Суровините като литий, никел и кобалт са в основата на модерните технологии и са от ключово значение за прехода към по-зелена енергия. Именно това ги прави ценни за големите икономики.
Не всички страни обаче имат необходимите запаси, което ги прави зависими от доставчици. Това се превръща в геополитически проблем - особено за Стария континент. Решението може да се окаже в мощно охулваната във времената на Тръмп кръгова икономика.
Тук просто няма суровини
The Conversation цитира данни, според които ЕС разчита на Африка за 41% от нужните ѝ количества манган, а почти 80% от запасите ѝ на преработен литий са внесени от Чили.
В допълнение, Китай контролира 70% от цялата верига за създаване на батерии.
Дори да има находища на суровини на Стария континент, добивът им е свързан с високи разходи за проучване и извличане. Процесът може да отнеме много време и често е неизгоден от екологична гледна точка. Видяхме това с протестите в Сърбия, които забавиха развитието на проекта за добив с години.
В търсене на решение
Нарастването на нуждите на бизнеса и стремежа към по-голяма независимост от външни доставки насочват учените от Съвместния изследователски център (JRC) на ЕК към проучването на по-устойчиви решения като рециклирането на стари батерии.
Обикновено те се изхвърлят без вложените в тях материали да са напълно негодни за повторна употреба. Липсват обаче ефективни и достатъчно екологични методи за преизползването на батериите - тяхната преработка днес се случва в бедни страни и по изключително примитивна и опасна за здравето на работниците технология.
Европейският съюз не е единственият, който работи в тази посока. Към подобен метод са се насочили страни като Япония и САЩ. Работата на Китай в тази сфера, независимо от това, че е ключов износител на полезни изкопаеми, показва потенциала на проекта. Именно азиатската страна е на водещи позиции в основните етапи на рециклирането на метали, а според експерти тя ще осигури 75% от световния капацитет през 2030 година.
За сравнение, прогнозите за САЩ са 10%, а за ЕС - едва 5%.
Батериите не са единственият източник
Според данни на института на ООН за обучение и изследвания (UNITAR) през 2022 година светът е произвел 62 милиона тона електронни отпадъци, което е с 82% повече от 2010 г. Изследователите прогнозират, че до 2030 година количеството им ще се увеличи с още 32%.
Именно към тяхното рециклиране се насочват учените от все повече държави. Макар този метод също да не е изцяло екологичен, количеството на използваните суровини е значително по-малко. Например, за добиването на 1 кг кобалт се разходват 250 кг вода и се отделят 100 кг отпадъци. За сравнение, необходимото количество вода за рециклирането му е 2,5 пъти по-малко.
Изследователите от JRC прогнозират, че благодарение на повторното използване на суровини, до 2050 година могат да се покрият 42% от нуждите на ЕС.
Намалява ли се зависимостта?
Въпреки амбициозните цели на JRC, голяма част от електронните отпадъци на ЕС в момента се рециклират извън него. Причините са по-икономичният процес в заводите, където се произвеждат, както и евтината работна ръка.
Управляващите искат да променя това, като се надяват, че събирането на повече отпадъци от батерии и съхранението им в ЕС ще стимулира рециклиращата индустрия и иновациите. Целите им са до 2031 година 80% от лития и 98% от кобалта да се добиват чрез рециклиране. За да улесни процеса, през 2023 година ЕС прие нов Регламент за батериите.
Усилията на ЕС за установяване на независимост на доставките на суровини от външни страни са изключително важни на фона на нестабилните икономически отношения между световните лидери в сектора. Важно обаче е и икономическата независимост да не идва на солена екологична цена.
USD
CHF
EUR
GBP
