Ключовата за стабилността на българската енергетика ПАВЕЦ "Чаира" много бавно се връща към живота. След основен ремонт, започнал през 2019 г., авария след него през 2022 г. и възстановителни дейности, централата в момента работи само на 25% от възможностите си и ресорното министерство преди година твърдеше, че половината от хидроагрегатите ѝ са за пълна подмяна.
Две български предприятия - "Енергоремонт - Гълъбово" и "Металик", обаче излязоха с официално предложение да ремонтират централата. И то - като започнат от най-тежко повредения хидроагрегат, който се смяташе за непоправимо увреден.
"Енергоремонт Гълъбово" е най-голямата структура у нас по отношение на изграждането, ремонтите, рехабилитацията и поддържката на топлоелектрически централи, а "Металик" е машиностроително предприятие, което прави едрогабаритна продукция предимно за износ в Европа. Двете са част от старозагорския холдинг "Металик".
"Освен големи възможности, имаме и много технологични познания, което ни заостри интереса към проблема с ПАВЕЦ "Чаира". Преди малко повече от година започнахме да се интересуваме. Има една ситуация, в която от много години "Чаира" не работи. Казват "Аварията", но "Чаира" не работи от 2019 г., когато спря за основен ремонт на тези хидроагрегати", обяснява пред Money.bg прокуристът на "Енергоремонт - Гълъбово" инж. Евгени Станчев.
Какво всъщност (ще) "счупи" централата
Двете фирми са работили с екипа на проф. Георги Тодоров от Техническия университет в София. Именно това са и експертите, на които Националната следствена служба възложи обследване и доклад за причините за аварията на злощастния Хидроагрегат 4. При него са спукани т.нар статорни колони и в момента той няма как да работи.
"Причините не са свързани конкретно с този агрегат. Това нещо неминуемо ще се случи рано или късно и с останалите 3 агрегата. Хидроагрегат 4 е най-амортизиран и е аварирал поради умора на метала от цикличност", обяснява инж. Станчев.
Източник: Енергоремонт - Гълъбово
По думите му става дума за проблем, който не е бил известен при започването на ремонта преди 6 години. Обхватът на дейностите и след аварията обаче е включвал преди всичко управлението, електрическата част и регулацията на турбините, докато статорните колони са били обект само на "козметични интервенции". Тук говорим за вече готовия Хидроагрегат 2 и възстановявания в момента Хидроагрегат 3.
Те са в по-добро състояние от другите два. "Този процес на спукване на статорните колони вече е започнал и на Хидроагрегат 1. Затова не го и пускат - вече има пукнатини. Не са в размер, който да го направи негоден за работа, но пуснеш ли го в експлоатация, можеш да очакваш, че относително бързо ще последва съдбата на Хидроагрегат 4", посочва инж. Станчев.
В началото на годината беше подписано споразумение оригиналният производител на оборудването Toshiba да ремонтира и възстанови първия хидроагрегат, но по думите на прокуриста на "Енергоремонт Гълъбово" така и не се е стигнало до договор.
Затова и все още НЕК има готовност да даде над 240 млн. лева и да чака поне до 2028 г. за демонтаж, изработка и монтаж на ново оборудване.
Какво може да се направи?
Инж. Евгени Станчев прави много картинно сравнение: "Представете си, че имате много скъп Мерццедес и му правите пълен основен ремонт, сменяте окачване и т.н. В един момент тръгвате да го карате и се спуква блокът на двигателя. Хвърляте ли колата, за да си купите нова? Не, ремонтирате я".
Предложението на българския холдинг е за ремонт на спиралната камера чрез подмяна на спуканите статорни колони на място - първо при най-увредения хидроагрегат, а след това и при другите три. Фирмите са готови да дадат 8000 цикъла на пускания и спирания гаранция при 10 000 цикъла от производителя.
"Всичко, направено при ремонта от 2019 г., нямаме основание да смятаме, че е направено лошо - все пак е направено от водещи компании. Напълно основателно можем да смятаме, че ако се възстановят авариралите части на агрегата, той ще бъде възстановен в първоначалното си техническо състояние", посочва инж. Станчев.
Очакването е дейностите по първия агрегат да приключат за малко над година на цена, която е "в пъти" по-ниска от пълната подмяна. А с натрупването на опита останалите ремонти би трябвало да се случат и по-бързо.
Има ли чуваемост?
"Затова е много изненадващо, че НЕК упорито казват "Ще изринем всичко, което е погребано там. Върху турбината има 500 тона железобетон, което е повече желязо, отколкото бетон, в тунел дълбоко под земята. Ние ще изринем това нещо, ще изхвърлим хидроагрегатите с всичките им управления и запорни съоръжения и ще монтираме нови". Това вече продължава толкова години - поетапно се увеличава бюджетът за този проект, но дори с този бюджет няма фирма, която да го направи", категоричен е инж. Евгени Станчев.
По думите му фирмите, способни да реализират подобен проект в световен мащаб са малко и освен това вече са ангажирани. Това поставя под сериозна въпросителна възможността даже след дълго чакане ПАВЕЦ "Чаира" да бъде възстановен по този начин - особено ако има риск и уж по-запазените хидроагрегати да излязат от строя заради умора на метала.
"От една година водим епистоларна комуникация с ръководството на НЕК, включително с доскорошния директор Мартин Георгиев. Пишем предложения, които те дори не искат да изслушат. Чисто формални и бюрократични отговори и никакво желание за дискусия. Надявам се силно, че като има промяна там, това ще се променим", обяснява инж. Станчев.
Фирмите от холдинг "Металик" се надяват, че след последните рокади в ръководството на НЕК диалогът ще се възстанови и предложението им поне ще бъде изслушано.
Срокът за оферта по обществената поръчка за ремонт на Хидроагрегат 4 на ПАВЕЦ "Чаира" е 24 март.
USD
CHF
EUR
GBP
