Необслужваните кредити са може би най-голямата пряка заплаха за стабилността на всяка банкова система и оттам за сигурността на спестяванията на граждани и фирми. Неслучайно банковите регулатори постоянно се опитват да затягат правилата за отчитане и провизиране на тези кредити.

В отчетите на европейските институции България постоянно е отразявана като страна с едни от най-високите нива на проблемни банкови заеми. В условията на икономическа криза, катализирана от пандемията с COVID-19, логично е да се опасяваме, че необслужваните заеми ще нараснат и като обем, и като дял от общия размер на кредитирането. Но данните на БНБ показват, че през 2020-а това не само, че не се е случило, но и напротив - тези критични за сигурността на банковата ни система показатели са се подобрили.

Преди да представим картината, която показват числата, публикувани от БНБ, трябва да направим няколко уговорки. На първо място ще сравняваме само данните за заемите на фирмите и домакинствата. Тези, предоставени на други финансови институции, на централни банки и на правителството ги оставяме в страни. На второ място ще сравняваме данни само за периода на кризата с COVID-19 от март до декември 2020-а. Важно е да се знае също така, че по правило, според статистиката на БНБ, за необслужвани се считат всички заеми с някакво просрочие, в това число и тези, които не са просрочени, но финансовите показатели на получателите рязко са се влошили (това важи най-вече за фирмите) и създават опасност длъжника да изпадне в просрочия. Всички тези кредити по регулация се отчитат като необслужвани (NPL), а най-тежката група от тях са заемите, просрочени над 180 дни, които се отчитат като загуба.

Съобразявайки се с всички тези детайли, от данните на БНБ се вижда, че за периода на пандемията необслужваните кредити на граждани и фирми в банките са намалели с общо 289.1 млн. лева или с над 4.9% - от 5 875.71 млн. лева през март 2020-а до 5 586.61 млн. лева в края на годината. Като се има предвид, че кредитите за този период са нараснали с 2 369.33 млн. лева (3.85%) от 61 554.44 млн. лева на 63 923.77 млн. лева, делът на необслужваните кредити в тях се е свил от 9.55% на 8.74%. Независимо от подобрението по този показател си оставаме на опашката в Банковия съюз.

Кредитите, просрочени над 180 дни, които се отчитат като загуба, също са се свили с 454.96 млн. лева - от 3 353.53 млн. лева до 2 898.57 млн. лева. И тъй като това намаление е по-голямо от общия спад (289.1 млн. лева) на необслужваните кредити, а кредитите, отчитани като загуба, са част от тези заеми, логично е, че някакъв друг компонент от NPL на фирмите и домакинствата нараства. Това е важно особено при фирмените заеми, както ще видим в последствие.

Добре е да се знае, че банките заделят провизии (т. нар. обезценки), за да покрият евентуални бъдещи загуби от проблемните си кредити. Размерът на тези обезценки е строго регулиран и неизпълнението на изискванията по тези регулации може да доведе до сериозни загуби и до тежки надзорни санкции. Освен това заделянето на достатъчно провизии е част от благоразумното банкиране, което защитава сигурността на вложителите. За периода на кризата банките са увеличили размера на заделените провизии от 3 477.87 млн. лева на 3 501.92 млн. лева. Ръстът изглежда пренебрежимо малък, но не трябва да забравяме, че при необслужваните кредити има спад, което означава, че тяхното покритие с провизии нараства от 59.19% на 62.67%. Пак поради тези причини намалява от 2 397.84 млн. лева до 2085.49 млн. лева и нетният размер на необслужваните кредити, който се формира като от общата сума на NPL се извадят заделените по тях провизии.

В резултат на всичко това делът на нетните проблемни заеми в общия размер на отпуснатите кредити е намалял от 3.9% на 3.26%. А трябва да е ясно, че точно тези две последни съотношения са най-важни за стабилността на банковия сектор, защото 100% покритите провизии вземания на банките не могат да им нанесат щети. При ефективно неплащане от страна на длъжника провизията е покрила предварително загубата на банката.

На общия фон е важно да се знае какво се случва с кредитите на фирмите, защото необслужваните вземания от тях винаги са представлявали най-голямата опасност за банковата стабилност. Данните на БНБ показват, че NPL по заеми за фирмите за периода на пандемията са намалели с 290.95 млн. лева или със над 7% от 4 092.93 млн. лева на 3 801.98 млн. лева. Доколкото кредитирането за компаниите за този период е нараснало с над 3.1% от 36 883.81 млн. лева до 38 041.98 млн. лева, то и дела на необслужваните фирмени заеми се е свил от 11.09% на 9.99 процента. Заради повишеното от 52.1% на 54.7% покритие с провизии, делът на нетните необслужвани кредити също е понижен от 5.32% на 4.52 процента.

Безспорно това са радващи данни, но при тях има няколко важни детайла, които без съмнение силно допринасят за отчетеното подобрение. На първо място това облекченията по т.нар. "quick fix", с които европейските банкови регулатори позволиха временно - до 2023-а банките да не прилагат изискванията на Международен стандарт за финансова отчетност 9. Именно този стандарт налагаше правилото, че банката отчита като проблемен и необслужван всеки заем, чийто получател има влошени финансови показатели. И това е логично, защото заради влошената конюнктура предизвикана от пандемията и свързаните с нея локдауни, едва ли не всички кредити на всички банки в целия ЕС трябваше да подлежат на провизиране, което е непосилно за която и да е кредитна институция и би довело до нейната декапитализация. Въпросното регулаторно облекчение даде възможност на банките да не включват в групата на необслужваните кредити, заеми, които при други условия гарантирано биха попаднали в нея. На второ място, отново от ЕС, дойде облекчението с т. нар. мораториум, които позволиха на банките и на фирмите да отложат първо с 6 месеца, а след това и с 9 месеца плащанията по обслужването на главниците и/или на лихвите по вече предоставените кредити. Тъй като от този бонус можеха да се възползват всички длъжни с просрочия до 90 дни, това означава, че голяма група от заемите, получиха правото да не попаднат и дори да излязат от групата на необслужваните.

Доколкото до края на 2020-а са одобрени заявления на фирми за отсрочване на плащанията по кредити с общ размер от 6 819.43 млн. лева, при изтичането на сроковете на тези мораториуми, въпросните кредити могат да дадат сериозно отражение върху общия размер на необслужваните заеми. Според някои експерти, очакванията са те да нараснат с 1-1.5 млрд. лева.

При кредитите за домакинствата действат същите фактори, както и при заемите за фирми. Разликата е, че по правило населението е много по-коректно от фирмите при обслужването на своите задължения към банките. В този за периода март - декември 2020-а необслужваните кредити като размер остават без промяна. Ръстът им е едва 1 млн. лева и то заради потребителските заем и в края на декември общият размер на всички проблемни кредити за домакинствата е 1 784.63 млн. лева.

Доколкото обаче в този период общия портфейл на банките за населението е нараснал с 1 211.16 млн. лева (4.91%) от 24 670 млн. лева до 25 881.79 млн. лева, то и дела на NPL в него е намалял от 7.23% на 6.9 процента. Високият процент на провизиране особено при потребителските заеми пък свежда дела на нетните NPLs на домакинствата в общия размер на заемите за този сектор до минималните 1.4 процента.

В заключение е добре да се знае, че настоящата обнадеждаваща картина с необслужваните кредити много бързо може да се влоши драстично при едно прекалено либерално отношение на банките, специално към бизнеса. Важно, независимо от сложността на ситуацията, е кредитните институции да провизират максимално консервативно кредитите, за да може след това, дори при едно влошаване на обслужването им, да не понесат декапитализиращи загуби.