Идеята на Зелената сделка е да предизвика цялостна трансформация - промяна в начина, по който се случват икономическите процеси, в бизнес моделите и промяна в моделите на потребление за всеки един от нас. Това заяви Мария Трифонова, гост-анализатор в Европейския съвет за външна политика, в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"Европа прокарва своите климатични политики още от началото на 20-ти век, но с всяка изминала стратегия, тя става все по-амбициозна. До този момент тя успява да постигне целите си, които бяха предвидени за предишния програмен период. Климатичните промени вече оказват своето влияние и разходите и последствията, които те ще предизвикат, карат европейските институции да бъдат все по-амбициозни и сериозно отдадени", заяви тя.

Кои сектори у нас ще бъдат засегнати от тези промени?

По думите на Трифонова у нас най-често се говори за сектора на енергетиката, но промени само в този сектор няма да могат да ни доведат до постигане на декарбонизация в дългосрочен план. Според нея необходимо да има координирани мерки.

"Очакваме много мащабна трансформация за тежката индустрия, но също има потенциал и за по-леката промишленост. Секторът на транспорта също е важен и ще бъде засегнат. Всички следващи програми и политики са свързани с политиките за Зелената сделка", заяви тя.

Какви зелени политики се готвят в Европа и как ще се отразят на България

Какви зелени политики се готвят в Европа и как ще се отразят на България

Какви са потенциалните опасности и заплахи?

Според нея се очаква България да получи сериозен ресурс.

"До момента е ясно какво ще получим като ресурс и стимул за да преминем към по-устойчив модел на производство и да компенсираме засегнатите от европейската Зелена сделка. Финансовият ресурс, който очакваме към момента е над 2,3 милиарда евро, но той може да бъде удвоен, ако се увеличат регионите за трансформация", каза тя.

Губи ли Европа конкурентоспособност, решавайки се на подобна стъпка?

По думите й и Китай е доста устремен да премине към нисковъглеродни решения и в доста технологични сектори страната води в това отношение.

"Европа си поставя за цел да бъде пример за останалите държави и да покаже, че това е възможно. Има и притеснения от загуба на конкурентоспособност и от това, че водещи индустриални компании биха напуснали Европа. Това е проблем, който се дискутира ежедневно и дизайнът на тези политики е направен така, че да бъде избегнат подобен процес."

Къде е България в цялата картинка?

По думите й по отношение на въвеждане на нисковъглеродни технологии сме назад. "Освен шанс за нас, тази политика в даден момент може да се окаже, че поставя една разделителна линия между държавите, които не са успели да се възползват навреме и всички останали държави, които напредват прекалено бързо и успяват да внедрят технологични иновации. Така, че трябва да се действа бързо и инвестициите да се случват бързо", казва тя.

Според нея въпреки, че българските граждани не са запознати със Зелената сделка като концепция, изследвания показват, че има високо одобрение по отношение на зелените политики.

"Макар не толкова информирани, българските граждани показват дори желание да участват активно и да подкрепят политики, които да доста непопулярни, като соларни покриви на сградите, забраняване на вноса на стари автомобили.", заяви експертът.