Високата инфлация се наблюдава там, където политическите сили са твърде силни, за да използват сериозни коригиращи мерки по отношение на данъчното облагане и паричната политика, които да спрат имплозията на националните валути, пише Брендън Браун. Днес САЩ се доближава до това, макар че сриването на долара ще се случи в неизвестен момент на бъдещето. Същевременно обаче инфлационната заплаха е по-висока в Европа, отколкото в САЩ.

Причината е, че всеки опит за корекция, който може да спре появяването на инфлацията в бъдеще, ще отприщи сили, които потенциално да пометат сегашното статукво на политическата и икономическата мощ на Европа. Следователно каквото и да се случва по отношение на инфлацията, трябва да очакваме консенсус на политическите елити да продължат със сегашните си политики.

Обезценяването на валутата вероятно ще бъде решаваща част от динамичния процес на висока инфлация, възникващ в Европа, както наистина често се случва в историята. Същият урок научи и САЩ, където най-високата инфлация в мирно време започна в началото на 60-те години.

Нека се върнем назад към миналото.

Историята започна с икономическите чудеса в Европа (Франция, Италия, Германия) и Япония. Федералният резерв, като монетарен хегемон в системата на Бретън Уудс, трябваше да позволи рязко да се повишат лихвените проценти, както би се случило при стабилен режим на парите. Вместо това Федералният резерв работи съвместно с администрацията на Кенеди да отхвърли мерките от 50-те години и насочва паричната политика така, че да поддържа ниски лихвени проценти.

Но от 1965 г. се появи висока инфлация на потребителските цени, последвана от инфлацията на активите и централната банка започна да оставя лихвите да се повишават, дори рязко на моменти. Но това би увеличило драстично и лихвата по държавния дълг, които тогава бяха нараснали, защото администрацията на Джонсън водеше война във Виетнам и въведе социалните програми на "Великото общество".

Шефът на Федералния резерв Уилям Макчесни Мартин нямаше желание или политическа основа да влезе в сблъсък с администрацията на Джонсън, а така или иначе той поддържаше мнението, че неговата институция е "независима в правителството", а не "независима от правителството". Доларът страдаше, както се вижда от нарастващата цена на златото на свободните пазари от пролетта на 1968 г.

Но съвременният вариант на сценария за висока инфлация на потребителските цени вече не включва страни извън САЩ, които преминават през икономическо чудо, както през 60-те години. Все пак ключова част от историята днес може да бъде устойчивостта на частния сектор, който обаче се нуждае от много по-високо равнище на лихвата, отколкото Федералният резерв е готов да позволи.

Все пак забавяне на растежа или рецесия през 2022-23 г. може да прекъсне пътуването към високата инфлация за известно време. Но когато индексът на потребителските цени в крайна сметка нарасне, опозицията срещу високите конвенционални данъци или срещу намаляването на публичните разходи вероятно ще е много силна.

Освен това, предвид гигантското количество на държавен, корпоративен и индивидуален дълг, всички политики за увеличаване на лихвения процент вероятно ще бъдат посрещнати на нож. Затова Федералният резерв може да продължи да прави това, което прави и днес.

Въпреки това обаче поне на теория е възможно да спечелят политически сили, които да обърнат политиките на Федералния резерв, а централната банка разполага с много технически инструменти да "нормализира" паричната среда - например тя може да ликвидира огромното си портфолио от държавни облигации в краткосрочен план.

Но ситуацията в Европа е много различна. Тук "е твърде късно, за да се връщаме" - фраза, произнесена от австроунгарския император Франц Йозеф в края на юли 1914 г., когато той отказва да смекчи ултиматума към Белград. Над век по-късно със сигурност е твърде късно да се обърнат политиките, които подриват еврото. Независимо кога европейската икономика се възстанови от мерките срещу коронавируса, Европейската централна банка няма да може да позволи лихвите да започнат да растат.

Причина защо това е така се вижда от самия баланс на ЕЦБ, който към края на 2021 г. ще възлиза на 80% от БВП на еврозоната, докато в случая на Федералния резерв делът е 40%. Докато счетоводният баланс на Фед се състои почти изцяло от заеми към правителството и държавно спонсорирани ипотеки, счетоводният баланс на ЕЦБ е пълен основно с облигации боклуци, включително на държави от еврозоната като Италия.

Заемите към на практика фалиралият банков сектор формират една трета от всички активи на ЕЦБ, а същевременно страни като Италия и Испания заеха над 1 трлн. евро по т.нар. TARGET2. Техният основен кредитор е Бундесбанк.

Да си представим, че ЕЦБ започне политика по нормализация на дълга, при която лихвите се увеличат с 2 процентни пункта, а централната банка свие счетоводния си баланс с 25%. Слабите банки в еврозоната просто няма да могат да плащат по-високите лихви по гигантските си дългове към ЕЦБ, тъй като няма как да увеличат лихвите по кредитите, които самите те отпускат на частния сектор. По един или друг начин те ще трябва да получат субсидии, за да си плащат дълговете. Но няма откъде да дойдат парите за подобно нещо, освен ако ЕЦБ не изстреля драматично печатането на евро, което ще е нарушаване на законите за държавна помощ към предприятията.

Според предварителните проучвания, тази есен в Германия едва ли ще спечели партия или коалиция, която ще е склонна да разтури еврозоната, което означава, че и в бъдеще Берлин ще е съгласен ЕЦБ да продължи с настоящата си политика на ниска лихва. Но можем да си представим какъв ужас ще настане, ако Бундесбанк поиска по-висока лихва от Banca d"Italia по заемите си по TARGET2 или ако ЕЦБ реши да ликвидира част от активите си. Затова те просто ще позволят инфлацията да се изстреля.

Динамиките на пътя на инфлацията ще зависят много от поведението на еврото. Ако САЩ спре паричния си радикализъм в лицето на нарастващата инфлация, тогава сривът на еврото наистина може да е зрелищен. В този момент даже и в Германия да има политически сили, които искат да спрат инфлацията, те няма да могат да го направят. Във всеки сценарий на разпад на еврозоната, включително и варианта на възприемане на обезпечено с активи евро, ЕЦБ първо трябва да мине през ликвидация.