифровото евро може и да не ни открадне свободата, парите и децата, но надали провалът му ще ни направи особено щастливи и успешни.