Енергетиката на България през 2034 г.: Над 50% "зелена", но и с внос от чужбина

Производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници през 2034 г. ще надхвърли 50% от прогнозираното брутно електропотребление на страната, като в същото време България ще разчита допълнително и на внос на по-конкурентна цена. Това е записано в Плана за развитие на електропреносната мрежа за периода 2025-2034 г., изготвен от Електроенергийния системен оператор.

В Комисията за енергийно и водно регулиране се проведе обществено обсъждане на стратегическия документ. За реализацията на заложените в него инвестиции ще са нужни близо 2 млрд. лева.

ЕСО разглежда два различни сценария, като референтният се базира на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България (пвНПЕК). Той предвижда извеждане от експлоатация на въглищните и газовите централи до 2030 г. за сметка на многократен ръст при вятърните централи и батериите, постепенно увеличаване на производството от соларните паркове с близо една трета, над 3 пъти повече енергия от ПАВЕЦ през 2034 г. спрямо 2026 г.

Шефът на ЕСО очаква "огромни излишъци" на енергия в преходните сезони

Соларни мощности колкото 3 реактора на "Козлодуй" работят в страната

Крайният резултат е, че през 2034 г. доставките на електроенергия в България ще са с 1,4 млн. MWh повече от брутното електропотребление. През 2026 г. и през 2030 г. ще харчим повече електроенергия, отколкото произвеждаме. Това обаче не значи задължително, че нашата страна ще се превърне в регионален енергиен център.

"Мощностните баланси показват драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. През зимните месеци ще се разчита на внос на по-конкурентна цена, а през летния сезон има значителна остатъчна разполагаемост за производство, но реализацията на износ е в пряка зависимост от производството на ВЕИ, особено на фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ)", пише в плана.

От ЕСО подчертават, че са нужни добри прогнози за почасовото електропроизводство от ВЕИ, дългосрочни договори и използване на батерии, защото "в противен случай не само няма да се реализира възможния износ, но при по-конкурентно участие на чужди пазарни участници може да се реализира и внос".

Алтернативният сценарий предвижда изграждането на 1500MW нови газопарови електрически централи до 2034 г., при които е възможно смесването на природния газ с 10% водород. При това развитие нуждата от внос при максимални и екстремални зимни товари е по-малка, а възможностите за износ през лятото - по-високи.

От ЕСО отправят и друго предупреждение: "С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на промишлен товар в страната, опасността от принудително пазарно ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината тепърва ще се увеличава, ако не се реализират дългосрочни договори за доставка"

И подчертават: "Провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет".

Експертите от Електроенергийния системен оператор посочват още, че "не е възможно захранването на тежка индустрия и производства с електродъгови пещи с електроенергия от ВЕИ, заради променливия първичен ресурс и конструктивните особености на тези генериращи източници".

Освен по-добрата организация на електроенергийния пазар, според ЕСО допълнителни мерки за постигане на баланс са именно новите газо-парови мощности, нови ПАВЕЦ, нови ядрени мощности, системи за съхранение на енергия, инсталации за водород и участие на активни потребители като доставчици на резерв.

За целия 10-годишен период са заложени инвестиции в размер на близо 2 млрд. лв. за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за защита и управление на ЕЕС. Планираните инвестиции за първите три години са в размер на 540 млн. лв.

Главните пера са електропроводите и подстанциите.