Радикална промяна в начина, по който структурите на Европейския съюз работят с бизнеса, сигнализира новия "Компас на конкурентоспособността", който еврокомисията ще представи официално в сряда. От работна версия на програмния документ, изтекла онлайн в края на миналата седмица, става ясно, че Урсула фон дер Лайен и екипа ѝ виждат шанс ЕС да навакса изоставането си от САЩ и Китай в иновациите и продуктивността чрез широк кръг от мерки - от единен капиталов пазар през по-евтина "зелена" енергия до "опростяване" на законодателството, което касае устойчивостта.
За целта те готвят серия от законодателни актове, планове и стратегии, които трябва да бъдат приети и внедрени през следващите 5 години.
Ще заживее ли бизнесът в Съединени европейски щати?
"Пътят към съживяване на растежа в ЕС минава през това да се възстанови производителността, основана на иновациите. Предвид демографските тенденции, повишаването на производителността в Европа трябва да се стимулира чрез придвижване към границата на иновациите, а не чрез ограничаване на заплатите или увеличаване на вложения труд", пише в стратегическия документ.
Именно новата визия около условията, в които ще работят иновативните компании, е може би най-добре обяснена и най-реалистично разгърната в "компаса".
Ще се създаде нов механизъм за координиране на конкурентоспособността, който ще стимулира отделните страни членки да работят заедно по конкретни приоритети и проекти от общоевропейски интерес.
В началото този процес ще се води от ЕК, като ще се подкрепят сфери с особено значение за конкурентоспособността на ЕС. Дадени са примери с електроразпределителните мрежи и съхранението на енергия, дигиталната инфраструктура и AI, както и критични производства. Проектите, свързани с тях, ще се финансират с европейски бюджет, национално финансиране и частен капитал.
В следващата Многогодишна финансова рамка вече ще има специален Фонд за конкурентоспособността.
ЕК предлага създаването на обща хармонизирана правна рамка, в рамките на която да работят иновативните компании - вместо сегашните 27 различни законови режима, регулиращи несъстоятелността, трудовите и данъчните въпроси и т.н.
Също толкова смела е и идеята за създаване на единен европейски капиталов пазар, в който да участват и ритейл инвеститори и пенсионни фондове. Темата е актуална от около десетилетие, но все още е далеч от реализация. Тя е много важна за стартъпите на Стария континент и нерядко липсата на лесен достъп до капитал се оказва решаваща за преместване на иновативни компании отвъд Океана.
"Спестяванията на домакинствата в ЕС са били 65% по-големи от тези в САЩ през 2022 г. В същото време, финансовият сектор в ЕС не успява да насочи тези средства ефективно за продуктивно инвестиране или за осигуряване на достатъчен капитал за иновации в икономиката на ЕС - в резултат всяка година 300 милиарда евро, спестени от европейските граждани, се инвестират на пазари извън ЕС", пише в документа.
Комисията ще подкрепя и консолидации на пазари, борси и фондове на пазарна основа, а освен това Европейската инвестиционна банка ще разгърне програма, специално насочена към иновативните компании.
В тяхна полза ще са и AI "мегафабрики", стъпващи на основата на мрежата от EuroHPC суперкомпютрите. Те ще се използват за трениране на модели с изкуствен интелект на стартъпи, изследователски организации и индустриални производители.
Не е виновна (само) Зелената сделка
"В рамките на над две десетилетия, европейският икономически растеж не поддържа темпото на другите големи икономики", посочва се още в началото на документа. И се призовава за "промяна на фокуса" към това, което би донесло просперитет и конкурентоспособност в бъдещето.
Представянето на новия "Компас на конкурентоспособността" идва броени дни, след като най-мощната политическа сила в Брюксел - дясната Европейска народна партия, излезе с изключително остра позиция срещу настоящите приоритети на ЕС. Бяха атакувани и някои от фундаментите на знаковата за еврокомисиите на фон дер Лайен Зелена сделка.
Стратегията за растеж, независим от експлоатирането на природните ресурси, имаше противници сред съпартийците на шефката на ЕК още преди приемането си през 2019 г., а събитията от последните години ги въоръжиха с допълнителни аргументи. Стигна се и дотам някои политици да твърдят, че Зелената сделка е отдалечила неспасяемо ЕС от най-бурно развиващите се глобални икономики.
Въпреки това, поне черновата, видяна от Money.bg, показва, че на този етап фон дер Лайен в определена степен успява да удържи позициите си. Все още декарбонизацията остава водещ приоритет, т.нар въглеродни мита за продуктите на мръсни производства извън ЕС и климатичните цели с хоризонт 2040 г. и 2050 г. запазват актуалността си, но има и текстове, които определено ще зарадват критиците на Зелената сделка.
"Преходът към декарбонизирана икономика трябва да способността за конкурентоспособност и да е технологично неутрален. Преминаването към чисти източници на електроенергия трябва да намали размера и нестабилността на цените. ЕС трябва да гарантира своето индустриално присъствие в ключови технологични сектори и да намали рисковете за своята сигурност и икономическа устойчивост", се подчертава още на втората страница на документа.
Така в секцията, посветена на бъдещото опростяване на бюрократичните и регулаторни режими, става ясно, че първото действие в тази посока ще е именно по отношение на ESG отчетите на компаниите. Противниците на Зелената сделка твърдят, че декларирането на подробна информация, свързана с екологичните, социални и управленски аспекти на бизнеса го затормозява излишно.
Сега ЕК "ще осигури тясно съответствие на изискваните данни с нуждите на инвеститорите, пропорционални срокове, фокус върху най-вредните дейности, финансови показатели, които не обезкуражават инвестициите в по-малки дружества в преход".
Освен това ще се дефинира нова категория компании, които са по-големи от малките и средни (SME), но и са по-малки от големите. Така до 31 000 дружества ще се ползват от по-прости регулации.
Въпреки декларираните цели за декарбонизация и предложеното поощряване (например чрез предимство в обществени поръчки) на внедрилите нисковъглеродни технологии европейски компании, конкретика по-скоро липсва в темата за намаляването на енергийните цени.
Предложени са някои мерки като засилена интеграция на пазарите, дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергия и т.н., но не става ясно как според Брюксел ВЕИ ще успеят да свалят устойчиво цените на тока на Стария континент - а те в момента са чувствително по-високи от тези в САЩ, например.
Тази тема има и геополитическо измерение - Китай има водеща позиция както при някои от "зелените" технологии, така и при доставките на някои от нужните за тях редки метали. ЕК настоява евросъюзът да организира общи поръчки на критични суровини, но остава въпросът дали това е достатъчна гаранция за енергийната сигурност.
Какво предстои?
На този етап имаме пред себе си чернова на стратегически документ - и повечето конкретни стъпки в него всъщност са свързани с отдалечени понякога на години от нас законодателни актове и планове. Казано иначе, даже до сряда можем да видим сериозни промени в този "Компас на конкурентоспособността".
Малко вероятно обаче е да видим сериозно отклонение от генералната визия на Урсула фон дер Лайен, която е добре видима и в работната версия. А тази визия е за по-интегриран Европейски съюз, който прави крачка назад в говоренето и идеологията, за да скочи напред в иновациите и резултатите.
Достатъчно ли е това, за да наваксаме изоставането от САЩ и Китай? Явно след 5 години ще знаем.
USD
CHF
EUR
GBP
