Какво се случва в Румъния след пълната либерализация на енергийния пазар? С молба за коментар и с любезното съдействие на Българо-румънската търговска камара се обърнахме към водещата румънска адвокатска кантора MUŞAT & ASOCIAŢII.
Сред над 2500-те й клиенти са компании от списъка Fortune 500, големи европейски корпорации, държавни институции и водещи румънски предприятия.
Андрей Орменян, партньор в MUŞAT & ASOCIAŢII, коментира специално за Money.bg развитието в северната ни съседка след пълната либерализация на енергийния пазар. Какви са последиците за бизнеса, как ги усещат крайните потребители и каква роля трябва да има държавата - четете в следващите редове.
Как се отразява увеличението на цените на електроенергията след пълната либерализация на енергийния пазар на бизнеса в Румъния към днешна дата?
Представителите на бизнеса са изправени пред нова реалност, в която разходите за електроенергия вече не могат да бъдат предвидени със същата сигурност. За енергоемките индустрии като металургията, циментовата и химическата промишленост това води до по-малки маржове, а в някои случаи до преместване на производството към юрисдикции с по-ниски разходи.
Покачването на цените обаче тласка компаниите да предприемат практични решения като например подписване на дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергия (PPA) с разработчици на възобновяеми енергийни източници, инвестиции в собствени фотоволтаични или когенерационни мощности и внедряване на системи за управление на енергията за намаляване на пиковите потребления.
От правна гледна точка наблюдаваме нарастващо търсене на структуриране на договори, договаряне на зелени PPA и регулаторни консултации относно достъпа до схеми за държавна помощ за енергийна ефективност. Натискът от по-високите цени следователно действа като катализатор както за иновации, така и за декарбонизация, като по този начин, докато цените се повишават, те също допринасят за ускоряване на корпоративните инвестиции във възобновяеми енергийни източници и ефективност.
Последните законодателни промени, като например схемата за договори за разлика (CfD) от 2025 г. и опростените правила за разрешителни съгласно Наредба 6/2025, също откриват нови възможности за стабилно снабдяване с ВЕИ енергия и по-бързо разработване на проекти.
Какви са последствията за домакинствата от излизането им на свободния пазар на електроенергия?
За домакинствата либерализацията донесе избор, но също така объркване и по-високи сметки. Много потребители внезапно се сблъскаха с десетки конкуриращи се оферти, някои индексирани спрямо нестабилния пазар "ден напред", други фиксирани, но за ограничен период.
Без ясна информация много домакинства в крайна сметка започнаха да плащат повече. На практика, месечните сметки на семействата с ниски и средни доходи се увеличиха значително, което подхрани общественото недоволство. Правителството реагира, като удължи ограниченията на цените на електроенергията за домакинствата до юни 2025 г., но това бе временно решение, което сега се разглежда от Европейската комисия за нарушаване на пазара.
В същото време доставчиците започват да се диференцират: някои предлагат зелени тарифи, подкрепени от гаранции за произход, други комбинират доставката на електроенергия с енергийно ефективни услуги като например пакети с LED осветление или интелигентно измерване.
С течение на времето, ако прозрачността се подобри и потребителите станат по-добре информирани, домакинствата би трябвало да се възползват от по-голямо разнообразие от продукти. Това обаче ще изисква повишена прозрачност и регулаторен надзор, за да се гарантират справедливи практики.
Могат ли двустранните договори да помогнат на компаниите да получат по-ниски и по-лесно прогнозируеми цени?
Абсолютно. Двустранните договори или корпоративните PPA дават на компаниите възможност да "заключат" предвидими условия директно с производители или доставчици, често за период от 5 до 15 години, като по този начин се превръщат в интелигентен щит срещу пазарната нестабилност.
На практика виждаме появата на две структури: директни PPA, при които големи производители договарят електроенергия директно от нови слънчеви или вятърни паркове, и виртуални PPA, при които има посредник при доставките за търговци на дребно и логистични компании. Тази тенденция се подсилва от румънската схема за подкрепа на CfD, която е предназначена да насърчи мащабни ВЕИ инвестиции чрез гарантиране на приходи. Предстоящото транспониране на директива RED III допълнително ще направи договорите за покупка на електроенергия от ВЕИ (PPA) по-прозрачни и по-привлекателни за финансиращите институции.
От правна гледна точка, споразуменията за покупко-продажба на електроенергия (PPA) изискват внимателно изготвяне, за да се отчетат регулаторните промени, рисковете от ограничаване на производството, разходите за дисбаланс и разпоредбите за промяна на законодателството. Правилно изготвени, те не само намаляват излагането на волатилни спот цени, но и привеждат корпоративните енергийни стратегии в съответствие с целите на ЕС за устойчивост.
Смятате ли, че държавата трябва да продължи да се намесва, за да защитава потребителите след либерализацията на пазара?
Либерализацията на пазара не означава изоставяне на потребителите. Държавата има задължението да гарантира, че уязвимите групи са защитени и че е налице лоялна конкуренция.
Временни и добре насочени интервенции - като социални тарифи, субсидии за ефективни уреди или директна подкрепа за домакинства с ниски доходи, могат да съществуват едновременно с либерализирана рамка.
Удължаването на ценовите ограничения обаче осигури краткосрочно облекчение. Все пак, подобни мерки трябва да бъдат временни, за да се избегне подкопаване на пазарната динамика.
По-устойчивите подходи включват социални тарифи, субсидии за уреди и ваучери за енергия за най-нуждаещите се. В този контекст разширяването от страна на правителството на ценовите ограничения на електроенергията и газа осигурява краткосрочно облекчение, но трябва да бъде съчетано със структурни реформи.
В същото време държавата може да играе конструктивна роля, като улеснява инвестициите във възобновяеми енергийни източници и мрежова инфраструктура, като последните реформи в държавните енергийни компании целят да освободят над 1 милиард леи за такива проекти. Ключът е балансът: защита на уязвимите потребители, като същевременно се позволява на пазарната динамика да стимулира ефективността и иновациите.
Държавата трябва да защитава уязвимите, без да задушава конкуренцията.
Какви практически стъпки биха били полезни за стабилизиране на пазара и управление на високите цени?
Няколко стъпки са от решаващо значение. Първо, предвидимостта в регулирането - особено по отношение на схемата за договори за разлика от 2025 г., транспонирането на RED III и правилата за свързване към мрежата, което ще привлече частен капитал в нови производствени мощности.
Второ, разширяването на местното производство, особено на слънчева енергия, вятърна енергия на сушата и съхранение, е от съществено значение. Това вече се подкрепя от Фонда за модернизация, който ще финансира нови търгове за съхранение на батерии през 2025 г.
Трето, мерките от страна на търсенето, като например стимулиране на промишлените потребители да пренасочват товари извън пиковите часове, могат да облекчат натоварването на системата.
Четвърто, двустранните договори и споразуменията за покупко-продажба на електроенергия (PPA) трябва да бъдат активно насърчавани от ясна регулаторна рамка, която намалява несигурността както за производителите, така и за потребителите.
И накрая, енергийната ефективност трябва да се третира като национален приоритет: данъчните стимули за изолация на сгради, електрическа мобилност и промишлени модернизации могат да доведат до осезаема промяна.
От правна и консултантска гледна точка, нашата роля е да помогнем на компаниите и инвеститорите да се ориентират в този променящ се пейзаж, да структурират приемливи договори и да се възползват от възможностите за финансиране от ЕС по линия на Зелената сделка и Механизма за възстановяване и устойчивост.
В крайна сметка, истинското решение се крие в повече ВЕИ, по-интелигентни договори и повишаване на ефективността на национално ниво.
USD
CHF
EUR
GBP
