Печалбата на банковия сектор в България за първото тримесечие на 2025 г. достига 889 млн. лева, сочат данните на БНБ. Това е с 72 млн. лева (8,7%) повече спрямо същия период на 2024 г., когато тя е била 818 млн. лева. За сравнение, ръстът през първото тримесечие на 2024 г. спрямо 2023 г. е бил едва 33 млн. лева (4,3%). Така ръстът на печалбата се е удвоил както в абсолютни, така и в относителни стойности.

На фона на двуцифрените повишения през 2022 и 2023 г., подобен тренд не изглежда изненадващ. Но източниците на печалбата са. Нетният лихвен доход - традиционно най-важният компонент на оперативния резултат - расте с едва 20 млн. лева (1,5%) до 1,4 млрд. лева. За сравнение, година по-рано той е нараснал с 291 млн. лева (27,3%).

"Всички големи чужди банки са с нагласата, че България ще получи положителна оценка за Еврозоната"

"Всички големи чужди банки са с нагласата, че България ще получи положителна оценка за Еврозоната"

Пускането на новите емисии държавен дълг премина при доста солиден интерес, коментира Мартин Търпанов

Значителната разлика в динамиката - над 15 пъти по-слаб ръст - ясно показва, че през 2025 г. лихвените приходи не са основният двигател на печалбата.

Значим принос за резултата има нетният доход от такси и комисиони, който достига 420 млн. лева - с 46 млн. лева повече спрямо 2024 г. (ръст от 12,4%). За сравнение, през 2024 г. ръстът е бил едва 5,1%.

Сериозни оптимизации се забелязват и в други пера:

  • Разходите за обезценка по кредити са спаднали с 9 млн. лв., докато година по-рано са нараснали с 49 млн. лв.

  • Административните разходи бележат далеч по-слабо увеличение спрямо предходни години.

  • Приходите от дивиденти също нарастват - с 12 млн. лева повече от тези през първото тримесечие на 2024 г.

Въпреки това, фактът че лихвените приходи формират над 71% от общия оперативен доход (1,97 млрд. лв. за Q1 2025), предизвиква въпроси. Данните на БНБ показват, че това не се дължи на свиване на кредитирането - както към домакинствата, така и към бизнеса. Явно влияние оказва спадът в лихвените приходи от депозити, държани в други кредитни институции - със 110 млн. лева по-малко спрямо година по-рано.

Кристофор Павлов: Политическата несигурност донесе най-ниските нива на публични инвестиции от 25 години насам

"Политическата несигурност донесе най-ниските нива на публични инвестиции от 25 години насам"

Макар и малко вероятен, тежък сценарий с мита над 30% ще доведе до рецесия у нас, коментира Кристофор Павлов

Причината: понижените лихвени проценти в еврозоната, където българските банки поддържат ликвидни резерви предимно чрез своите чуждестранни майки. Докато страната не е член на еврозоната, тези средства не могат да се депозират директно в ЕЦБ - налага се посредничеството на майката банка, което носи допълнителни разходи.

Това е и една от причините, поради които банковият сектор остава твърд поддръжник на бързото присъединяване на България към еврозоната - стъпка, която ще увеличи печалбите му при минимален допълнителен риск за вложителите.