Българските банки ще бъдат принудени от 30 юни 2019 г. да прилагат "Насоки за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции" (EBA/GL/2018/06 от 31 октомври 2018 г.) на Европейския банков орган. Това се казва в специално прессъобщение на БНБ, с което надзорната институция обявява, че официално се ангажира да контролира спазването на тези изсквания. Те ще важат за всички необслужвани и преструктурирани вземания на банките. Под необслужвани се имат предвид вземанията по които има някакво просрочие - независимо колко дълг е периода на забавяне на плащането, или по които длъжникът е редовен, но финансовото му състояние се е влошило. Според последните данни на БНБ под тази формулировка за необслужвани кредити към края на март 2019-а попадат банкови вземания за 6.71 млрд. лева или 7.4% от общия портфейл на вземанията на банковата система.

Тези уточнения са важни, защото всички регулации произтичащи от въпросните насоки на ЕБО се формират на базата на брутните необслужвани вземания, чийто размер не е намален с размера на заделените по тях провизии (обезценки). Тук важното условие, според насоките, е че всички банки, при които необслужваните кредити надхвърлят 5% от кредитния им портфейл трябва да създадат специална стратегия за управление на необслужваните кредити, която да се изапълнява от нарочно създадени за целта административни структури, които да работят по ясно и подробно разписани строги правила.

Същите изисквания банките трябва да изпълняват и ако някоя от групите им необслужвани кредити - например такива за жилища на граждани, е над 5% от общия размер на отпуснатите от банката жилищни заеми. Впрочем към март 2019-а брутния размер на необслужваните кредити за жилища на граждани в банковата система е 8.27% на потребителски е 8.7%, а на фирмени 12.95 процента. Така че на ниво система всички основни групи заеми влизат под рестрикциите на насоките на ЕБО. Възможно е да има отделни банки, които да не попадат в регулаторната рамка на 5% необслужвани кредити и да имат по-добър портфейл, но и за тях, ще е по-разумно да изготвят политиките и да създадат структурите за управление на необслужвани кредити и правилата за работата им. Причината е че дейността на тези структури се превръща в съставна част от изскванията за правилно и консервативно действаща система за вътрешна оценка на капиталовата адекватност, с която всяка банка трябва да разполага (ICAAP). Тези системи се оценяват от надзора при проверките, които той прави на банките по така наречения Стълб 2 за капиталовата адекватност. Установяването на проблеми в работата на тези системи може да доведе до надзорни предписания за провинилата се банка, които да я задължат да заделя допълнително капиталово покритие за рисковите си активи. А че българските банки имат проблеми с прилагането на ICAAP се вижда от констатациите на последния доклад на МВФ за проверка на дейността на българския банков надзор.

В насоките на ЕБО доста детайно са разписани принципите по които, да се създават банковите стратегии за управление на необслужваните кредити, да се структурират административните звена, които да прилагат тези политики, както и правилата по които те да работят, С други думи насоките на ЕБО са задали една доста ясна рамка за добри практики.

Пак в тези насоки доста детайлно е разписано кога, как и при какви условия банките могат да преструктурират проблемни вземания.

Специално внимание е отделено на оценките на обезпеченията. Те трябва да се правят поне веднъж в годината от специализирани в тази област лица, които да са независими и по възможност да се базират на прозрачни и достоверни индекси - каквито в България между другото липсват. Точно заради този недостатък когато външни институции, като например ЕЦБ, правят анализ на покритието на банковите кредити у нас с обезпечения те намаляват стойността на тези обезпечения с до 20 процента.

В насоките на ЕБО за необслужваните кредити е обърнато специално внимание на сроковете и условията за ликвидация - става дума за продажбата на едно обезпечение. Това също е много болна тема за България тъй като средния срок за ликвидация у нас е над 3 години и половина. Това дава основание на външни институции да отправят остри и за съжаление основателни критики по отношение на неефективното българско търговско правораздаване, което поражда значителни рискове за стабилността на кредиторите. А когато дойде момент за външна оценка на кредитните портфейли на българските банки пак поради споменатите недъзи на правораздаването стойноста на обезпеченията по тях отново се намалява с до 20 процента. При това говорим за ипотеки на идустриални имоти, а не за някакви залози на имагинерни бъдещи вземания на длъжника. Сега всички тези консервативни правила ще трябва да се прилагат у нас по силата на насоките на ЕБО. Което на свой ред означава, че кредититрането при изисквано покритие с обезпечения от 140% и нагоре може да се превърне в постоянна практика. Защото в противен случай при едно влошаване на кредитния портфейл надзора може така да дисконтира (обезцени) обезпеченията на банките, че покритието на кредитите им да падне под 100%, което автоматично ще води до разходи за провизии и за допълнителен капитал.

В насоките на ЕБО има специален раздел за правилата, по които банките могат да отписват от балансите си едно вземане. И за да няма неясноти по този въпрос е важно да се знае, че отписването на едно банково вземане по никакъв начин не означава, че банката спира да полага усилия да го събере.

"В съответствие с Насоките на ЕБО относно практиките за управление на кредитния риск и отчитането на очакваните кредитни загуби, несъбираемостта следва да се признава в съответния период чрез корективи за загуби или отписвания. Когато кредитната институция не разполага с разумни очаквания за възстановяване на договорения паричен поток от експозицията, това следва да доведе до частично или пълно отписване на експозицията (МСФО 9.B3.2.16.r).

Отписване може да се извърши преди правните действия срещу кредитополучателя за възстановяване на дълга да бъдат изцяло приключени. Не следва да се счита, че отписването е довело до отказ от законното право за събиране на дълга от страна на кредитната институция. Решението на дадена кредитна институция да се откаже от правния иск върху дълга представлява опрощаване на дълг. Отписванията представляват събитие по непризнаване (МСФО 9.5.4.4). Ако в крайна сметка бъдат събрани парични средства или други активи, тези събирания следва да бъдат пряко признати като приход в отчета за приходи и разходи", пише в насоките на ЕБО.

С други думи, когато една банка реши да отпише едно свое вземане тя отписва и натрупаните по него обезценки (провизии). Ако тези обеценки са по-малки от размера на вземането банката отчита по тази операция загуба, ако са по-големи разликата се отчита като печалба. След отписването банката може да реши да опрости дълга по това отписано вземане, но не е длъжна да го прави. Обикновенно такова действие се смята за лоша практика и затова банките у нас се въздържат да го прилагат.