Според мартенската макроикономическа прогноза на БНБ очакваният през 2023-а растеж на реалния Брутен вътрешен продукт ще е до 1% годишно. Това е повече от трикратно забавяне в сравнение с отчетения реален ръст през 2022-а, който бе 3.4% годишно.

За свиването на ръста БНБ посочва няколко фактора.

"Забавянето ще се определя най-вече от прехода от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката.

Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и очакваното съществено забавяне на растежа на износа на стоки.

За по-бавния растеж на износа на стоки ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори.

Фактор, който ще продължи да подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното нарастване на частното потребление.

БНБ извади най-силното си оръжие срещу инфлацията

БНБ извади най-силното си оръжие срещу инфлацията

Гответе се за нови ипотеки с 5% лихва и поскъпване на вече отпуснатите

Инвестициите в основен капитал също се предвижда да допринасят положително за растежа на реалния БВП в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС", пише в макроикономическият анализ на Централната банка.

Интересен момент е че посочения от БНБ очакван ръст от до 1% се разминава с този, който е посочило Министерството на финансите в своята средносрочна бюджетна прогноза - 1.8%, на базата на която са планирани приходите в консолидираната фискална програма.

Що се отнася до годишната инфлация прогнозите на БНБ са следните:

"Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да следва тенденция към плавно забавяне и да възлезе на 5.6% в края на 2023 г. (в сравнение с 14.3% в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8.8%.

Забавянето на инфлацията се предвижда да бъде резултат главно от поевтиняването на енергийните продукти и от формирането на базов ефект при другите основни групи стоки и услуги, при които в условията на запазващо се силно потребителско търсене се очаква фирмите да продължат да проявяват ниска склонност за пренасяне на понижението на международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.

Нарастването на разходите за труд на единица продукция се предвижда да продължи да бъде силен проинфлационен фактор.

В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през текущата година е тя да се ускори спрямо 2022 г., като групата се очаква да има най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени".

БНБ оценява рисковете пред прогнозата за ръста на реалния БВП като балансирани.

"Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно отповишената несигурност поради продължаващия военен конфликт в Украйна, както и от вероятносттаза по-висока и устойчива инфлация в глобален план, което би било предпоставка за по-бързо и по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки спрямо заложеното в базисниясценарий.

Това от своя страна би могло да доведе до възобновяване и засилване на напрежението намеждународните финансови пазари, както и до засилване на степента на пренасяне на по-високите лихвени проценти върху паричните условия в България.

В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и за усвояване на европейски средства, различни от тези по НПВУ", пише в анализа на Централната банка.

БНБ очаква ускорен ръст на лихвите у нас. Защо?

БНБ очаква ускорен ръст на лихвите у нас. Защо?

Възможно е влошаване на кредитния портфейл на банките