Големите макроикономически рискове пред страната ни са два и са взаимно свързани - инфлацията и икономическият растеж, казва в интервю управителят на БНБ Димитър Радев, съобщават от банката. По думите му, тяхното развитие в определена степен зависи от външни фактори, но все по-нарастващо значение имат и вътрешните фактори и по-конкретно, развитието на монетарните и фискалните условия в страната.
"БНБ провежда системна и последователна политика на затягане на монетарните условия. Последната стъпка в това отношение, в сила от 1 юли, е увеличението на 12% на задължителните минимални резерви, които търговските банки трябва да съхраняват в БНБ. На практика това означава изтегляне на няколко милиарда лева от търговските банки. Целта е да се намали кредитната експанзия на банките, преди всичко в сегмента на жилищните кредити. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а следователно и инфлацията", обяснява Димитър Радев.
Относно заложеното в настоящия проект на държавен бюджет за дефицит от 3% от БВП за 2023 г., управителят на БНБ коментира, че това е "стъпка в правилната посока". По думите му, "в същото време, като отчитаме траекторията на икономическия цикъл и промяната в структурата на бюджетните разходи, 3% дефицит означава ограничена, но продължаваща фискална експанзия.
Фискалната експанзия не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. В тази връзка, изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. От гледна точка на целта за овладяване на инфлацията, посоката на това синхронизиране в краткосрочен план трябва да бъде към затягане както на монетарните, така и на фискалните условия", смята Радев.
Темповете на кредитна експанзия у нас намаляват, оценява настоящата ситуация на кредитния пазар у нас управителят на БНБ. От друга страна, по думите му, повишаването на лихвите у нас протича по-бавно отколкото в еврозоната, поради високата ликвидност на банковата ни система. "Тенденцията към увеличение на лихвите ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите."
Според управителя на БНБ, датата 1 януари 2025 г. остава реалистична за приемането ни в еврозоната, но ако правим правилните неща и изпълним необходимите условия с фокус върху инфлацията. Относно БНБ, в тази връзка единственото формално условие към нашата Централна банка е поддържане на валутната стабилност. Това условие се изпълнява чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм. "Няма сценарий, при който това условие може да бъде нарушено", посочва Радев. Другата основна задача пред БНБ е техническата подготовка. "На базата на постигнатия напредък до момента, мога да кажа, че БНБ и банковият сектор ще бъдат готови за въвеждането на еврото далеч преди крайния срок", твърди Димитър Радев.
Той описа и бъдещите български евромонети. Върху националната страна на българските евромонети се предвижда да бъде изписана на кирилица думата "България", както и думата "евро" (за монетите от 1 и 2 евро) и "стотинка", съответно "стотинки" (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента). Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ", което е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето.
Предстои изработването на художествените проекти, които ще бъдат внесени в Координационния съвет за подготовката на България за членство в еврозоната. След окончателното им одобрение, проектите ще бъдат представени на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните членки от еврозоната.
USD
CHF
EUR
GBP
