Много ВЕИ, но и вносен ток: Енергетиката на България през 2033 година

Над 50-процентов дял на "зелените" централи и ПАВЕЦ в енергийния микс, но на фона на нестабилност в системата и нужда от внос на ток - това ще представлява българската енергетика през 2033 г. според референтния сценарий, записан в проекта на 10-годишната програма на Електроенергийния системен оператор.

В документа е заложен и алтернативен сценарий с добавяне на нови парогазови централи, за който се твърди, че избягва сериозна част от проблемите.

Колко ток ще ни трябва?

В програмата си ЕСО разглеждат три сценария за развитието на брутното електропотребление без помпи. И при трите се наблюдава ръст.

• Сценарият, базиран на Проекта на стратегията за устойчиво развитие (ПСУЕР) на Министерството на енергетиката предвижда ръст на потреблението в следствие на електрификация на отоплението, транспорта и промишлеността (включително - добив на зелен водород). Очаквано брутно потребление през 2033 г.: 41 400 GWh.
• Максималният сценарий на ЕСО предвижда умерено увеличаване на потреблението, но и забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Резултатът е сходен: 41 450 GWh през 2033 г.
• Минималният сценарий е свързан със задържане на нивото на потребление с помощта на по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. Той предвижда през 2033 г. да ни трябват 37 950 GWh електроенергия.

Сериозен спад в производството и износа на ток у нас

Расте ролята на ВЕИ за сметка на базовите централи

Какви нови мощности ще влязат в експлоатация?

Съгласно инвестиционните намерения и сключените договори до 2033 г. е планирано изграждането на 19 314 MW нови мощности, от които 17 529 MW са ВЕИ.

Голямата част от тях (14 785 MW) са във фотоволтаични централи, като много по-назад остават водните и вятърните инсталации.

Светът отчете рекорден дял на вятърна и на слънчева енергия в производство на електроенергия

Енергийният сектор е най-големият източник на емисии на въглероен диоксид

През 2024 г. делът на ВЕИ в електропроизводството се очаква да е 23,40%, докато за 2033 г. разчетите са той да скочи до 51,29%.

Тогава се очаква у нас да има и 1670 MW батерии, а в различните сценарии участието на повредената ПАВЕЦ "Чаира" се включва едва след 2028 г.

Ще внасяме или ще изнасяме

Референтният сценарий в 10-годишния план не включва никакви тецове след 2028 г. Така при максимални и екстремни зимни товари България ще се нуждае от внос, като в средата на 10-годишния период ще е пиковият момент с 2262 MW чужд ток, от който системата ще се нуждае.

Абсолютният максимален електрически товар у нас през 2033 г. се очаква да е 7600 MW.

Държавата може да финансира съоръжения за съхранение на ток от ВЕИ с 1,2 милиарда лева

Устойчивото развитие на енергетиката се превръща в приоритет

Брутният електроенергиен баланс показва отрицателно салдо (износ-внос) в размер на 3 315 000 MWh през 2025 г. и 4 743 000 MWh през 2028г. Към 2033 г. трябва да сме "на плюс" с 640 000 MWh.

От ЕСО обаче предупреждават: "Пазарното моделиране показва, че страната ни от основен износител през последните две десетилетия ще покрива потреблението си, чрез внос на по-конкурентна цена". Причината - "драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ".

В плана се подчертава, че реализацията на голямата остатъчна разполагаемост от ВЕИ изисква експертни икономически стратегии с дългосрочни договори на регионалните електроенергийни пазари. "В противен случай не само няма да се реализира възможният износ, но при по-конкурентно участие на чужди пазарни участници може да се реализира и внос", пише в документа.

"Зелени" проблеми

ВЕИ парковете имат дестабилизиращ ефект върху процесите и динамичните характеристики на мрежата и даже в комбинация с батерии не могат напълно да заместят кондензационните въглищни централи, категорични са от ЕСО.

"Не е възможно захранването на тежка индустрия и производства с електродъгови пещи с електроенергия от ВЕИ и батерии, заради променливия първичен ресурс и конструктивните особености на тези генериращи източници", добавят експертите. Така ще са нужни допълнителни разходи за различни гарантиращи сигурността на мрежата услуги.

Според тях по-важно е да се реализират инвестиции за по-висока енергийна ефективност и по-ниско потребление, отколкото да се изграждат нови ВЕИ.

Вече е ясно колко процента от електроенергията в света идва от ВЕИ

През 2023-а година обаче делът намалява

Предложен е и алтернативен сценарий за развитие на енергетиката - чрез до 1500 MW нови газопарови електрически централи, които на следващ етап да използват 10% водород.

Според разчетите на ЕСО това би спомогнало за по-малък внос през зимата и по-голям износ през лятото, би довело до 6-10 пъти по-малки емисии спрямо 2019 г. и ще може да замени въглищните централи при балансирането на системата.

Други от мерките, които от ЕСО предлагат, са свързани с по-добро управление на енергийния пазар, изграждане на нови ПАВЕЦ ("Батак" и "Доспат") и възстановяването на "Чаира", нови ядрени реактори с възможност за промяна на натоварването в денонощен разрез, добив на водород, "участие на активни потребители като доставчици на резерв".