Колко крехка е съвременната икономика?

Интересен факт: нито един човек не може да произведе дори нещо толкова просто като един молив. Нещо повече, нужно е доброволното сътрудничество на много хора от целия свят, което позволява създаването на нещо толкова "елементарно".

Дървесината в САЩ се добива в Северна Калифорния и Орегон, графитът се добива в Шри Ланка, боята се произвежда другаде, малкият месингов пръстен, придържащ гумичката, изисква добива на мед и цинк и смесването им по подходящ начин, а самата гумичка идва от Индонезия.

Всичко това трябва да се транспортира, а след това да се обработи в завод, т.е. необходими са горива, камиони, гуми, шофьори и кораби, а за самото производство на всеки отделен компонент се използват безброй други капиталови стоки - въжета, верижни триони, химически препарати, багери и т.н.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Когато Ленърд Рийд пише великото си есе "Аз, моливът" през 1958 г., сред основните му цели са да покаже, че централното планиране е невъзможно, но и че пазарната икономика позволява мирното обединяване на стотици, ако не и на хиляди хора, повечето от които дори не се познават, за производството на най-прозаичен ежедневен продукт.

То обаче показва на разбираем език и нещо друго - колко дълга и сложна е структурата на производството в съвременната икономика и колко взаимосвързани са различните отрасли. Съвсем разговорно казано, когато един сектор кихне, няколко други се разболяват.

Икономиката днес

В нашето съвремие ситуацията е още по-сложна, отколкото е била през 1958 г. Днес стоките пътуват по-свободно, отколкото в началото на Студената война, а технологиите са значително по-напреднали, което означава, че изискват още повече сътрудничество между отделните бизнеси, за да достигнат до крайните потребители. Икономически казано, структурата на производството е удължена, т.е. нещо преминава през много повече етапи, преди да се превърне в крайна потребителска стока.

Това може да се види при проектирането на автомобил. От момента, в който компанията решава да създаде нов модел, фейслифт или поколение, до момента, в който клиентът ѝ може да отиде в шоурума и да го поръча, минават между две и пет години, в зависимост от спънките в процеса и финалните корекции на проблемите, открити в хода на проектирането и тестването (забележете - винаги има такива, които не се откриват, неслучайно постоянно автомобилите се привикват в сервизите за корекции).

Примери от действителността

Ако се разходите по бул. "Витоша" (това не е съвет, тъй като към момента, в който четете статията, подобно нещо може да е забранено), ще видите, че обектите там масово не работят. Да си представим какво означава спирането на работа на един ресторант.

• Служителите му биват освободени или изпратени в неплатен отпуск

Едва 5% от компаниите в България посочват, че ще се възползват от мярката 60/40 на правителството, така че вече много от ресторантите започнаха да освобождават персонала си. До средата на май секторът ще бъде обхванат от пандемията на безработицата, освен от тази от коронавируса;

• Спират плащанията на дълговете

След като няма приходи, един обект не може да покрива заемите си. Дори и чрез мораториум, те все пак ще трябва да бъдат обслужени някога, а към момента не е много ясно точно кога. Така че удар понася и банковата система, в която лошите (т.е. необслужваните) кредити започват да растат.

Тя понася още един удар, след като вчерашните служители на обектите са изправени пред понижаването на доходите си като безработни днес, а шансът е, че поне някои от тях имат кредити - немалко хора изтеглиха ипоки, за да си купят жилище през последните години. Дори и те да имат правото да получат мораториум по тях, той означава период, в който финансовите институции няма да получават средства, а дори и след изтичането на този срок не е ясно, че платците ще намерят нова работа и ще започнат да си връщат заемите;

• Затруднява се изплащането на наемите

След като обектът няма приходи, тъй като принудително не работи, той очевидно не може да плаща и наеми. Това нанася удар на постъпленията на рентиерите, които от своя страна трябва да понижат потреблението си, което засяга всички останали отрасли на икономиката и собственият им персонал, ако има такъв.

Но освен самото потребление, те имат по-малко средства, с които да изплащат разходи като комунални услуги и данъци. Това нанася удар върху постъпленията на компаниите за електро- и водоразпределение, телекомите и т.н.

• Коригиране на разходите на свързаните компании

Повечето бизнеси, които са били контрагенти на ресторанта от бул. "Витоша" или на неговия персонал, са засегнати от спирането на работата. Това означава, че техните приходи ще бъдат понижени, което не важи само за вече описаните доставчици на комунални услуги и банки.

Производителите на храни и напитки ще бъдат ощетени, защото търсенето на продуктите им директно се свива. Логистичните компании също ще се изправят пред понижаване на търсенето на услугите си. Връщайки се назад във веригата на производството - земеделците, от които идват основните суровини, също няма да има на кого да ги продадат, търсенето за тях ще спадне, а заедно с него - и цената им.

Очевидно е, че ако човек доскоро е бил зает, а от днес вече не е, той ще промени своите навици на потребление, най-малкото защото не се знае докога ще остане безработен, а с времето обезщетенията, изплащани от Националния осигурителен институт, се свиват. Това означава спадане на търсенето на различни нежизненоважни услуги и продукти, като увеселения, платени телевизионни канали или интернет платформи и т.н.

• Фалит на ресторанта

Същността на един бизнес не е да създава заетост - това е положителен страничен ефект. Основната му цел е да носи печалба на предприемача, който го е създал. В крайна сметка, благодарение на несигурността около извънредното положение, е ясно, че хипотетичният ресторант от този пример няма как да генерира доходи на основателя си, който рано или късно ще трябва да обяви фалит.

Дори и да изключим психологическите последици, които води след себе си банкрута на собствения бизнес (които изобщо не са малки), финансовите последици от него са значителни - цялото семейство на предприемача губи основен доход, а самият той ще се озове на улицата.

• Вторични ефекти

Изпадането от трудовата сила води до много тежки последици, за които управляващите, изглежда, изобщо не са помислили. Първо, те нанасят психологически шок върху уволнените служители. Това се наблюдава дори и те да бъдат пуснати в неплатен отпуск - колко време ще продължи това положение; докога ще стигнат спестяванията ми; как ще платя сметките си, включително и идващите след няколко месеца изравнителни суми за парно, които са непредвидими; какво ще се случи с цените; ще мога ли да плащам заема си; а да осигуря нормално бъдеще на семейството си са сред въпросите, които несъмнено всеки човек в неплатен отпуск си задава в момента.

Икономист: Унищожаването на икономиката не е „социална политика“

Кризата не е причинена от липсата на пари за здравеопазване, а от лошия мениджмънт и превенция, смята Даниел Лакайе

Друг вторичен ефект е възможното нарастване на битовата престъпност и домашното насилие, посягането към категорично вредни субстанции като наркотици, тютюневи изделия и алкохол.

Трети вторичен ефект е загубата на квалификация. Колкото по-дълго човек не практикува занаята си, толкова повече спада квалификацията му и това е нещо, доказано в икономиката. Това означава, че безработицата, която създаваме днес и която едва ли ще е краткосрочна, ще доведе до понижаване на производствените ни възможности в бъдеще, а това е последното, от което имаме нужда.

Ефекти от спирането на глобалните компании

Дотук разгледахме "просто" един ресторант, но когато всички представители от няколко отрасъла са в това състояние, ефектите се мултиплицират и се разпространяват вълнообразно в цялата икономика. Сега да си представим какви са последиците от спирането на работа на концерн като Volkswagen или Deimler.

Най-големият завод за авточасти в Пазарджик спира работа

Фабриката може да съкрати 2000 души

Ефектите от това са глобални и засягат производителите и потребителите на всички обитаеми континенти - от фермерите, отглеждащи телета за луксозните кожи в Италия, през петролните компании, захранващи със суровина производителите на пластмасови копчета в Китай, и от производителите на силициев диоксид (който се използва за стъклата) до производителите на каучук в Латинска Америка и различните компании за гуми в Европа. Да не говорим за различните тъкани, метали и други суровини, които също идват от много различни части на света.

Всъщност ефектите от това вече се усещат тежко в България, тъй като у нас има над 100 аутомотив компании, които вече нямат поръчки. Спирането на дейността им, което не е регулаторно, за разлика от примера с ресторанта, означава фалит или трупане на колосални задължения. Дори и във втория случай обаче е ясно, че служителите на тези компании ще бъдат освободени - няма работодател, който може да си позволи да държи неработещ персонал, независимо колкото алтруистично е настроен, а много от аутомотив производствата са трудоемки, т.е. те се вършат от хора, а не от машини.

Какво означава това в съвременната криза

Днес някои отрасли на икономиката бяха силово, т.е. регулаторно, спрени - те не могат да извършват дейност. Сред тях са изключително важните дейности като ресторантьорството (с изключение на доставките), спортните и културни центрове, туризмът и пътуванията. Според държавата, в лицето на здравния министър, те са маловажни. Извън недалновидността на бюрократическите постове обаче услугите формират почти 70% от българската икономика.

Прави впечатление, че мисленето на властите и на някои анализатори е следното: с "натискане на бутон" (т.е. законодателно) ще спрем няколко отрасъла, но след като пандемията се успокои отново с натискане на бутон ще ги включим и светът и икономиката ще се върнат към нормалното. Това показва фундаментално неразбиране на начина, по който стопанството функционира.

Горанов чака до 3% спад на икономиката

На първо време ще се тегли 4,2 млрд. лв. дълг

За същото говорят и прогнозите на финансовото министерство, според което (към 31.III) икономиката ще спадне само с 3% - сякаш говорим за прозаична корекция, а не за депресия. По-вероятно е през първите две тримесечия да се затвърди състоянието на рецесия, със спад през второто между 10 и 25%, а за цялата година брутният вътрешен продукт да се срине с около или над 10%, което на практика ни връща години назад.

Съзидателните процеси в реалната икономика отнемат време, за разлика от деструктивните. Можеш да заповядаш на бизнеса да спре работа днес, а той още утре може да освободи служителите си. Но инвестициите, управлението и изграждането на колектив (нещо, което също е регулаторно унищожено в някои сфери) изискват време.

Нещо повече, дори и в нормални условия не може да се очаква, че министърът на здравеопазването си утре ще отмени заповедта си, а вдругиден хората отново ще се втурнат към сектора на услугите. Между t1 (когато бизнесът беше спрян) и t2 (когато той ще може да "отвори врати") в икономиката се случиха необратими феномени - вече имаме безработни, възлизащи на населението на един малък град. При това - само в рамките на две седмици.

Кои са секторите на българската икономика, които ще пострадат най-много?

Анализ на ИПИ

Ситуацията обаче тепърва ще се влошава, защото много сфери търпят удари в ситуацията на извънредно положение. Все още сме далеч от вълната на масови фалити, масово освобождаване и масови необслужвани заеми. Но заради грешките на централните банки и политиците през последните 12 години, тя няма да е просто "вълна", а ще цунами, значително по-тежко от Голямата рецесия (която след 5 години сигурно ще наричаме просто Рецесията) от 2008 г.

Тези грешки се влошават от регулаторните решения за спиране на части от бизнеса днес. Както показах, подобно действие не води до преустановяване на дейността "само" в някои отрасли - то, също вълнообразно, се отразява на цялата икономика, а именно икономиката, а не политиката или здравеопазването, са сърцето на обществото, защото стопанството сме ние: нашият труд, живот, реализиране на мечти и мирно взаимодействие с други хора.

Част от мерките в борбата срещу коронавируса нанасят удар именно в сърцето на цялата ни социо-икономическа структура. При това удар, който е непропорционално по-мощен и дълготраен, отколкото авторите на регулациите са допускали изобщо. А спреш ли сърцето, за да "предпазиш" ръката, в крайна сметка ти унищожаваш целия организъм - това е факт, който в министерството на здравеопазването и в извънредният медицински щаб би трябвало да могат да разберат.