"Зелената сделка за нас не е нова идеология, както я представят Зелените или социалистите, тя е отличителната черта на по-просперираща, иновативна, конкурентна и устойчива Европа - такава, каквато Европейската народна партия си я представя" - това пише в Манифеста на ЕНП от 2024 г.
По-малко от 12 месеца по-късно, европейската десница направи рязка промяна в курса си. В програмен документ с дългото и помпозно заглавие "Европа се нуждае от повече ръст и работни места - насърчаване на конкурентоспособността чрез съкращаване на бюрокрацията и свръхрегулациите" тя атакува някои от фундаментите на насочената към устойчиво развитие политика.
Зелената сделка върви към сериозно преразглеждане, признават и източници на Money.bg в европейските институции. Каква обаче е причината - осмислена и базирана на данни еволюция в позицията на най-голямата сила в Европейския парламент или рязък конюнктурен завой в сянката на Доналд Тръмп и неговата силна подкрепа за традиционната енергетика?
Да си припомним
Зелената сделка (известна още като Европейски зелен пак) стартира през 2019 г. Целта ѝ е да трансформира ЕС чрез стратегия за икономически растеж, отделен от експлоатацията на природни ресурси.
Сред амбициозните ѝ цели са:
- Постигане на климатична неутралност до 2050 г.;
- Енергиен преход към ВЕИ и подобряване на енергийната ефективност на всички нива;
- Стимулиране на кръговата икономика и иновациите в индустрията;
- Въвеждане на по-устойчиви практики в транспорта.
Всеки от стълбовете на Зелената сделка е обвързан с различни конкретни мерки и цели. Над 50 милиарда евро са заделени за подкрепа на най-засегнатите от промените сектори и региони.
Подобно на огромната част от законодателството на ЕС и бюроктатичния апарат на съюза, и Зелената сделка е продукт на управленски елит в Брюксел, в който ЕНП има ключова роля.
Първите срещи с реалността - пандемията, постпандемичните икономически шокове и войната в Украйна, показаха слабостите на стратегията и според редица медийни публикации още от 2022 г. вътре в ЕНП е започнало да се трупа недоволство. Важни лидери на силно засегнати от Зелената сделка страни като Доналд Туск от Полша публично поискаха преглед и оптимизация на въведените мерки заради опасения, че за тях преходът ще е всякакъв друг, но не и справедлив.
Въпреки това - и въпреки превръщането на борбата със Зелената сделка в един от стълбовете в успешната кампания на консервативните партии за евровота през миналата година, и ЕНП, и Еврокомисията изглеждаха непоклатими поддръжници на поетия курс.
Обратен завой в детайли
Новата позиция на европейската десница, публикувана само няколко дни след клетвата на Доналд Тръмп, започва с тревожната констатация, че преднината на САЩ пред ЕС по БВП е скочила от 17% през 2002 г. до 30% през 2023 г. Обяснението: "Основната причина за влошаващата се ситуация е ниската продуктивност в ЕС, която води до по-бавен ръст на доходите и по-малко вътрешно търсене в Европа".
Решението - дерегулация и премахване на бюрокрацията. Отново напомняме - това не е позиция на партия от глухата опозиция, а на политическа сила, която от създаването си през 1976 г. насам доминира в европейската политика и на практика винаги е била под една или друга форма на власт.
На първо място, от ЕНП искат да се отложи поне с две години прилагането на директивите за отчетите по устойчивостта на собствената дейност и по веригата на доставки - а междувременно ново законодателство да ограничи обхвата им до най-големите компании.
Този тип доклади за устойчивост трябва да съдържат информация за намаляването на ефекта върху климата, причинен от парниковите емисии, равно третиране и възможности на работното място, мерките за борба с корупционни практики и ред други ESG показатели - както екологични, така и социални и управленски. Отчетите подлежат на одит.
Според ЕНП това законодателство "е прекомерно и обременяващо" - особено за малките и средни фирми. Явно така у нас мислят и ГЕРБ (член на ЕНП) и "Продължаваме промяната", които междувременно внесоха проектозакони, с които ESG отчитането се отлага с една година.
Европейската десница пише в своя документ, че "амбициозните климатични цели на ЕС" "не трябва да водят до деиндустриализация": "Ако политиката в областта на климата се превърне в пречка за конкурентоспособността и растежа, тя не само няма да получи подкрепата на европейските граждани, но и ще рискува да увеличи глобалните емисии, тъй като продуктите ще се произвеждат в други региони на света с по-високи емисии".
Затова ЕНП вече е против конкретен целеви дял на възобновяемата енергия в микса - "трябва да бъде от компетенциите на страните членки да изберат с какви технологии искат да постигнат климатичните си цели". Автомобилният сектор на ЕС пък не трябва да плаща глоби за непостигане на целите за 2025 г. по отношение на емисиите на продадените коли.
"Под ножа" са и практиките националните регулации да надминават по строгост европейските или да се задължават собствениците на по-стари сгради да прилагат мерки за реновация. По отношение на законодателството за борба с обезплесяването пък ЕНП иска "опростяване".
Защо се случва всичко това?
"Виждаме предизборната програма на Християндемократите за февруарските избори в Германия. Те осъзнават, че избирателите искат промяна и използват въздействието си в ЕНП, за да я заявят. Мерките обаче са повърхностни и необмислени. Нужно е много повече, за да започне европейската индустрия да се възстановява и да бъде конкурентна - особено на фона на надигащата се лавина от променящи се политики в САЩ", коментира пред Money.bg Боян Рашев, партньор в EY denkstatt - най-голямата консултантска компания в сферата на устойчивото развитие у нас.
По думите му най-голямата слабост на Зелената сделка в сегашния ѝ вид е "поставянето на европейския производител на каквото и да е - но най-вече на енергоемки продукти - в изключително неконкурентно положение".
На второ място идва поставянето на енергетиката на Европа "в силна зависимост от внос на базови енергийни и всякакви други ресурси".
"Зелената сделка е утопия, която се опитва да се бори срещу физиката и икономиката", категоричен е Рашев.
Какво следва?
От ЕНП възлагат големи надежди на бъдещия Пакт за чиста индустрия, който трябва "да даде ясен сигнал, че Европа ще превъзмогне своите проблеми с конкурентоспособността и продуктивността чрез по-прагматичен подход".
Не липсват обаче и гласове в защита на Зелената сделка. С позиция в нейна подкрепа излезе най-голямото публично-частно партньорство в сферата на иновациите в Европа - Climate-KIC. Според организацията въпросът не бива да се политизира, защото става дума за един от стълбовете на икономическата стабилност и демократичния интегритет на ЕС - наравно с единния пазар.
"Светът е несигурен и уплашен, чувства се крехък, пренапрегнат, гневен, разделен. Това са взаимосвързани предизвикателства; те изискват свързани, системни решения и действия. В Европа Европейската зелена сделка предлага най-добрия ни шанс да се справим с тези предизвикателства ефективно и заедно. Ние трябва да подкрепим нейните ангажименти, нормативната уредба и действията й. Трябва да осъществим необходимите промени и да ги надграждаме", заяви изпълнителният ѝ директор Кирстен Дънлоп.
В състояние ли е обаче ЕС да създаде нова и по-работеща "сделка" за своето развитие до 2050-а? "Ако светът иска да намалява въглеродните емисии, той трябва да договори глобален пазар на квоти, тоест цената за всички да бъде еднаква. Ако такава търговия има само в ЕС, нашият бизнес няма как да бъде конкурентен. Ако светът не иска или не може да постигне съгласие за единен пазар на квоти, ние трябва просто да се откажем от нашия. Трябва да осъзнаем, че не можем да "спасим климата" нито сами, нито като се самоубием икономически", откровен е Боян Рашев.
USD
CHF
EUR
GBP
