Домакинствата и фирмите в еврозоната вече усещат ефектите от по-високата инфлация и по-слабата икономическа активност на фона на продължаващата енергийна криза, предизвикана от войната в Украйна. Това се казва в Прегледът на финансовата стабилност (FSR) на ЕЦБ от ноември 2022 година.

В него се посочва как влошаването на икономическите и финансови условия е увеличило рисковете за финансовата стабилност на еврозоната. Въпросният доклад FSR, е широкообхватен и засяга всички сфери на икономиката и на финансовите пазари. Затова тук ще се спрем само на онази негова част, която пряко касае домакинствата.

В доклада изрично се отбелязва, че високата инфлация тежи върху разполагаемия доход и капацитета за обслужване на дълга по-специално на домакинствата в еврозоната с по-ниски доходи. На фона на по-високата инфлация и цените на енергията, перспективите за домакинствата в еврозоната стават по-мрачни, което се отразява в спада в доверието и очакванията на потребителите по отношение на финансовото им състояние.

Очаква се свиването на реалните доходи да засегне непропорционално домакинствата с по-ниски доходи, тъй като те често харчат по-голяма част от доходите си за храна и енергия. Ерозията на реалния разполагаем доход и спестяванията, заедно с по-високите лихвени проценти, отслабва капацитета на домакинствата за обслужване на дълга, особено в страни, където нивата на дълга на домакинствата са по-високи. Симулациите на въздействието на повишаването на потребителските цени и промените в лихвените проценти върху краткосрочното финансово състояние на домакинствата разкриват по-изразен риск от просрочия най-вече в групите с по-ниски доходи, особено за потребителските кредити.

Според ЕЦБ има редица смекчаващи фактори, включително малкия дял на тези домакинства в общия дълг на домакинския сектор (особено ипотечен).

Освен това, въпреки по-слабите перспективи за растеж, устойчивите пазари на труда досега поддържат доходите, а преминаването към ипотечно кредитиране с по-фиксирана лихва през последните години предпазва много домакинства от непосредственото въздействие на по-високите лихвени проценти (в България такива кредити за населението с фиксирана лихва с по-скоро изключение от

правилото, но пък у нас законовото регулиране на лихвите за населението по кредити в лева, защитава длъжниците от бързо покачване на цените на взетите банкови кредити).

Анализите на ЕЦБ констатират, че признаците за обрат в цикъла на недвижимите имоти може да усложнят уязвимостта на доходите и балансите на домакинствата в еврозоната. "Въпреки известно забавяне, пазарите на имоти в еврозоната все още отбелязаха почти двуцифрено номинално увеличение на цените и устойчив силен растеж на кредитирането през второто тримесечие на 2022 г.

Въпреки това отчетените намерения на домакинствата да закупят или построят дом сочат обрат в цикъла на недвижимите имоти, отразявайки рязкото увеличение на лихвените проценти по новите ипотечни заеми от началото на 2022 г.",пише в FSR. Пак там е направено заключението, че като цяло има признаци, че експанзията на недвижимите имоти от последните години може да приключи, като оценките за надценяване и ипотечните лихви сега са на най-високите си нива от повече от пет години.

За България тези зависимости все още не са в сила. Първо поради законовата регулация за формиране на базовите лихви по левовите кредити за населението ( в това число и жилищните) и второ поради високото ниво на левова ликвидност от привлечени средства (депозити и сметки на гражданите) банковия

сектор. Рискът при нас е че заради очакваното неблагоприятно развитие на икономическата конюнктура в страните от еврозоната тази ликвидност може бързо да намалее. Особено ако банките майки на нашите кредитни институции започнат изтеглят от България финансирането, което са предоставили на своите дъщерни структури и/или ако чуждестранните инвеститори тръгнат да намаляват вътрешнофирмените кредити дадени на своите български фирми. Едно

такова развитие на събитията ще постави под ликвиден натиск цялата финансова система у нас и ще доведе до засилено търсене на ресурс от фирмите и населението.

Това неминуемо ще предизвика конкурентно наддаване, което ще доведе до покачване на лихвите по депозитите. А следствие от това, по силата на законовата регулация, ще е вдигане на лихвите по кредитите за гражданите - не само по новите, но и по вече

предоставените заеми, което може да бъде изключително сериозен удар върху

разполагаемия доход и платежоспособността на много домакинства, особено ако нивата на лихвите по депозитите се доближат до тези на които бяхме свидетели през 2010-а - 2011 година.