Изкуството пленява човечеството от хилядолетия — най-ранното открито досега произведение е скална рисунка на почти 45 хил. години, открита в пещера в Индонезия. Не от вчера то се използва и с користни цели. И макар все още обществото да не е достигнало до единодушие дали изкуството може да бъде определено като отделен инвестиционен клас, то картините на старите майстори несъмнено привличат внимание не само заради художествените си качества, но и заради способността им да запазват и увеличават стойността си.
Така само през 2020 г. световните продажби на изкуство и антики прехвърля главозамайващите $50 млрд. Сумата е впечатляваща, но всъщност е с 22% по-малка спрямо предходната година — спад, който се дължи на локдауните и затворените галерии. Привлекателността на този тип инвестиция се крие отчасти и в желанието на заможните да диверсифицират портфейла си — особено с активи, които не са корелирани с фондовите пазари.
Придобиването на изкуство с цел печалба не идва и без своите предизвикателства: висок риск, ниска ликвидност, липса на прозрачност и регулации. Изкуството не генерира и парични потоци, а разходите за съхранение и застраховка понякога се оказват твърде високи.
Така се смята, че инвестициите в изкуство са поприще само за неприлично богатите. Технологиите обаче имат потенциала да променят и това.Сред най-горещите финансови теми през последните седмици и месеци е NFT — или незаменяемите токени. Вероятно сте чули, че артистът Beeple успя да продаде чрез търг изцяло дигитално произведение на изкуството за $69 млн. Без да влизаме в подробности относно технологията, NFT е метод за удостоверяване на собствеността на картината чрез блокчейн.
Дигитализацията на изкуството е логична следваща крачка, предвид че все по-голяма част от живота ни вече е съставена от нули и единици. Тенденцията премахва и някои от предизвикателствата пред съхраняването на изкуство, които отказват недотам заможните инвеститори — високите разходи за поддръжка и застраховка, като освен това NFT разрешават със замах и проблема с фалшивите копия. И всичко това прави инвестициите в изкуство по-достъпни за широката публика.Но, разбира се, първичната цел на произведенията на изкуството не е да правят пари, а да служат за себеизразяване на артиста и за наслада на собственика. При дигиталното изкуство се нуждаем от дигитална среда, чрез която да се наслаждаваме на картините.
Така намираме път до другата страна на уравнението, където технологичните иновации също не спират. Ярък пример за новата пресечна точка между изкуството и технологиите е... един телевизор. Но не кой да е, а The Frame на дългогодишния лидер в индустрията Samsung.
The Frame е добре познат и в България — вероятно единственият, за който думите "красив телевизор" не се отнасят само за качеството на картината, но и за самия него. Моделът е част от гамата lifestyle телевизори на технологичния гигант, като в нея намират място и други аванградни предложения като The Serif с 360-градусов дизайн; The Sero, който може да се завърта от хоризонтална във вертикална позиция; The Premiere, който пресъздава киносалона у дома и The Terrace, който е създаден да се използва на открито.
Гамата следва дългогодишната традиция на Samsung да "пречупва" вече познатата представа за телевизор - просто кутия с екран - и да изненадва със смел дизайн. Изглежда, че тази стратегия носи и първото място на компанията на пазара вече 15 години. Именно през 2006 г. бе представен телевизора Bordeaux. Вдъхновен от формата на чаша за вино, той даде началото на нова ера в дизайна на телевизорите и донесе над милион продажби за шест месеца. Последваха го модели с извит екран — и дори с такъв, който може лесно да се извива или да се връща в напълно плосък. Както и модели, които "оцветяват" стената зад себе си, за да подсилят изживяването.
С напредването на технологиите на пазара излязоха и свръх минималистични модели като тези от актуалната Neo QLED гама. Изчистеният и модерен дизайн се дължи на почти безрамковият дизайн, който покрива 99% от тялото на телевизора.
Картина или телевизор?
Но когато говорим за изкуство и технологии, The Frame изпъква най-ярко. Моделът, както се подразбира от името му, е проектиран да изглежда като рамка на картина и ако не знаете, че е телевизор, е възможно и да не го разберете докато не бъде включен.
С идеята, че трябва да пасне на различни вкусове на потребителите и разнообразен интериор, The Frame разполага с персонализируеми рамки — пет от Samsung и още много от външни компании. Самите рамки се предлагат в няколко цвята и стила, а смяната им е лесна, тъй като се закрепват за телевизора с магнити.
За да се впише идеално навсякъде, телевизорът може да бъде поставен на стената, на статив или на стойка. С широчина от едва 2,5 см и възможността за Slim Fit Wall Mount The Frame стои плътно до стената и трудно се различава от картините около него.
Външният вид не е всичко. Привлекателността на модела идва и от така наречения Art Mode. Той се включва, когато не гледаме телевизия и показва колекция от над 1 400 различни картини — от различни художници, епохи, стилове. Пълните възможности на Art Store се отключват с абонамент, но Samsung предлага и безплатна начална версия. Любопитна е и способността на Art Store с времето да научава какви са вкусовете на потребителите и да предлага нови творби.
The Frame идва и с цели 6GB вътрешна памет, които, по изчисления на Samsung са достатъчни за около 1 200 от личните снимки и фотографии на потребителите в UHD качество.
Моделът впечатлява и като телевизор. Той се предлага с размер от 55", 65" и 75" с 4К резолюция и технологии за най-добрата възможна картина като Quantum Dot. Красотата не означава и липса на ум — The Frame е точно толкова smart, колкото и другите модели на компанията благодарение на SmartThings приложението. И поддържа функции като Multi View, с която едновременно могат да се показват два потока съдържание. Както и Mobile Mirroring, с която съдържанието от телефона се предава мигновено върху телевизора.
The Frame е и по-"зелен". В него е вграден сензор за движение, който разпознава кога има някой в стаята. Ако няма никого, той се изключва, за да пести енергия. Сензорът за яркост пък разпознава околната светлина и балансира не само яркостта, но и цветовия тон — като така едновременно пести електроенергия и придава естествен вид на изкуството.
Дистанционното управление пък се захранва от светлина — без значение дали слънчева или от лампата. Има възможност и за зареждане с USB. Технологията ще спести 99 млн. ААА батерии за срок от 7 години, изчисляват от Samsung.