Въпреки нарастващото безпокойство на финансовите пазари и глобалната икономическа криза, чиито признаци вече се усещат и у нас, има един сектор, в който очакванията са за увеличаващ се ръст както през тази, така и през следващата година.

Става въпрос за пазара на софтуер за управление на бизнес ресурсите (ERP - Enterprise Resource Planning) - специфични компютърни решения, които обхващат всички процеси в една компания - от доставките, през производството, управлението на финансовите потоци, на човешките ресурси, на материалните активи, маркетинга, рекламата, продажбите и осчетоводяването.

Бизнес системите от клас ERP се оказват печеливши, защото имат свойството изцяло да реорганизират процесите в една компания, да премахват излишното губене на време, да подобрят управлението на финансовите, материалните и човешките ресурси и в крайна сметка да увеличат значително нейната ефективност.

Този тип софтуерни решения отдавна са стандарт в западните компании, а успехът на миграцията на българските фирми към системите за управление на ресурсите до голяма степен ще определи колко конкурентна ще е икономиката ни в глобалния свят ERP - решенията отдавна са се наложили като

стандарт в западните икономики
където трите големи играча в този сегмент - SAP, Oracle и Microsoft - имат хиляди внедрявания. У нас обаче този сектор се развива едва от няколко години, когато българските мениджъри постепенно започнаха да осъзнават нуждата от внедряване на ERP-системи. Забавянето е напълно разбираемо, като се има предвид високата цена на този вид софтуерни проекти, която често надхвърля 100 000 лв.

Има обаче и друг фактор, който сякаш оказа по-голямо влияние за бавното навлизане на решенията за управление на бизнес ресурсите в България - става въпрос за неразбирането на ползите от такъв тип софтуер, което битуваше сред управителите на фирми през първите години от развитието на свободния пазар. Едва с приближаването на приемането ни в Европейския съюз мениджърите на българските компании започнаха да осъзнават, че миграцията на фирменото управление към ERP-софтуер е

задължителна стъпка
гарантираща им конкурентоспособност. Страната ни стана привлекателна дестинация за чужди инвеститори от различни сегменти на икономиката, които дойдоха у нас с отдавна изградени практики, включващи наличието на автоматизирани системи за управление.

И именно това чуждо влияние до голяма степен се оказа решаващ фактор за бързия ръст на ERP-пазара в България, който наблюдаваме през тази и който се очаква да се засили през следващата година. Просто защото мениджърите вече са осъзнали нуждата от подобна стъпка и глобалната криза може да бъде фактор за забавяне, но не и за отказване от подобни проекти.

„Сега е налице пълно разбиране за необходимостта от внедряване на цялостно решение от клас ERP. Известно забавяне може да има при средните по големина компании, които все още се чудят дали кризата ще ги засегне. При по-големите, както и при малкия бизнес обаче активността е висока", казва Иван Аржентински, управител на ERP-компанията „Алое Ко". Според него въпреки финансовата криза през следващата година може да се очаква

ръст от 30-40% на този пазар
Една от причините за слабото видимо влияние на кризата е и фактът, че внедряването на ERP представлява доста мащабен проект и вземането на решение за предприемане на тази стъпка често продължава месеци, а понякога - дори повече от година. Самият проект по внедряване също може да продължи над една година.

Решенията имат дългосрочен характер и по-трудно се влияят от моментното състояние на икономиката. Това означава, че ако има влияние на финансовата криза върху ERP-пазара у нас, то вероятно ще се усети през следващите няколко години.

ERP-софтуерът е следващото ниво в решенията за управление на бизнес процесите, след програмите за счетоводство или за управление на складови наличности. Той се различава от тях по това, че

обхваща цялата дейност на една компания
и след инсталирането си се превръща във важен фактор за развитието на организацията.

Предимствата на ERP-решенията са много. Те започват с оптимизиране работата на служителите, по-доброто управление на времето, минимизиране на загубите при използване на фирмени ресурси, по-навременни доставки, оптимално управление на финансовите потоци, както и на материалните активи.

Ако например фирмата, внедрила ERP- система, се занимава с търговия с отоплителни тела, системата ще регистрира всеки доставен в склада котел или радиатор и още в същия момент търговските представители във всички магазини ще получават информация, че този тип продукти са налични.

Ако някой от тях в същия момент продаде определен брой радиатори, това веднага ще бъде отчетено на компютърните дисплеи във всички останали търговски обекти, както и в счетоводния отдел. Управлението на всички ресурси и дейности на компанията в реално време води до

значителни оптимизации
и при правилно внедряване на ERP-системата се превръща в ключов фактор за повишаване капацитета на фирмата. Но решенията за управление на фирмените ресурси имат и по-важни аспекти. Те дават на мениджърите мощни инструменти за анализ на дейността на компанията, което влияе на качеството на техните решения.

Въпреки че все повече управители и собственици на фирми разбират ползите от внедряването на ERP-софтуер, много от тях се отказват от тази стъпка по чисто финансови причини. Този тип проекти са изключително скъпи, а най-често компанията клиент трябва да задели пари не само за самия софтуер, но и за предварителен одит, който да покаже дали фирмената мрежа е готова за внедряване на ERP, както и за привличане на консултанти, които да препоръчат подходяща система и да се заемат със самата реализация на проекта.

Често цялостният бюджет се измерва в стотици хиляди лева, които, дори платени на траншове, представляват солидна сума за повечето български фирми.

Основните играчи
В момента водещите играчи на пазара на ERP- системи у нас са трите световни лидери в този сектор - SAP, Oracle и Microsoft. Те обаче не са пълни конкуренти. Oracle например работи по-скоро в сегмента на сложните решения за големи компании, а Microsoft е насочена предимно към малкия и среден бизнес.

Ръководената от Бил Гейтс и Стив Балмър компания е лидер по брой внедрявания на българския пазар, но SAP води по обем на продажбите. „Само в рамките на последната една година SAP в България, сключи договори с 20 нови клиента в България, с което броят на българските компании, които използват SAP в България, достигна числото 50.

Към днешна дата компанията разполага със седемнадесет партньори, завърши локализацията на SAP Payroll (модула за изчисление на работна заплата), който в момента е в период на пилотно внедряване в два български клиента", заяви Петър Миленков, генерален директор на компанията по време на форума SAP World Tour Bulgaria, който се проведе на 7 октомври в столичния хотел Holiday Inn.

Подобен форум се провежда за първи път у нас и специално за него пристигна Лес Хайман - посланик на SAP и един от пионерите в ERP - бранша. В рамките на отделна сесия той коментира глобалните тенденции в управлението на ресурси и процеси и посочи като една от причините за световната финансова криза, че "Много компании рухват, защото са станали големи, преди да бъдат велики".

В сравнение с Oracle SAP отстъпва по някои функционалности в сферата на Business Intelligence и CRM (Customers Relationships Management).

Към двете компании на пазара на софтуера за управление на бизнеса както в световен мащаб, така и в България през последните три години се присъедини и Microsoft. Това стана възможно, след като корпорацията на Бил Гейтс закупи малката ERP-компания Navision, прекръстена впоследствие на Microsoft Dynamics.

Освен трите големи, на пазара у нас се предлагат още около 50 ERP-решения, сред които има по-малки чуждестранни продукти (например софтуерът с отворен код ABAS ERP или Atlantis ERP), както и български разработки, достигнали нивото на завършен продукт от този клас.

Такива са например системите GloBus (създадена от ИнтерСофтПро), Колибри (продукт на EDA) и EnterpriseOne (на Алое Ко). Сред предимствата на българските решения са по-достъпната цена, а не на последно място и по-добрата локализация. Те в много по-голяма степен са съобразени с тукашните икономически условия, а и разработващите ги компании са много по-склонни да се съобразят със специфични изисквания на своите клиенти.

Конкуренцията ще става все по-интересна
предвид факта, че бизнесът във все по-голяма степен изисква от разработчиците да получи специфични допълнителни функционалности, включително автоматизирано управление на взаимоотношенията с клиентите, както и функции за бизнес анализ (BI - Business Intelligence).

На практика ERP-софтуерът се явява само базовото ниво за развитие на корпоративната ИТ инфраструктура. Другите нива включват замяната на традиционната офисна телефонна централа с VoIP - базирано решение за фирмени комуникации, специфични приложения от типа CRM, BI, SCM (Supply Chain Management - управление на веригата на доставки), софтуер за електронна търговия, както и за виртуализация.

Всяко едно от тези нива на корпоративните технологии има важно значение за позиционирането на фирмата в икономиката на информационното общество, а компаниите, които успеят да предложат пълно продуктово портфолио, включващо всички тези компоненти, вероятно ще се окажат победители в този сектор.

Едно възможно решение
Част от парите за внедряване на ERP-софтуер е със спечелен проект за финансиране от еврофондовете и конкретно по оперативна програма „Конкурентоспособност". В началото на октомври Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия откри две нови процедури по тази програма, чиито срокове за подаване на документи изтичат през януари 2009 г.

Друга опция, улесняваща фирмите, които желаят да внедрят ERP-софтуер, но нямат налични средства, са различните лизингови предложения. Тяхното предимство е във факта, че софтуерът за управление на бизнеса притежава висок коефициент на възвръщаемост на вложените в него инвестиции (ROI - Return On Investments), което означава, че той може да изплати високата си цена за броени години. Това прави особено привлекателен вариантът подобен проект да бъде стартиран със средства на лизинг или с кредит от банка.

Добре е за се знае
- ERP (Enterprise Resource Planning) е софтуер за планиране на корпоративните ресурси. Автоматизира процесите по управление на всички бизнес процеси, както и на финансовите потоци, материалните активи и човешките ресурси.

- CRM (Customers Relationships Management) е система за управление на взаимоотношенията с клиентите. Включва база данни за всички клиенти на компанията, история на контактите с тях, бележки от срещите и разговорите, както и данни за възниквали при тях проблеми.

Ако е интегрирано с телефонната система CRM - решението може да включва функционалности, като click-to-call (обаждане с кликане върху името на клиента) или автоматична поява на виртуален прозорец на монитора, който информира за входящо обаждане от клиент на фирмата.

- SCM (Supply Chain Management) е софтуер за управление на веригата на доставките. Оптимизира работата с различните доставчици. Понякога тази функционалност е част от цялата ERP-система, но все по-често се наблюдава и внедряването на специализирани SCM-продукти.

- BI (Business Intelligence) е софтуер за бизнес анализ, който използва разнообразни входящи данни от дейността на компанията, за да изведе тенденции и да подкрепи мениджърите при взимането на управленски решения.

На база на входящата информация за продажбите например BI- решението може да отговори на въпроса кой артикул през кои месеци се предпочита от потребителите, коя стока се купува повече през уикендите и коя - в работните дни, как се разпределя търсенето по региони, градове или отделни търговски обекти.

- IP PBX (Internet Protocol Private Branch Exchange) означава новото поколение офисни телефонни централи, базирани на Internet Protocol. Този тип решения по-скоро се числят към телекомуникационния ландшафт, отколкото към софтуера за управление на бизнеса, но през последните години наблюдаваме тясна интеграция между тях и решенията от клас ERP или CRM.

За разлика от старите аналогови телефонни централи, новите софтуерни системи позволяват гласовата комуникация да бъде тясно интегрирана в бизнес процесите, в управлението на доставките, на финансовите потоци и на взаимоотношенията с клиентите.