Неясноти и риск от корупция около спорния енергиен проект "Железни врата 3", лансиран от Сърбия и САЩ

Американското посолство в Белград публикува покана за участие в изграждането на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа "Джердап 3" ("Железни врата 3").

Стъпката следва влизането в сила на двустранното споразумение между Сърбия и САЩ, което създаде правната рамка за официалното включване на американски компании в един от най-големите конвенционални енергийни проекти в Югоизточна Европа.

Той датира от близо 50 години и от толкова време е обект на спорове в региона.

В Сърбия започва надпревара за един от най-големите енергийни проекти в Югоизточна Европа

Той се осъществява с подкрепата на САЩ

Какво предвижда?

Планираната ПАВЕЦ е замислена на 1007-ия километър на Дунав, в землището на община Голубац. Мощни помпи трябва да качват водата към три резервоара и от там тя да се спуска към турбини в акумулиращ режим.

Предвидената мощност е 2400 MW, с опция за интегриране на допълнителни 400 MW от възобновяеми източници - вятър и слънце.

Източник: GettyImages

Стойността на инвестицията се оценява на около 2,63 млрд. евро, а завършването е планирано за 2038 г. Американският строителен гигант Bechtel участва в проекта от 2021 г. и е изготвил предварителното проучване за осъществимостта му.

Заинтересованите компании имат срок до 25 юни да подадат писма за намерение до Министерството на минното дело и енергетиката на Сърбия.

Целта е подбор на стратегически партньори за техническата документация, финансирането и строителството. Процесът се ръководи от специална работна група към сръбското правителство.

Румъния не е дала съгласие

Проектът засяга пряко Румъния, която заедно със Сърбия оперира съществуващите хидровъзли "Железни врата 1" (1972 г.) и "Железни врата 2" (1985 г.). Румънският дял от инсталираната мощност е 1164 MW при "Железни врата 1" и 251 MW при "Железни врата 2". За разлика от тези две централи, планираната е изцяло на сръбска територия.

По проекта се работи още от 1977 г., като преди разпада на Югославия са правени редица предварителни проучвания с участието и на компании от СССР и ФРГ. Растящият външен дълг на съюзната република и протестите на Румъния обаче осуетяват строителството.

Белград и Букурещ от години водят преговори относно хидроложките и екологичните последици от новата централа, но официален меморандум за разбирателство така и не е подписан.

Източник: GettyImages

Сръбският енергиен министър Дубравка Джедович Ханданович по-рано заяви, че централата ще подобри стабилността на регионалните мрежи, но Румъния поставя условие: производството на "Железни врата 1" и 2 не трябва да пострада. Според проучвания проектът в сегашния си вид ще доведе именно до това - с 10-15% по-малко производство от двата веца, които осигуряват 10% от тока на северната ни съседка.

Сръбското издание Vreme отбелязва, че разговорите между двете страни продължават и окончателно съгласие от румънска страна все още няма.

Макар и непряко, България също е засегната от проекта. Всяка нова инфраструктура с мащабите на "Железни врата 3" неизбежно влияе на корабоплаването (чрез инфраструктурата Белград може еднолично да го спре), а изпусканата надолу по течението вода е с голяма кинетична енергия, което води до резки колебания на речните нива, но и до вдълбаване на дъното в българската част от реката. Това на свой ред създава проблеми през летните месеци заради по-ниски средни водни нива и поява на плитки участъци.

България внесе документи в ЕК за строителство на 4 нови ПАВЕЦ

Битовите потребители остават за неограничен срок (засега) на регулирания пазар

Освен това, амбицията на Белград да балансира енергийната система на Балканите с "Железни врата 3" влиза в конкуренция и с плановете за три нови ПАВЕЦ в България с мощност от по 1 гигават всяка.

Eнергийна полза vs. процедурни рискове

Обявата на посолството предизвика остри реакции в социалните мрежи. Политическият анализатор Саша Паунович написа във Facebook: "За първи път чувам, че едно посолство поема работата на сръбската държава. АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО публикува покана за "Джердап 3".

Сръбският енергиен експерт Миодраг Капор, цитиран от Vreme, признава стратегическата стойност на проекта, но повдига сериозни въпроси около начина на изпълнение.

50 г. по-късно: Как България и Румъния може да произвеждат "зелен" ток от Дунав заедно

Проектът за Хидротехнически комплекс "Турну Мъгуреле - Никопол" най-накрая има шанс за европейско финансиране

"Сърбия се нуждае от такъв проект и ролята на САЩ е добре дошла - те могат да действат като медиатор между Сърбия и Румъния. Румъния е член на НАТО и близък партньор на Вашингтон", посочи той, но предупреди, че двустранните договорености извън процедурите на Европейската комисия отдалечават Сърбия от ЕС и отварят вратата за корупция.

"Ако проектът приключи с двустранно споразумение, то носи много повече неизвестни, отколкото позитиви. Практиката на сегашната американска администрация е да включва организации и компании, които заобикалят стандартните процедури чрез лични връзки", посочи експертът.