Новината, че Министерският съвет е приел План за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г. създаде впечатлението, че влизането ни в Еврозоната от спомената дата не подлежи на съмнение. И от тук нататък трябва единствено да се готвим за това събитие. Веднага трябва да изясним, че нещата стоят по доста по-различен начин. На първо място във въпросния план недвусмислено се казва следното:

"Постигането на номинална и устойчива конвергенция е условието за членство (има се предвид членство в Еврозоната), съгласно Договора за ЕС, което страната ни трябва да изпълни. Постигането на такава конвергенция се определя от изпълнението на критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт, а именно:

Критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация следва да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;

Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП

Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

Участие във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс".

С изискванията за дълга и за участието в ERM II няма да имаме проблеми. Такива могат да възникнат при изпълнението на показателите за бюджетен дефицит и за лихвения процент, но те, при определено напрежение, са решими. Изпълнението на критерия за инфлацията обаче може да се окаже непреодолим. И ако не можем да изпълним всички тези изисквания дали ще получим покана за влизане в ЕС, която да приемем?

При обявяването на Плана за въвеждане на еврото самия министър на финансите Асен Василев обяви, че той осигурява техническата готовност на страната за този акт. "Това е оперативен план, който дава ясни срокове и задачи към банките, към платежните и държавните институции как точно да се въведе еврото, как да се извърши превалутирането на депозити и заеми, така че да можем на 01 януари 2024 г. да имаме техническа готовност за приемане на еврото", заяви Асен Василев. Да, техническа готовност трябва да имаме, ако ни бъде предложено да въведем еврото и ако оценката за ползите и рисковете от този акт покаже, че приемането на евентуална покана за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2024-а отговаря на интересите на българската икономика. Този анализ е от особена важност, защото само той може да даде възможност и на бизнеса, и на гражданите, а и на много от политиците, да си съставят информирано мнение за ефектите от въвеждане на еврото. И на базата на него да планират своите решения и действия. В съобщението на Министерството на финансите се цитира министър Василев, който по този въпрос е заявил, че: "в момента се работи по анализа на БНБ и МФ за ефектите от въвеждането на еврото и след финализирането му ще бъде публикуван."

Ще е интересно в този анализ каква ще е оценката за водената от ЕЦБ парична политика по отношение на ценовата стабилност и дали банката изпълнява вменените и със закон ангажименти в тази сфера. Редно е също така в анализа да видим оценка за качеството на активите в евросистемата и какво ще се случи с тях - по-точно каква преоценка ще претърпят, при увеличаване на лихвите на ЕЦБ и при намаляване на количествените облекчения. Важно е как една такава преоценка ще се отрази на капитала на ЕЦБ и дали след влизането си в Еврозоната България ще трябва да участва в една евентуална рекапитализация? Ако да - с колко и в какъв времеви хоризонт? Защото всичко това може да създаде потенциален риск от значителни разходи за хазната ни.

Друга тема, която трябва да бъде засегната в анализа и оценката е как паричната политика на ЕЦБ се отразява на държавите от Еврозоната с разминаващи се икономически цикли и, на базата на съпоставки, да видим какви ще са ефектите за България. За да не бъдем след това изненадани, когато ЕЦБ води политика с нарастване на лихвените равнища, а на нас като икономика ни трябва нещо по различно. Или обратното. И това са само малка част от темите, които детайлно трябва да бъдат разгледани в един такъв анализ.

В началото на Плана за въвеждане на еврото е казано, че всички превалутирания ще стават по настоящия фиксиран курс на лева спрямо европейската валута. "България участва във ВМ II с режима си на паричен съвет (валутен борд) и фиксиран централен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната", пише в документа. И още в него се казва: "Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който ще бъде потвърден с изменение на Регламент (EО) № 2866/98. Не се допуска преизчисляване на суми, използвайки съкратената форма на фиксирания обменен курс, а трябва да се използва изцяло фиксираният курс за обмен, т.е. с всичките пет знака след десетичната точка. Едва тогава полученият резултат може да бъде закръглен до втория знак след десетичната точка". Тук е добре да се знае, че Регламент (ЕO) № 2866/98 е относно валутните курсове към еврото на валутите на държавите членки, които приемат еврото. Уточнението, че при замяната на лева с евро ще се ползва само и единствено сегашния фиксинг е много хубав детайл в Плана, защото той преди липсваше, което създаваше опасения, че при приемането на еврото това може да стане при по-скъпо евро спрямо лева - например 1 евро за 2 лева, което щеше да ощети спестителите в национална валута. Но без да желаем да се заяждаме, е добре да знаем откъде управляващите са сигурни, че ЕЦБ и Съвета на ЕС ще ни предложат да влезем в Еврозоната по сегашния фиксинг, а не по някакъв друг курс? Ако няма такъв писмен предварителен ангажимент е добре Народното събрание да излезе с решение, че присъединяването към еврото може да стане само по сегашния фиксинг. За да няма неприятни изненади в последния момент, както в недалекото минало се получи със затварянето на блокове на АЕЦ "Козлодуй" и влизането ни в ЕС.

Иначе в Плана за въвеждане на еврото детайлно са разписани сроковете и начините, по които това ще става. Ето някои важни детайли: "Според досегашната практика за приемане на държава членка в еврозоната, Съветът на ЕС взема решение за отмяна на дерогацията на държавата и

за определяне на фиксиран обменен курс на националната валута към еврото приблизително шест месеца преди датата за членство. Превалутирането на цени и парични единици от лева в евро ще се извърши чрез прилагане на пълния цифров размер на фиксирания курс на преобразуване, т.е. използване на всичките пет знака след десетичната точка и след това закръгляване на получената сума до два знака след десетичната точка в съответствие с обичайните правила. Не се разрешава преизчисляване на цени при курс, различен от фиксирания обменен курс. Не следва да се допуска налагането на допълнителни такси и комисиони за преизчисляването върху потребителите.

Един месец след като Съветът на ЕС вземе решение, че Република България отговаря на необходимите условия за въвеждане на еврото и потвърди фиксирания обменен курс за конвертиране на лева в евро, ще влезе в сила изискване за задължително обозначаване на цените едновременно в лева и евро. Това задължение ще продължи да бъде в сила 12 месеца от датата на приемане на еврото.

През първия един месец от деня на въвеждането на единната европейска валута в Република България левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. Това означава, че ако страната ни се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., до 31 януари 2024 г. включително левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. След изтичането на този един месец еврото ще остане единственото законно платежно средство в България.

Едномесечният преходен период ще спомогне да се осигури постепенен преход към новата валута. През този един месец гражданите ще могат да плащат и в двете валути в търговските обекти и центрове за услуги. От друга страна, търговците трябва да връщат рестото на клиентите си изключително в евро, освен ако не могат да го направят от практически съображения. Така на практика част от левовете в обращение ще бъдат обменени чрез търговците и лицата, предоставящи услуги, като по този начин ще се осигури още един обменен канал за българските граждани. Същевременно, в изпълнение на Регламент (EО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото, ще бъде прието правило, според което в този преходен период търговецът няма да има задължение да приема повече от 50 броя монети в рамките на една трансакция с купувача.

През първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото банките в България и "Български пощи" ЕАД ще обменят безплатно на каса банкноти и монети от лева в евро, а през следващите шест месеца ще могат да налагат такса за тази услуга.

В периода след изтичането на една година от въвеждането на еврото банките и "Български пощи" ЕАД по своя преценка ще предоставят услугата за обмяна на банкноти и монети от лев в евро, като могат да въвеждат такса за тази услуга.

Българската народна банка ще обменя без такса банкноти и монети от лева в евро от деня на приемане на еврото за неограничено време.

От датата на членство на България в еврозоната всички разплащателни сметки, депозитни сметки, текущи бюджетни сметки, спестовни сметки, набирателни сметки, ликвидационни сметки и други сметки в местни банки, както и платежни сметки при други доставчици на платежни услуги (платежни институции и дружества за електронни пари), ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро. За тези сметки няма да действа преходен период. Това означава, че още от първия ден на приемане на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от левовите си сметки само евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в офис на доставчика на платежни услуги (банка, платежна институция или дружество за електронни пари). Това е един бърз и изключително удобен начин за смяна на левовете с евро, без специален ангажимент за самия титуляр на сметката. От първия ден на въвеждането на еврото безкасовите плащания ще се извършват изключително в евро."

Внимателния прочит на тези и всички останали текстове в Плана показва, че приемането на еврото от 1 януари 20224-а въобще не се разглежда като даденост, а като възможност, за която трябва да сме подготвени.