На фона на решенията на редица големи централни банки, пред много хора у нас логично възниква въпроса кога и в България лихвите ще тръгнат нагоре. Гражданите, които има кредити се безпокоят по тази тема, а хората с депозити очакват отговорите с надежда.

Добре е да се знае, че що се отнася до левовите депозити и кредити за населението, вдигането на лихвите на Европейската централна банка нямат аналогично пряко и бързо отражение у нас. И това се вижда от данните на БНБ. Според официалното съобщение на Централната ни банка за юни 2022-а, средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0,25 процентни пункта (пр. п.) до 7,56%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0,28 пр. п. до 8%.

При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент спада с 0,05 пр. п. до 2,49%, а ГПР се повишава с 0,01 пр. п. до 2,79%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове намалява с 0,23 пр. п. до 2,99%.

През юни 2022 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,05 пр. п. до 14,72%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,04 пр. п. до 20,39%. Както се вижда, отчетено е всеобщо понижение за заемите за населението, докато при бизнеса нещата не стоят така еднозначно.

Защо всичко това се случва? Дали ситуацията е идентична и за новоотпуснатите заеми и за вече предоставените кредити за жилища и потребление? Какво може да очакват хората през следващото тримесечие? За да отговорим на тези въпроси трябва да се знаят няколко неща.

На първо място, цената на левовите кредити за населението зависи от цената и количеството на левовия ресурс с който разполагат баните. Тази обвързаност е заложена законово. В този смисъл лихвата по вече отпуснатите заеми може да се покачи само ако има повишение на цената на привлечените средства в левове от населението. С други думи, ако банковия сектор качи лихвите по левовите депозити за гражданите.

В този контекст е добре да се види каква е ситуацията в тази сфера. Отново според БНБ, през юни 2022 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0,03 пр. п. до 0,1%, а по тези в евро се повишава с 0,03 пр. п. до 0,14%.

Средните лихвени проценти по овърнайт депозитите в левове и в евро се запазват на нива от 0%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове остава на ниво от 0,13%, а по тези в евро спада с 0,01 пр. п. до 0,17%.

От данните на БНБ се вижда, че ръст в цената на депозитите няма, а и притокът им (ръста им) в банките продължава, така че не се очертава недостиг на този ресурс. Поради това в близките три месеца няма предпоставка за увеличаване на лихвите по вече отпуснатите левови кредити за населението. Във всеки случай някакво увеличение на лихвите по тези заеми може да се очаква едва когато средната лихва по левовите депозити на населението надхвърли 0,5% годишно и се задържи на това по-високо ниво два-три месеца и/или продължи да расте.

При новоотпусканите кредити за гражданите, покачване на лихвата и на Годишния процент на разходите през следващите три месеца може да има, ако банките преценят, че риска в икономическата среда се е увеличил заради намаляване на покупателната способност на доходите на населението и/или заради свиване на икономическата активност и на заетостта.

Тук обаче сериозно влияние ще има и друг фактор и той е силната конкуренция на банките в сферата на потребителските, стоковите и жилищните кредити. Именно тази конкуренция ще притиска банките да държат лихвите по тези заеми ниски, освен ако средата не се влоши рязко.