Зелената сделка е решение на Европейския съюз в посока по-зелена икономика. Това означава, че ЕС си поставя целта до 2050 година да стане въглеродно неутрален район, а за да се случи това трябва да се промени начина, който функционира икономиката. В момента той е линеен - всички използваме някакви блага и генерираме отпадъци. Този процес трябва да започне да се трансформира, като трябва да започнем да използваме отпадъците за производство на нови блага. Това заяви проф. Виржиния Желязкова, която е зам.-ректор на ВУЗФ в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR.

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab организират кръгла маса на тема "Зелената сделка и бъдещето на инвестициите и банкирането" на 26 ноември 2021 г. от 10.30 ч. в хибриден формат - присъствен във ВУЗФ и онлайн

"Зелената сделка ще засегне всички отрасли на икономиката не само на ЕС, но и на целия свят. За нашата икономика това означава цялостна трансформация не само в сектора на производство на електроенергия, но и във всички видове бизнес, които трябва да преустроят начина по който функционират", заяви тя.

"Ние, като държава, трябва да се стремим да използваме относителните си предимства, защото Зелената сделка не е само в енергетиката, но и в областта на земеделието, където можем да се развиваме и има какво да предложим".

За прехода ще е нужен голям ресурс, планиране и енергия, заяви Желязкова. "Европа не прави прехода сама. Всяка държава, доколкото има възможност, избира скоростта, с която да го прави по различен начин. Според Китай например, спрямо 2005 година , с 46% са намалели въглеродния отпечатък в страната на единица БВП на страната.Това значи, че и Китай полага много усилия и трябва да кажем, че това втората страната в света след Япония, която започва отдавна да има последователна политика към кръгова икономика и дори има регулации в банковата сфера на Китай, по отношение на това какви фирми трябва да финансират", заяви тя.

Как ще бъде засегнат бизнеса у нас?

Според Желязкова все още не се усеща промяна, но тя ще настъпи в следващите години по най-различни линии. "Първо ще усетят промяната всички фирми, които работят в сектори, които са силно замърсяващи и за които ЕС е заявил, че са приоритетни. Това включва производството на пластмаси, опаковъчни материали, лека промишленост и там където има някакви химически процеси. Другата голяма тема е за енергетиката. Поради спецификата на нашия енергиен микс, в който 40% е ела на въглищните централи, 38% на ядрената енергия, а останалото е от възобновяеми източници", коментира тя.

По повод отказа от ядрената енергия- това няма да е никак лесно, ако трябва да се случи, защото ще трябва да има заместител. "За нас в България отказът не е просто въпрос на трансформация на производството, но и на национална сигурност", заяви тя.

"Компаниите ще усетят решенията от Зелената сделка по две направления. За тях ще има много регулации по отношение на производство, отпадъци, какви промени трябва да направят, за да не вредят на околната среда. Българският бизнес трябва да обърне внимание на своя сектор и да се поинтересува какво стои пред него. Достъпа до финансиране също ще се промени. ЕЦБ вече има изисквания към тях - те трява да имат изисквания към клиентите какво правят", коментира тя.

"Все още не е задължително за банките да вдигат лихвения процент, но това тенденция в ЕС и линията, задавана от ЕЦБ. Трябва да имаме готовност за това. Физическите лица също може да бъдат засегнати. За тях може да има стимули, ако например даден клиент реши да купи жилище в сграда с по-добър енергиен клас, той може да получи по-добри условия за лихвен процент по кредита. Такава е практиката в редица европейски банки с цел да се стимулира строителството на такъв тип жилищни сгради", обясни тя.