Икономист: Правителството и централните банки подпомагат стагфлацията

През последния месец на пандемия от коронавирус станахме свидетели на икономически и социален хаос по целия свят. В САЩ безработицата се изстреля от 3,5 до 4,4%. Продължилата десетилетие тенденция на ръст на заетостта дойде до края си, но остава един въпрос: това обикновена рецесия ли е? Отговорът е по-сложен, за жалост, пише икономистът Майкъл Хофман.

Икономистите от Австрийската школа отдавна посочваме, че рецесията е неизбежна - още откакто Федералният резерв започна програмите за количествени улеснения през 2008 г. Но, освен че ставаме свидетели на свиване на това, което мейстрийм икономистите наричат "съвкупно търсене", виждаме, че има и значителен шок на предлагането.

Първото обикновено оказва дефлационен натиск, докато второто обикновено поражда нарастване на цените. Шокът в предлагането е събитие, което попречва на структурата на производството (или на веригите на доставка) да поддържат разпределението на капитал и труд начин, който им позволява да произвеждат определено количество стоки.

Колко крехка е съвременната икономика?

Властите изглежда не разбират, че блокирането на някои сектори оказва дълбоки и трайни ефекти върху цялото стопанство

Намалелите доставки от Китай към САЩ се превърнаха в дълбока криза във веригата на доставки, а затварянето на "нежизненоважните" сегменти на икономиката доведе до нарастване на безработицата и спад на производството.

Икономистите вярват, че когато съвкупното търсене спадне, централната банка трябва да понижи основния лихвен процент и да увеличи предлагане на пари, за да предотвратят нарастването на безработицата и настъпването на рецесията. "Логиката за паричния отговор, според централните банкери, е да се контрира предполагаемото свиване на търсенето, следващо първоначалното нарушаване на предлагането" написа скоро старшият сътрудник в Hudson Institute Брендан Браун.

Точно това прави Федералният резерв с пакета за стимулиране на икономиката на стойност 2,2 трлн. долара. Но трябва ли централните банки да печатат пари, за да се справят с нарастването на безработицата заради затварянето на бизнесите, дори и когато разходите не се свиват заедно с нея?

В текущата ситуация, ако централната банка позволи цените да се коригират спрямо шока в предлагането, без да използва парични стимули, реалният брутен вътрешен продукт ще спадне, а безработицата ще продължи да расте. Това е естественото следствие от природно бедствие или вирус.

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще е измерима с Голямата депресия

Няма проблеми икономиката да се свива с по 10-15% годишно, а инфлацията да нараства с 20-30%, посочи икономистът

Съвкупното търсене не е спаднало. Възможно е кризи като коронавируса да доведат до спад на разходите в краткосрочен план заради песимизма и страха, но това не е задължително. Всъщност виждаме дефицити на храна, тоалетна хария и други блага в целия САЩ, което показва, че разходите не са спаднали. Ако това продължи, структурата на производство ще се изглади и икономиката ще изпадне в регресия. Хесус Уерта де Сото дава следния исторически пример:

"Според Джон Хикс, Джовани Бокачо, в интересен пасаж от въведението към "Декамерон", писан около 1360 г., е първият, който описва много точно процес, подобен на този, който анализираме, говорейки за черната смърт. Всъщност епидемията кара хората да очакват драстично понижаване на продължителността на живота и затова предприемачите и работниците, вместо да спестяват и "удължават" структурата на производството, увеличават потреблението си днес.

След Бокачо, първият икономист, който сериозно разглежда ефектите от спада на спестяванията и последващото забавяне на икономиката е Ойген фон Бьом-Баверк в книгата си "Капиталът и лихвата", в която обяснява в подробности, че масовото решение на индивидите да потребяват повече и да спестяват по-малко в крайна сметка води до понижаване на производствения капацитет и на производството на потребителски стоки и услуги, което причинява всеобщо обедняване на обществото."

Липсата на реални спестявания и ресурси означава, че увеличаването на потреблението, породено от пакетите за стимулиране на икономиката, ще понижи стандарта на живот още повече, отколкото ако властите бяха решили да не правят нищо. С други думи, Федералният резерв е проклет, ако направи нещо, и проклет, ако не направи. Той сега се опитва да повиши съвкупното търсене, което допълнително ще влоши ръста на инфлацията.

Даниел Лакайе: Защо трябва да се страхуваме от стагфлацията

Сред причините е възможността тя да стане реалност съвсем скоро

Предвид понижаващия се запас на стоки и услуги, нарастващата безработица и увеличените правителствени разходи чрез мерките на стойност 2 трлн. долара, икономиката вероятно ще премине през нещо като стагфлацията от 70-те години. Въпреки че прогнозите изглеждат мрачни, има решение, което може да понижи болката от безработицата и ценовата инфлация бързо: нормата на производство.

Затова решението е двояко. Първо, правителството не трябва да налага волята си над бизнеса, чиито доходи зависят от склонността на потребителите да купуват продуктите им. Второ, цените в икономиката трябва да могат да се променят в резултат от промените на търсенето и предлагането. Така те ще отразяват действителността, каквото и трябва да правят. В противен случай "корона шокът" ще остане на второ място, зад една дори по-лоша криза: жестоката стагфлация.