БНБ извади най-силното си оръжие срещу инфлацията

БНБ включи в борбата с високата инфлация най-силното си оръжие - задължителните минимални резерви (МЗР). С решението си от 26 април Централната банка вдига от 1 юли резервите по привлечените средства на банките с 2 процентни пункта - от 10% на 12%. Месец по-рано, минималните задължителни резерви по привлечените средства от чуждестранни лица ще нарасне от 5% на 10%, а от 1 юли - на 12 процента.

Доколкото към края на февруари 2023 г. депозитите в банките са 135,8 млрд. лева, ако средномесечният им ръст от 1,7 млрд. лева се запази до началото на юли, тогава техният обем ще е надхвърлил 144 млрд. лева. При това ниво, със сега действащите МЗР банките ще са длъжни да поддържат в БНБ 14,4 млн. лева, а влизането в сила на увеличението на ставката с 2 процентни пункта ще добави към тях още близо 2,9 млрд. лева. Това са пари, които са извадени от средствата с които банките могат да отпускат кредити или да купуват ценни книжа (в това число и ДЦК).

БНБ предприема мерки за затягане на кредитирането

Според централната банка тази мярка ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система

Именно с цел ограничаване на кредитната активност на банките БНБ увеличава задължителните минимални резерви. И това недвусмислено се посочва в съобщението й: "Мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите".

Откъде идва тази инфлация

Не е тайна, че на годишна база заемите за домакинствата отчетоха едни от най-високите си ръстове. За февруари 2023 г. общият им размер е 34,5 млрд. лева като в сравнение със същия месец на миналата година те отбелязват ръст от 15,4 процента. Този висок ръст е съчетан и с изключително ниски цени на кредита за населението. По последната публикувана информация на БНБ средната лихва по ипотечния жилищен кредит, който е в основата на ръста на заемите за домакинствата, е 2,65% годишно. Това е ниво което е под лихвите на ЕЦБ - 3,5% и на Федералния резерв - 5%. Това е меко казано ненормално. Подобни лихви не отразяват реалното ниво на кредитния риск, създават значителен по своя обем евтин заемен ресурс, който през населението се излива в потреблението и води до натиск върху повишаване на цените, с други думи - до повишаване на инфлацията.

Затова в своето съобщение БНБ казва следното: "Текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата. Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност. В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България. При отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на Европейската централна банка и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, повишаването на задължителните минимални резерви има за цел затягане на монетарните условия в страната".

Какво направи БНБ до момента

Тук е добре да се напомни, че БНБ методично прилага мерки за ограничаване на високата експанзия на евтино кредитиране, която допълнително подклажда инфлацията. До този момент тези мерки бяха в рамките на постоянно увеличаване на антицикличния буфер, който в рамките на две години бе повишен на няколко стъпки от 0,5% на 2% - ниво, което ще влезе в сила от 1 октомври 2023 г. Тази мярка бе недостатъчна, за да ограничи до разумни размери ръста на нелогично евтиното кредитиране и да абсорбира свързаните с него инфлационни ефекти.

БНБ очаква ускорен ръст на лихвите у нас. Защо?

Възможно е влошаване на кредитния портфейл на банките

Затова сега БНБ прибегна до по-силното оръжие - минималните задължителни резерви, като ги увеличи с 2 процентни пункта. И целта наистина е по-този начин да се забави ръста на свръхевтиното кредитиране.

"Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението финансирано със заемни средства. В допълнение, понижаването на темповете на растеж на кредита ще допринесе за намаляване на кредитния риск в банковата система", пише в съобщението на БНБ.

Как ще се отрази на пазара

Доколко тази цел ще бъде изпълнена зависи от свободните средства с които банките разполагат, както и от равнищата с които растат привлечените от тях средства. Може да се окаже, че намаляването на кредитната експанзия и увеличаването на цената на заемите ще става с по-бавни от очакваните от БНБ темпове. Предвид последователността на централната банка в следваната от нея цел за ценова стабилност, ако резултатите от сегашната мярка се окажат незадоволителни, няма да е изненада, ако в края на годината станем свидетели на още едно покачване на минималните задължителни резерви.

БНБ алармира за риск от нарастване на необслужваните кредити

Ще се ускори ли повишаването на лихвите?

При така обявената политика на БНБ е логично заемите, които банките отпускат, също да поскъпнат. При едно по-плавно увеличаване в края на третото тримесечие е напълно възможно средната лихва по новоотпуснатите ипотечни кредити да достигне 5 процента.

Евентуално засилено търсене на депозити от страна на банките, което да доведе до вдигането на средната лихва по тях до 2,5% годишно и повече, на свой ред ще повиши осезаемо и лихвите по вече предоставените заеми за гражданите. Причината е че лихвите по депозитите на населението са основен компонент в изчисляването на базовата лихва за потребителските и жилищни кредити и води до почти автоматичното поскъпване на вече предоставените заеми. Едно такова повишаване на лихвите също би трябвало да доведе до свиване на ръста в кредитирането поради намаляване на броя на хората, които могат и/или искат да вземат по-скъп заем.