На 1 октомври 2020 г. България официално стана част от Банковия съюз на Европейския съюз като условие за нейното евентуално присъединяване в еврозоната. Каква е равносметката след една година членство в Банковия съюз?

Задълбочен анализ на ЕКИП изследва структурата на Банковия съюз, начинът по който България се вписва в нея и възможните последствия от това за българската банкова система. Нормативната рамка и историческите данни за работата на надзорните институции на Банковия съюз показват, че членството в него излага България на по-големи рискове за банковата система и държавния фиск.

"Присъединяването към Банковия съюз се оказва капан за българските данъкоплатци", казва Георги Вулджев, автор на анализа.

Изследването на ЕКИП потвърждава тезата изразена от управителя на БНБ Димитър Радев през 2015 г., че членство в Банковия съюз в настоящия контекст създава стимули за декапитализация на банковата система. Има сериозен стимул банките в България, които са дъщерни дружества на чуждестранни банкови групи да бъдат конвертирани в клонове, с цел освобождаване от по-стриктните капиталови изисквания, които БНБ налага в сравнение с други централни банки в Банковия съюз. Това може да доведе до изтичане на капитали от банковата ни система и нейното финансово дестабилизиране.

На второ място историята на съюза досега показва, че местните, национални приоритети за финансова стабилност се разминават с преценката на Банковия съюз. Много е вероятно при кризисна ситуация надзорните структури на банковия съюз да откажат преструктуриране на местна банка, която обаче е значима на местно ниво и се разпознава като такава от българските институции. Това би довело до ликвидация и активиране на схемата за държавно гарантиране на депозити до 100 000 евро.

На трето място, фискалният риск е подсилен от три допълнителни фактора. Откакто е в Банковия съюз България вече няма собствен фонд за преструктуриране на банки. БНБ е задължена да прехвърля вноските за него към общия фонд на Банковия съюз. Така в случай на нужда от преструктуриране, което не е одобрено от надзорните институции на съюза, България няма спестени средства, които да използва за тази цел. България също така не е член на еврозоната и съответно банките у нас нямат достъп до ликвидна подкрепа от страна на Европейската централна банка. Съществува и морален риск поради факта, че институцията, която взима решението за преструктуриране (Единния съвет за преструктуриране на Банковия съюз) не е тази, която ще плати фискалната цена в случай на ликвидация - това биха били българската държава и данъкоплатци.

Пълният анализ можете да прочетете на този линк.