Въпреки че данните за спада на брутния вътрешен продукт през първото тримесечие и началото на второто още не са готови, благодарение на разпространението на коронавируса, взетите мерки срещу болестта и натрупаните изкривявания в икономиката, вече е ясно, че растежът на глобално равнище вече се обърна в срив. И докато повечето правителства очакват тази тенденция да се обърне през последните две тримесечия или догодина, не всички са на това мнение.
"Предположих, както и сега, че ще се свие световният брутен вътрешен продукт, включително и на нашата страна, с приблизително 20-25%, което е горе-долу свиването на БВП по време на Великата депресия", каза д-р Красимир Петров в предаването money.bg. "Вероятно това ще бъде най-сериозната икономическа криза от последните десет години."
По думите му, тази криза няма да се разреши с настъпването на лятото, т.е. е малко вероятно да видим очакваното V-образно възстановяване на стопанството в края на годината или през 2021 г. Вместо това, ще имаме дълъг период на спад, който ще отнеме няколко години.
Икономически балони
Той също посочи, че сам по себе си коронавирусът и реакцията на политиците не са единствените проблеми пред глобалното стопанство. Всъщност това, което не се вижда, е, че през последните дванадесет години се създадоха нови и по-големи балони във все повече сектори. "Отделно имаме натрупани проблеми на фондовите борси, които са осезаемо по-надценени от 2008 г., което също ще доведе до борсов крах, който ще е съпоставим с този от 30-те или от 70-те години", каза д-р Петров. "Освен това имаме и многократно натрупан корпоративен дълг, който също няма начин да не доведе до сериозна дългова криза."
Той припомни, че изключително високото равнище на задлъжнялост не се наблюдава единствено в частния сектор. Дълговете на много страни всъщност днес са значително по-високи, отколкото бяха при избухването на Голямата рецесия от 2008 г.
"Това важи за Япония, САЩ, Германия и почти цяла Европа", каза Петров. "Почти целият развит свят и големи икономики, тук включваме Италия, Франция, Испания и т.н., са също с удвоен държавен дълг, затънали са изключително повече, така че имаме всички индикатори - както борсови за дълг, така и борсови за акции, - че активите са значително надценени и имаме доста икономически неефективности."
Отговорът на централните банки
В крайна сметка, естественият икономически процес на очистване, т.е. на фалити на балонизираните отрасли, ще доведе до серия от банкрути. Но отговорът на централните банки по света, които вече започнаха да инжектират огромни количества ликвидност, може да доведе до два различни сценария, до които техните действия да доведат.
Чрез политиката на агресивно инфлиране на валутата, централните банки се опитват да реинфлират вече съществуващите балони. Това попречва на възстановяването на икономиката от вече натрупаните грешки, от една страна.
Ако финансовите институции успеят наистина да надуят отново балоните, за да създадат усещане за просперитет - нещо, за което ще са им необходими значително повече средства, отколкото преди дванадесет години, те ще създадат "зомбифицирана икономика". Според Петров, това е вероятен сценарий в съвременната конюнктура.
"Голяма част от предприятията и заводите, вместо да банкрутират и да се получи очистителен процес, ще продължат да живеят", каза той. "Този процес го виждаме много добре през последните 30 години в Япония. Зомбификацията създаде "загубеното десетилетие", което вече се превърна в три загубени десетилетия. Предполага се, че страната ще има вече и четвърто загубено десетилетие, през което икономиката ще продължи да е неефективна, да не расте добре и няма да има висока производителност."
А резултатът от печатането на пари в Страната на изгряващото слънце е спад на борсите, като индексът Nikkei се понижава от над 40 хил. пункта в началото на 90-те до 18 хил. пункта днес, а реалната покупателна способност на японците се понижава заедно с цените на жилищата. Това нанася удар особено върху индивидите, които получават фиксирани доходи, като пенсионерите. "Така че, за съжаление, печатането на пари единствено ще отложи проблема."
Инфлация и дефлация
Действията на централните банки няма да се отразят единствено върху бизнеса и балоните, а ще окажат въздействие и върху цените на стоките. Според д-р Петров, то няма да е еднозначно. "Ще имаме едновременно и инфлация, и дефлация", каза той. "Звучи сложно, но всъщност е много елементарно."
По думите му, инфлация ще се наблюдава при стоките от първа необходимост, докато нежизненоважните продукти, в това число и имотите, ще поевтинеят. Тук има важен момент - ако валутите се обезценят скоростно, например с 20-30%, в номинално изражение цените ще останат без промяна, но в реално те все пак ще изгубят стойността си.
По думите му толкова висока галопираща инфлация не е невъзможна. "Ако тръгнем в работната хипотеза, че вирусът ще продължава две до три години, защото така или иначе трябва да бъдат заразени 70% от глобалното население, за да се изгради групов имунитет, ние можем да сме сигурни, че ще имаме огромна, тежка и дълбока стагфлация", каза Петров. "Няма никакъв проблем икономиката да се свива с 10-15% на година и едновременно с това инфлацията да е 20-30% годишно."