Анализатори и инвеститори продължават да спорят как трябва да се инвестира - дългосрочно, или краткосрочно. Всяко едно от двете течения си има своите именити застъпници.

Всъщност, няма еднозначен отговор, кой от двата инвестиционни стила е по-добър. Истината е, че те са подходящи за различния тип инвеститори, които имат различни инвестиционни цели и толерантност към риск, както и за различните времеви цикли.

Един пример - по време на загубеното десетилетие в САЩ, при което инвеститорите на капиталовите пазари регистрираха нулев прираст на капитала си, много по-нашумяла бе стратегията за активно инвестиране. На практика, това бе и единствения начин да се печели на финансовите пазари, защото стратегията "купи и дръж" (buy and hold) не работеше.

През последните девет години обаче, когато видяхме втория най-дълъг бичи пазар в щатската история, инвеститорите започнаха отново да говорят за доминацията на дългосрочното инвестиране, или така наречената стратегия "купи и дръж".

И още един пример... Акциите на Apple достигнаха съвсем скоро пазарна капитализация от 1 трилион долара. Това прави компанията първата американска публична компания достигала подобен размер на оценка.

От момента, в който компанията представи своя емблематичен iPhone през 2007-ма година, до момента, акциите на Apple са поскъпнали с 1 100%. Само за последната година, те добавиха близо една трета към стойността си.

Поскъпването на книжата на компанията от нейното създаване през 1980-та година, възлизат на забележителните 50 000%. Това е 25 пъти повече от представянето на широкия щатски индекс S&P 500 за същия период.

През 2006-та година, компанията отчиташе продажби от 20 милиарда долара и печалба от близо 2 милиарда долара. През изминалата година продажбите на Apple се повишиха до 229 милиарда долара, а печалбата й - до 48.4 милиарда долара. Това я прави най-печелившата публично листната щатска компания.

Най-просто казано - стратегията "купи и дръж" е работила добре за инвеститорите.

Историята обаче, познава и други случаи на големи компании докоснали тази граница и впоследствие сринали се. Например китайската PetroChina достигна моментно капитализация от 1.1 трилиона долара, след като бе листната в Шанхай през 2007-ма година, макар и основната част от акциите й да са собственост на китайското правителство. За сравнение към днешна дата, пазарната оценка на китайската петролна компания е около 220 милиарда долара. Или тук дългосрочното инвестиране не е донесло добри резултати на инвеститорите.

Може да се обобщи, че често инвеститорите е добре да започнат да се оглеждат към противоположната стратегия, след дълго доминиране на една от двете такива и когато всички започнат да говорят, че начина за инвестиране е само един. Например, след девет години доминация на дългосрочното инвестиране "купи и дръж", може би е време тази стратегия да бъде заменена с по-краткосрочни и по-активни стратегии.

Робърт Киосаки, автор на няколко бестселъра в областта на инвестирането, сред които "Богат баща, беден баща", например, смята че трябва да сте "луди за да инвестирате дългосрочно"

И една от причините за това е, че парите вече не са ценни, допълва Киосаки. Това стана реалност след решението на президента Никсън от 1971-ва година, щатският долар да се раздели със "златния стандарт". Това бе много лошо решение за бедните и средната класа. Както казва Бърни Сандърс - "богатството и неравенстото между бедни и богати е най-голямата морална криза, пред която се е изправяла Америка".

Киосаки смята още, че съвсем скоро, светът ще стане свидетел на най-лошата борсова криза в историята.

"В момента сме пред ръба на пропастта. Никога досега не сме били там. Ако все още пестите пари, в условията на негативни лихви, то значи сте луди. Ако инвестирате с дългосрочен хоризонт, на пазар който няма никаква връзка с реалността, то значи сте луди", смята авторът.

Разбира се в противовес на Киосаки идват инвеститорите в стойност, като например Уорън Бъфет. За Бъфет най-добрия времеви хоризонт за една инвестиция е "вечност". Както той обича да казва, инвеститорите трябва да спрат да гледат към моментните резултати на таблото и да се концентрират върху играта. Друг популярен цитат на дългосрочния инвеститор е - "краткосрочните прогнози, трябва да се заключват от инвеститорите". Само, че има един малък проблем... Дребните инвеститори, могат да срещнат трудности при правилното идентифициране на най-добрите "вечни инвестиции", което никога не е било затруднение за Бъфет...

В заключение мога да кажа, че всеки сам ще определи за себе си, дали предпочита да е краткосрочен, или дългосрочен инвеститор. В крайна сметка обаче, важното е когато се удари чертата, резултатът да е положителен.