В края на този месец флотилия от кораби-влекачи ще напусне северозападното руско пристанище Мурманск, теглейки със себе си първата руска плаваща ядрена електроцентрала "Академик Ломоносов".

Корабите ще изминат близо 6 000 километра на изток до отдалеченото пристанище Павек в североизточната част на Русия. Там двата малки реактора на плаващата централа ще захранват с електричество домове и предприятия.

Това е дръзко и скъпо начинание, което обаче може да се окаже лавинообразно. Китай планира да пусне в експлоатация 20 плаващи ядрени централи в рамките на следващото десетилетие. Междувременно американските инвеститори пък се надяват да изградят търговска линия с Южна Корея за построяването на достъпни реактори, които да се използват в подобни централи.

Притеснителното тук е, че с напредването на технологиите не се спазват предписанията и регулациите. Неудовлетворителният отговор на руснаците след фаталния взрив на ракетата в Архангелск показва и че една плаваща ядрена централа също може да бъде опасна. Не е трудно да си представим природните бедствия, които биха могли да възникнат в района на такава централа и до какви катастрофи могат да доведат. Трябва да се внимава и районът да не е натоварен плавателен коридор, както и да не е застрашен от пиратство или тероризъм. Следователно бързото въвеждане на нови глобални правила трябва да бъде приоритет.

Русия строи първата в света плаваща ядрена централа

Русия строи първата в света плаваща ядрена централа

Съоръжението ще може да захранва град от 100 000 души, трябва да заработи до 2019 г.

История

Иначе идеята за ядрена централа в открити води съществува почти от зората на ядрената енергетика. Наземните реактори за изключително скъпи и за изграждането им са необходими години, дори десетилетия. Те изискват персонализиран спрямо локацията дизайн, огромни площи, непрекъснато водоснабдяване и много други. Обикновено в държава, където преди не е имало ядрена енергетика, на инженерите им отнема между 10 и 15 години, за да могат да пуснат в експлоатация ядрен реактор.

За разлика от наземните реактори, плаващите такива са много по-малки и са предназначени да бъдат модулни, което намалява разходите по производството и внедряването им. Когато са позиционирани във вода, това премахва нуждата от огромна територия, като същевременно може да се използва за доставяне на енергия в много отдалечени, неразвити или бедстващи райони.

Зад плавателните ЯЕЦ-и "Академик Ломоносов" стои руският ядрен гигант Росатом. Наскоро държавната компания подписа меморандум за разбирателство със Судан, според който ще предостави на страната плаващ реактор.

Първият и единствен подобен проект, който е създаван досега, всъщност е американски - MH-1A. Американската платформа пренася малък ядрен реактор до Панамския канал през 1968 година. Настъпилата суша обаче изчерпва хидроенергийния капацитет на зоната и поставя в опасност операциите на централата. Проектът функционира 8 години, а след това е прекратен заради твърде високите разходи за поддръжка.

През 70-те години на миналия век заради засилено обществено противопоставяне и недостиг на потенциални клиенти се прекратява проектът на Westinghouse Electriс за изграждането на плаваща ядрена централа с размери на остров край Ню Джърси.

Руснаците били любопитни към подобна идея, но никога не са го показвали много. Още през 2007 година страната заговори за развиването на такива проекти, но процесът изостана.

Пред всички евентуални производители най-голямото предизвикателство е оставала цената. Когато идеята за "Академик Ломоносов" беше оповестена, Росатом посочиха, че компактният дизайн на подобна централа предполага цената да бъде сравнително по-евтина. Въпреки това предположение компанията закъсня с години в изработването. Така се стигна до проект на стойност 480 милиона долара. Масовото производство на подобни централи засега изглежда малко вероятно.

Китай като че ли се движи по-добре. В момента страната произвежда първата си плаваща централа, която трябва дa бъде разположена до 2021 година. Предстои да се изградят още такива. За разлика от Русия, Китай не страда от липса на някои стратегически за проекта ресурси. При китайците е важно, че морските реактори са базирани на вече успешни наземни проекти.

Руското оръжие-чудо. Какво се знае за него? (ВИДЕО)

Руското оръжие-чудо. Какво се знае за него? (ВИДЕО)

Неговото изпитание причини тайнствената експлозия на военен полигон край Архангелск

Безопасност

Безопасността на подобни проекти е под въпрос. Защитниците на идеята твърдят, че в случай на авария морската вода може да охлади повредения плаващ реактор, докато не пристигне помощ. Но катастрофа в стил Чернобил обаче ще замърси океана със сигурност - може би в радиус от хиляди километри, засягайки рибарството и крайбрежните общности.

Други притеснения възникват около сценарии, при които реакторът се "развърже" (откачи) от носителя си при буря например. Платформата може да бъде изхвърлена на сушата, което да причини мегакатастрофа.

Най-лошият сценарии е умишленото посегателство. Разполагането на ядрени реактори в спорни зони като Южнокитайско море може да се превърне в мишена в случай на конфликти.

Подобни опасения обаче изглежда няма да притеснят нито Русия, нито Китай да изпратят плаващи ядрени централи във води, които считат за свои. Въпреки това съгласно Конвенцията за ядрена безопасност от 1994 г., такива централи трябва да отговарят на стандартите за проектиране, изграждане и експлоатация на ядрени съоръжения за цивилни нужди, а страната трябва да предоставя на трети страни редовни доклади за случващото се в ядрените им програми.

Поне това ако бъде спазвано, би се създала една първоначална основа за безопасност на този вид нова технология и донякъде би гарантирало, че общността на ядрените държави ще има някаква степен на надзор върху начина, по който съоръженията са внедрени и функционират. Това със сигурност няма да разсея напълно съмненията за "плаващ Чернобил", но поне ще направи подобна катастрофа в пъти по-малко вероятна.

Снимка 438917

Източник: atomic-energy.ru