По пътя си към глобалните пазари и привличането на инвеститори европейските компании често се сблъскват с предизвикателства, свързани с амбициите си за растеж, способностите си за интернационализация, но и с регулаторната сложност, както и с недостига на капитал на Стария континент. Това подчерта пред Money.bg експертът по иновации и технологична конкурентоспособност Стивън Изел, който е бивш старши анализатор от NASDAQ.
"Предизвикателството е въпросът за мащаба, колко голяма е амбицията на фирмата да успее да пробие на големи, глобално достъпни пазари. Твърде често в миналото, поради фрагментирания характер на европейския пазар, фрагментиран от различни страни, различни езици, различни региони, това просто е затруднявало европейските стартъпи да се разрастват", коментира той.
А инвеститорите очакват размах. По думите на Изел на NASDAQ успяват компании, които вече са се разширили "отвъд България, отвъд Балканите, отвъд Европа и към глобалните пазари". Реално изискванията за листване не са непосилни и според експерта "не е невъзможно скоро да имаме български стартъп на NASDAQ" - но въпросът е как това да даде тласък на компанията отвъд пиар ефекта.
По думите му има голяма нужда от "всеобхватна стратегия", която да подпомага мащабирането на европейските компании: "През последните 20 години в САЩ са се инвестирали 1,2 трилиона долара повече в рисков капитал, отколкото в Европа. На всички нива - от ранни до късния етап, в Европа има недостиг на капитал".
Според него източниците и формите на финансиране за европейските стартиращи компании трябва да бъдат все по-разнообразни - да има повече ангелски инвеститори, повече кредитни инвеститори, но и да се вземат политически решения, които да дават възможност на застрахователи и пенсионни дружества да инвестират например в deep tech.
Сериозният тласък в развитието на отбранителните технологии на фона на конфликтите в Европа създава "невероятно значим пазар с растеж", но Стивън Изел предупреждава: "Това, което инвеститорите търсят, ще бъде едно и също на различни пазари и различни платформи. Така че инвеститорите ще гледат какво е съотношението цена/собствен капитал на бизнеса, каква е траекторията на растеж, какви са приходите, какъв е потенциалният пазар".
Това означава, че даже и най-мощният производител на дронове може да се окаже заложник например на правната рамка.
Източник: Посолство на САЩ в България
Стивън Изел взе участие в събитие, насочено към българските предприемачи
"Европа може да си помогне с рационализиране на регулаторната среда - в момента съществуват 100 действащи директиви в областта на технологиите. Разходите за спазване на изискванията на Закона за изкуствения интелект и Общия регламент за защитата на личните данни могат да бъдат много високи. Ето защо мисля, че инвеститорите са склонни да смятат, че дигиталните компании ще могат да реализират по-висока възвръщаемост в Америка, отколкото в Европа - и това се отразява на оценките на европейските фирми", заяви Изел.
А това има конкретни резултати - и те не са добри за Стария континент: "Реалността в момента е, че до петата си година от дейността си поне 30% от стартиращите компании, основани в Европа, се преместват в САЩ. А проучванията показват, че до третата година от дейността си стартиращите компании имат достъп до 50% повече капитал, когато отидат в САЩ, отколкото в Европа".
Технологии от бъдещето, съперничества от настоящето
Много анализатори правят аналогия между сегашния AI бум и дотком балона от началото на новия век. Според Изел големите капиталови инвестиции са една от приликите, но мащабът днес е различен: "Изграждането на центрове за данни за изкуствен интелект в момента ще бъде най-скъпото, вероятно една от най-големите капиталови инвестиции в историята. Всъщност, ние сме на ниво от около 4% до 5% от БВП на САЩ за разгръщане на екосистемата на изкуствения интелект. А това е почти два пъти повече отколкото по времето на дотком ерата. Всъщност, това е повече от електрификацията през 30-те години и от железопътната мрежа през 80-те години на 19-и век".
За него AI e "универсалната технология на бъдещето, която ще окаже влияние върху всяка една от производствените индустрии, за да подобри тяхната иновационна производителност", която освен това се внедрява и подобрява с невиждана до момента скорост.
Освен това обаче тя се и политизира изключително бързо - чрез контрол върху износа, говорене за "дигитален суверенитет" и опасения от геополитическа фрагментация.
Освен експерт по иновациите, Стивън Изел всъщност е дипломат по образование - завършил е факултета по международни отношения на Джорджтаунския университет и единствено конюнктурата в средата на 90-те е причина да не започне кариера в Държавния департамент. Това го прави един от хората, които най-подробно могат да отговорят на въпроса "Има ли риск технологиите да се деглобализират заради политиката?".
"Реалността е, че технологиите са глобален пазар и винаги ще бъдат такъв. Мисля, че дигиталният суверенитет се превръща в опасна концепция, защото всъщност никоя страна не е и никога няма да бъде цифрово суверенна", подчерта Изел.
По думите му по-скоро въпросът е дали няма да видим "раздвояване на технологичните екосистеми между това, което бихме могли да наречем техно-демокрации и техно-автокрации". В случая обаче говорим за групи от страни, които създават надеждни вериги на доставки за полупроводници и технологии с изкуствен интелект.
И допълни: "Политиците са склонни да се фокусират върху самата лъскава технология - например центъра за данни, но икономистите установяват, че 90% от стойността на информационните и комуникационните технологии идва от приложението им за подпомагане на иновационния и производствения капацитет на всички сектори в икономиката". Затова и акцент трябва да е развиването на цифровите възможности и компетенции на гражданите и бизнеса за сметка на говоренето за цифров суверенитет.
Цялото интервю можете да гледате във видеото!
USD
CHF
GBP
