Без изненади, депутатите преизбраха Димитър Радев за управител на Българската народна банка.
Гуверньорът реално изкара почти мандат и половина, преди да започне втория си начело на БНБ. Причината - заради политическата нестабилност от 2021 г. до момента, така и не се намери достатъчно стабилен парламент, който да задвижи процедурата по избора.
За осемте години от 2015 г. до днес, в които Радев управлява БНБ се случиха много събития, засягащи контролираната от нея банкова сфера, която пословично много обича тишината.
Кой е новият стар гуверньор?
Димитър Радев е роден на 12 юли 1956 г. в Пловдив. Има икономическа магистратура по специалност "Финанси и кредит" от ВИИ "Карл Маркс" и специализация в Института по външни отношения на Университета "Джорджтаун".
Кариерата му в държавния апарат започва през 1980 г., като той заема различни експертни длъжности в Министерството на финансите, Министерския съвет и Министерството на икономиката и планирането.
От 1992 г. до 2001 г. Димитър Радев е несменяем зам.-министър на финансите в шест поредни правителства. Ресорът му е "Държавен бюджет и държавни разходи". След като през 2001 г. НДСВ печели изборите, той напуска МФ и след конкурс започва работа като експерт в Международния валутен фонд.
Там остава до 2015 г., когато вече е старши икономист и ръководител на мисии на МВФ за техническо съдействие по света.
Не най-спокойните 8 години
През юли 2015 г. Димитър Радев е номиниран от ГЕРБ и Реформаторския блок за управител на БНБ. Периодът е тежък - само година по-рано е фалирала Корпоративна търговска банка, а ред други финансови институции също се оказват обект на атака.
За допускането на банковата криза от 2014 г., а и за действията на БНБ след избухването ѝ предишното ръководство на централната банка понася тежки критики.
През годините след това също не липсваха свързани с политическите процеси в страната казуси, които тестваха Радев и екипа му. За някои от тях преди дни припомни икономистът и бивш депутат Георги Кадиев. Той например публично изрази мнение, че БНБ е останала твърде пасивна в сюжети като прехвърлянето на Българската банка за развитие към Министерството на икономиката, нейната практика да кредитира големи компании, както и при сделката за Общинска банка.
Най-важен акцент в работата на Димитър Радев като управител на БНБ обаче беше подготовката за влизане в еврозоната. В свои интервюта и медийни участия той ясно заявява позиция в подкрепа на скорошното приемане на единната валута. През юли 2020 г. нашата страна беше приета във валутно-курсовия механизъм ERM II, по-известен като "чакалнята на еврозоната".
Междувременно, обаче, дойде и пандемията, която удари силно по икономиката. Тук беше важна ролята на БНБ, която със своя антикризисен пакет за 9 млрд. лева даде възможност за мораториум върху плащанията по банковите кредити.
След края на противоепидемичните мерки започна постепенно увеличаване на инфлацията, което рязко се забърза след избухването на войната в Украйна и появилите се заедно с нея рискове за енергийната сигурност в глобален мащаб.
От октомври 2022 г. започна да се вдига основният лихвен процент - след години на нулево ниво, днес той вече е 3,12%. Това обаче има значение за лихвите по кредитите само в една българска банка - поне в настоящия момент.
Какво може и какво не може да направи през следващите 6 години?
Като управител на БНБ Димитър Радев има немалки правомощия, но те влизат в рамките, наложени от валутния борд, в който е страната ни от 1997 г.
Режимът на паричен съвет не позволява на БНБ да отпуска кредити на държавата или да включва в резервите си емитирани или гарантирани от нея ценни книжа.
Централната банка може да финансира търговските банки до размера на нетния валутен резерв, но само ако има ликвиден риск за цялата финансова система и тогава това става по строги правила за качеството на предоставяното обезпечение.
Надзорната функция на БНБ претърпя сериозна промяна през последните години. Заедно с ERM II, България влезе и в Банковия съюз. Така Европейската централна банка пое пряко надзора над най-значимите банки у нас (ОББ, ДСК, Уникредит Булбанк и Пощенска банка), а под непряк надзор следи и останалите.
ЕЦБ единствена може да издава и да отнема лицензите на кредитните институции у нас след решението за установяване на тясно сътрудничество с БНБ.
По отношение на останалите аспекти от интеграцията на България в еврозоната, предстои много работа. През следващите месеци централната банка ще трябва да подготви и реализира самите процеси, в рамките на които след определената дата за приемане на единната валута ще има нужните наличности от новите пари и вътрешните системи на банки и държавни институции ще трябва да направят в кратки срокове прехода.
Ролята на БНБ и на нейния гуверньор е от ключово значение всичко това да приключи без сътресения, но за всяка стъпка ще е нужен синхрон между него, политическото ръководство на държавата, регулаторите в различни сектори и бизнеса. За момента Димитър Радев и актуалната управленска конфигурация са на едно мнение - направено е толкова много по пътя към еврозоната, че не бива да се отлага постигането на крайната цел.
Според опозицията и кандидата за управител на БНБ от "Възраждане" Любомир Христов социалната цена на приемането на единната валута сега и в близките години ще е прекалено висока. Бизнесът обаче е на мнение, че инвестициите у нас ще се увеличат значително.
USD
CHF
EUR
GBP
