Икономическата наука е различна от природните. При тях е възможно да се открият зависимости от вида: "Ако А, следователно B" или: "Ако А нарасне с х процента, B се променя с y процента". В резултат на това, в природните науки по принцип е възможно да се правят малко или много точни количествени прогнози, пише Торстен Полейт.

Това е невъзможно в икономиката, тъй като няма количествени зависимости или поведенчески константи в сферата на човешкото действие, съпоставими с тези в природните науки. Различните хора - дори едни и същи хора - в различни етапи от живота си реагират по различен начин на същите външни стимули.

Същевременно съществуват неотменими икономически закони, например законът за търсенето и предлагането или законът за намаляващата пределна полезност. Те направляват човешкото действие и до тях може логически да се достигне чрез логически необорими постулати като: "хората действат". Затова можем да предвидим качествено резултатите от различни действия, но не и количествено. Да видим например увеличаването на паричното предлагане от централната банка.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

При равни други условия, когато хората разполагат с повече пари, пределната полезност на всеки следващ долар ще е по-ниска. Това означава, че по-ниско ценени стоки и продукти в миналото вече ще изглеждат привлекателни за хората.

Затова те ще обменят парите, които имат по-ниска пределна полезност, за стоки и услуги, които до преди това не са купували. В хода на този процес, цената на тези блага ще нарасне. Този икономически закон несъмнено ще се проявява винаги и навсякъде в реалния живот.

Може обаче неговото проявление да не е лесно видимо, тъй като законът за намаляващата пределна полезност на парите в действителност често се проявява съвместно с различни "специални обстоятелства". Например увеличаването на количеството пари в икономиката по някаква причина може да се наблюдава паралелно с увеличаването на търсенето на пари, поради някаква причина.

Икономист: Правителството и централните банки подпомагат стагфлацията

Икономист: Правителството и централните банки подпомагат стагфлацията

Ценовият механизъм в икономиката трябва да бъде оставен да работи, смята Майкъл Хофман

В този случай, нарасналото количество пари няма да е съпроводено с ръст на цените, защото нарасналото търсене пари, т.е. "специалното условие", го спира. Но те биха се увеличили, ако не се наблюдаваше повишено търсене на парите. Важно е да се разбере това, за да могат да се правят прогнози за инфлацията.

Защо трябва да се опасяваме от инфлация?

В отговор на политическото решение за затваряне на икономиките, централните банки започнаха да печатат исторически рекордно количество пари. Федералният резерв на САЩ монетизира безпрецедентно високи стойности на държавен дълг. Не само паричната база расте бързо, но и паричните агрегати М1 и М2. В средата на май 2020 г. М1 се покачи с 31,4% на годишна база, а М2 - с 22,3%.

За повечето хора това изглежда като инфлация. Но за мейнстрийм икономистите рискът от такава е понижен, защото "скоростта на парите" е спаднала и, смятат те, цената на стоките и услугите няма да нарасне.

Те визират уравнението M*V = Y*P, в което M е запасът от пари, V е скоростта им, Y е производството, а P - ценовото равнище. Скоростта на парите - т.е. честотата, с която те се използват за транзакции - е: V = Y*P/M. Важният въпрос е: каква е връзката между V и P?

Даниел Лакайе: Защо трябва да се страхуваме от стагфлацията

Даниел Лакайе: Защо трябва да се страхуваме от стагфлацията

Сред причините е възможността тя да стане реалност съвсем скоро

В САЩ, понижението на скоростта на М2 след 1994 г. е съпроводено с ръст на всички цени. Същото е вярно и за еврозоната. Изводът е, че спадът на скоростта на парите не спира ценовия растеж.

Как стоят нещата в перспектива

В светлината на породената от спирането на икономиката рецесия и на монетизацията на дълга от страна на централните банки е полезно да видим някои данни. На графика 1 е представен БВП на САЩ при допускането за спад от 10% спрямо година по-рано и за възстановяване на 80% от този спад през 2021 г. В дясната ѝ част от БВП е изваден паричният запас. Както виждаме, той ще нарасне значително през 2020 г. и ще спадне леко следващата година, след като икономиката започне да се възстановява, но ще се задържи завишен.

Графика 1: Производство и паричен запас; пари и цени

Снимка 481460

Източник: mises.org

Ако приемем, че паричният запас е това, което увеличава равнището на цените (може би след известен времеви лаг), тяхната покупателна способност ще спада доста бързо. В този сценарий, тя ще се понижи с 30% само в рамките на пет години, което означава, че годишният темп на покачване на цените ще е 6,5%. Тази стойност е следствие от съвместните ефекти на нарастващите потребителски цени и покачващите се цени на активите (акции, облигации и недвижими имоти). В светлината на тези обстоятелства, подобен сценарий дори изглежда позитивен и може би ще е мъдро хората да се подготвят за още по-тежко развитие на обстоятелствата.

Графика 2: Покупателна способност на долара

Снимка 481459

Източник: mises.org

Този прост пример показва, че цените в голяма степен зависят от нарастването на паричното предлагане, съчетано със спада на производството. Колкото "дупката" между тях е по-голяма, толкова повече ще растат цените и толкова повече ще спада покупателната способност.

Питър Шиф: Мерките на Фед срещу коронавируса ще доведат до стагфлация

Питър Шиф: Мерките на Фед срещу коронавируса ще доведат до стагфлация

Централната банка ще понижи лихвите до 0%, прогнозира експертът

Същевременно изглежда слабо вероятно новосъздадените пари от централните банки (инфлацията) да бъде посрещната с растящо търсене на новите пари, защото приходите спадат, а лихвените проценти са много ниски и дори може да бъдат понижавани още повече, в отрицателна територия. Всичко това прави спестяването на парите не много примамлива алтернатива.

Накрая, политиките на централните банки целят да предпазят икономическата и финансовата система от срив. За постигането ѝ, те разглеждат нарастването на цените като "приемлива жертва".