Пътят към устойчив транспорт вече е начертан. Въпросът е кога и как ще бъде изминат

Въвеждането на екологични норми и борбата със замърсяването на природата от години е сред основните приоритети на цивилизования свят. А когато говорим за транспорт, именно той оказва значително влияние върху въглеродния ни отпечатък. В Европа вече е в ход огромна трансформация. Много европейски градове прилагат по-прости, по-безопасни, по-здравословни и не на последно място по-евтини решения от превозните средства на твърдо гориво, като например съвместно ползване на електрически автомобили, велосипеди и електрически велосипеди, екологични автобуси, тролеи и влакове.

Основната причина за въвеждането на стандартите за емисии е пряко свързана големия принос на автотранспорта за влошеното качество на въздуха, редом до индустрията и производството на електроенергия. Европейският съюз се стреми да ограничи емисиите на азотни оксиди (NOx), въглероден оксид (CO), въглеводороди (HC) и твърди частици (PM). А ефектът от стандартите е видим - днес 50 нови автомобила замърсяват колкото само един произведен през 70-те години на миналия век.

Общественият градски транспорт

От гледна точка на развитието на устойчив и екологичен обществен градски транспорт, ЕС провежда твърди политики за развитието на незамърсяващите и енергийно ефективни превозни средства. Колкото до България, у нас съществува Национален план за насърчаване навлизането и развитието на устойчив транспорт, включително автомобилен, който включва въвеждането на различните  евро категории.

Намаляването на вредните емисии се осъществява предимно чрез разширяване на линиите на метрото (в градовете, в които има метро), чрез наличието на повече трамваи и тролейбуси и разбира се - чрез нови хибридни или изцяло електрически автобуси. В България европейското законодателство, свързано с нормите за по-екологичен обществен транспорт се прилага активно от 2009 година, като към днешна дата енергийно ефективните пътни превозни средства от градския транспорт са повече от останалите. И това се отнася както за столицата, така и за повечето градове.

Автобусният междуградски превоз все още е огромен замърсител

Докато част от европейските държави имат модерна железопътна инфраструктура, която е и еталон за екологичен транспорт, в България и повечето страни от Източна Европа превес има автомобилният междуградски превоз - както за хора, така и за стоки.

Транспортът използва една трета от крайната енергия в ЕС. Основната част от тази енергия се произвежда от нефт. Това означава, че транспортът е отговорен за голяма част от емисиите на парникови газове в ЕС и има значителна роля за изменението на климата.

Докато повечето други икономически сектори, например производство на енергия и промишленост са намалили значително емисиите си, тези от транспорта са се увеличили. Днес те представляват над една четвърт от общите емисии на парникови газове в ЕС. Понастоящем не се наблюдава обръщане на тази тенденция. Това превръща транспортния сектор в основна пречка за осъществяването на целите на ЕС за опазване на климата. Повече от 70 % от общите емисии на парникови газове от транспорта се генерират от автомобили, микробуси, камиони и автобуси. Останалата част е с произход главно от сектора на морския транспорт и въздухоплаването.

Стратегическите документи на ЕС са съсредоточени върху декарбонизацията на транспорта. Стратегията на Европейската комисия от 2018 година. Тя има за цел да очертае пътя за преход към "нулеви нетни емисии" на парникови газове в ЕС до 2050-а. По отношение на транспорта в нея се подчертава необходимостта от системен подход, набляга се на значението на преминаването към видове транспорт с ниски въглеродни емисии и към превозни средства с нулеви емисии, подчертава се централната роля на електрификацията и на възобновяемите енергийни източници и се настоява за подобряване на оперативната ефективност.

В допълнение в законодателството на ЕС се разглежда пряко въздействието на транспорта върху околната среда и здравето, като се определят задължителни правила. Това включва ограничения на емисиите за автомобили, микробуси, камиони и автобуси, специфични изисквания за транспортните горива, както и карти на шума и планове за действие за управление на шума за големи транспортни инфраструктури, като например летищата.

Евро категориите

Новите екостикери за автомобили започват да се издават от 12 2021 година  при преминаването на задължителния годишен технически преглед. Създадени са пет групи, които не съвпадат с евростандартите на колите. Разделението и класификацията на автомобили са чисто български.

Четири са групите за автомобилите с вътрешно горене и пета - за електрическите. Екологична група 1 обхваща дизеловите автомобили, произведени до 2002-а със стандарт Евро 1, 2 и 3, както и бензиновите коли с Евро 0, 1 и 2, произведени до 1996 година.

Екологична група 2 включва дизелите, произведени до 2007-а със стандарт Евро 3, 4 и 5, както и бензиновите коли с Евро 1, 2 и 3 до 1998 година.

Екологична група 3 са автомобилите, произведени до 2009-а, дизели с Евро 4, 5 и 6, както и коли на бензин 3, 4, 5 и 6.

Най-високата група като екостандарт е запазена само за електромобилите и хибридните и изцяло електрическите автомобили.

Автомобилите от лошите екологични категории 1 и 2 могат да получат забрана за влизане в градските центрове, за да не замърсяват въздуха. Това решение ще се взима на общинско ниво.

Подобни ограничения се въвеждат и в други европейски страни, но там има сериозни стимули за закупуването на електромобили и екологични коли, а и България ще бъде особено засегната от новите регулации, тъй като над 70% от автопарка у нас е на възраст над 15 години.

Въздушният транспорт

Въздушният и водният транспорт повишават заплахите за климата, околната среда и човешкото здраве. Затова въвеждането на екологични норми при тези два ключови сектора са сред основните приоритети на ЕС в борбата с намаляването на вредните емисии за природата.

Очаква се въздушният и водният транспорт да увеличат емисиите си на парникови газове и замърсители на въздуха — като въглероден диоксид (CO2), азотни оксиди (NOx) и серни оксиди (SOx) — както и шумовото замърсяване. Емисиите на въглероден диоксид от двата сектора понастоящем представляват 5 % от глобалните емисии, а според изследване на Европейския парламент, през 2050 година на въздушния и морския транспорт ще се дължат съответно до 22 % и 17 % от глобалните емисии на CO2

Авиационният бранш вече е предприел мерки по някои от тези проблеми, като чрез подобрени двигатели и дизайн на самолетите е повишил горивната ефективност. Навлизането на устойчиви алтернативни горива обаче е много бавно, а неотдавнашният срив в глобалните цени на петрола е намалил стимула за авиокомпаниите да разработват възобновяеми биогорива.

Морският транспорт

Морският транспорт играе основна роля в икономиката на Европа. Почти 90 % от външната търговия на ЕС е със стоки, транспортирани по море, поради което европейските фирми и потребители са силно зависими от стоките, внасяни от останалата част от света. Водният транспорт се смята за най-евтиния начин за придвижване на стоки по света, но секторът остава много изменчив и податлив на бумове и сривове в икономиката.

Корабната индустрия изпуска в атмосферата около 1 милиарда тона CO2 годишно, а очакванията са, че до 2050-а това количество ще се увеличи до 1,6 милиарда тона. Последни данни на Международната морска организация (ММО) показват, че ако не бъдат предприети действия, до 2050 г. емисиите на парникови газове от морски транспорт ще се увеличат с 250 %, с което и делът им ще достигне 17 % от световните емисии.

Секторът е изключително зависим от изкопаемите горива, особено бункерно корабно гориво — по-нерафинирана, замърсяваща и евтина нефтена смес, която включва дизел, тежък мазут и втечнен природен газ.

Въпреки че няма договорени задължителни цели, браншът и ММО са предприели някои мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и замърсяването. Приемат се нови оперативни мерки като движение на бавен ход, зони за контрол на серните емисии, оптимизиране на маршрутите и забрани за изхвърляне на отпадъци в чувствителни морски райони и около тях, както и нов дизайн на корпусите за по-добра горивна ефективност и безопасност.

Изследват се и възможностите за употреба на по-чисти горива, включително биогорива, както и електрическа/хибридна двигателна тяга. През 2020 година беше въведен нов глобален лимит от 0,5 % за допустимо съдържание на сяра в горивата.

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.