На базата на текущата прогноза за инфлацията в България и на последната прогноза на Европейската комисия за инфлацията в останалите държави членки на ЕС, се очаква България да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината. Това посочват от Българската народна банка в последната си макроикономическа прогноза.
Това означава, че нашата страна запазва шансовете си за еврото. След като преди седмица стана ясно, че през 2024 г. с малко не покрихме критерия, премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова обявиха, че веднага щом това се случи, ще поискат извънреден конвергентен доклад с цел да приемем единната валута от 1 януари 2026 г.
Според прогнозата на БНБ годишната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени, ще се ускори - до 3,5% в края на 2025 г. и 3,3% средно за годината при 2,6% през 2024 г.
Основните групи, които ще допринасят за ускоряването на инфлацията, са храните, стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия заедно с групата на услугите. От БНБ обаче отбелязват, че ценовата стабилност може да бъде застрашена от по-високи цени на енергийните суровини и потенциално по-голямо от очакваното нарастване на административно определяните цени.
"Евентуалното по-бързо и силно пренасяне от страна на фирмите на прогнозирания растеж на разходите за труд върху крайните потребителски цени също представлява риск за реализиране на по-висока инфлация", се посочва още в макроикономическата прогноза.
По отношение на растежа, в периода до 2026 г. най-голям принос ще има частното потребление, като спрямо предходната прогноза има ревизия в посока по-бавното му нарастване - по същия начин се очакват и по-слаби инвестиции в основен капитал и износ на стоки.
"Според допусканията за развитието на глобалната икономическа активност и търговия растежът на външното търсене за български стоки и услуги ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза на БНБ от ноември 2024 г. през целия прогнозен период. Това се дължи най-вече на влошаването на икономическите перспективи пред основните търговски партньори на България от еврозоната", пишат от БНБ.
Така прогнозата е за ръст от 1,3% през 2024 г., 2,9% през 2025 г. и 3,4% през 2026 г.
"Вътрешен риск пред реализирането на прогнозата произтича от евентуалното предприемане на належащи мерки за фискална консолидация, което би могло да доведе до ограничаване на икономическата активност в краткосрочен план, като макроикономическите ефекти ще зависят от вида на предприетите мерки. Същевременно се запазва рискът от по-бавно от заложеното изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства така и със средства от ЕС", предупреждават авторите на прогнозата.
С оглед коментарите на Теменужка Петкова, че "българските граждани трябва да платят сметката" и липсата на яснота кога ще се приеме законодателството, което да отпуши финансирането по Плана за възстановяване, тези рискове изглеждат доста реални.