Отдавна е ясно, че финансовият пазар се движи основно от две сили — страхът и алчността. Когато те са в баланс, пазарът умерено прогресира. В момента, в който този баланс бъде нарушен, пазарът дава резки отклонения в определена посока и се стига до аномалии, чиито ефект може да бъде разрушителен, а преодоляването им мъчително. Сега се намираме точно в такава аномалия, породена от прекомерно нарасналата тежест на страха. Страхът от неясното бъдеще, пред което сме изправени заради негативните ефекти на пандемията от COVID-19. Ето как описва ситуацията главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски:

"2020-a определено е много различна заради кризата, породена от пандемията. Намираме се в икономическа среда на неизвестност за бъдещето, на потиснато потребление и потиснат апетит от страна на фирмите и предприятията за поемането на допълнителни рискове, свързани с нови проекти и инвестиции. Те все повече залагат на сигурността в краткосрочен план. Данните за системата показват, че активността е насочена по-скоро към предоговаряне на съществуващи кредити, а не толкова към вземането на нови. Затова като цяло кредитът за нефинансовите предприятия бележи спад.

В същото време на глобалните финансови пазари отвъд Атлантика, търсенето и ценовите нива, както за основните акции, така и за американските суверенни облигации са на най-високите си ценови нива. Респективно, американските облигации бележат исторически рекордно ниска доходност. Подобна, макар и по-умерена е картината на другите големи финансови пазари в Европа. Макар на пръв поглед този бичи синхрон между акции и облигации, както и абсолютни нива на котировки да изглеждат парадоксални, то е разбираемо в контекста на монетарната и фискална експанзия в основните икономически зони от началото на COVID кризата. Тези процеси се отразяват положително и на пазарния апетит за български глобални облигации, които от години са доказано качествен финансов актив с относително атрактивна доходност на фона на бенчмарковите бундове. Последните български емисии на дългосрочни еврооблигации през септември резонно бяха много успешни и търсени, което е позитивно и за българския кредитен рейтинг."

Общото правило е, че в такава, потисната от страха пред неясната перспектива среда, ролята на държавата през достъпните й финансови инструменти е да даде повече сигурност за бизнеса.

Като го подкрепи — както финансово, така и чрез проекти, в които той да участва и да поддържа икономическата си активност. Всички държави, в това число и България, разработиха свои мерки в тази насока. На по-високо ниво те прераснаха в общ финансов план на ЕС за преодоляване на кризата. Важна роля в осъществяването на тези мерки имат националните насърчителни банки, каквато у нас по закон се явява ББР. В момента на практика тя осъществява няколко правителствени инициативи, целящи подпомагане на бизнеса чрез облекчаването на достъпа му до финансиране.

"В тази среда Българската банка за развитие не е променяла своята кредитна и лихвена политика, но преди всичко усилията ни са насочени към изпълнение на специалните мандати за противодействие на кризата, възложени ни от правителството. Като банка с държавно участие, имаща специфични функции, ББР не е пряк конкурент на пазара на останалите банки. Напротив, нейният мандат, определен от Закона и стратегията на банката, я ограничава по отношение на такава конкуренция. Ролята й е да запълва липсите на пазара, да привлича и предоставя ресурси за намаляване на регионалните и други дисбаланси, като предлага оригинални решения според конкретните нужди и проблеми със своите специфични инструменти", казва главният икономист на ББР. И допълва, че банката се намесва там, където рисковата специфика затруднява търговските банки да предоставят сами нужния за малките и средни предприятия достъп до финансиране, или пък микро- и малките предприятия от своя страна се затрудняват с предоставяне на достатъчни обезпечения.

И все пак, търсещите финансиране фирми не спират да се питат какво ще се случва с лихвите. Когато се взема заем за пет или за десет години, този въпрос е много важен, защото от правилният му отговор до голяма степен зависи дали един бизнес ще оцелее или не. Особено ако е малък или среден, едно покачване на лихвата от 2.5% на 4% или повече процента в рамките на година-две може да има доста неприятни последици за платежоспособността на фирмата. Може да звучи куриозно, но точно по отношение на лихвите кризата е фактор, който държи нивата ниски. Заради страха от нея апетитите за нови инвестиции са слаби, а предпочитанията за спестявания са силни. Това води до анемично търсене на заеми, което е единият фактор за потискане на лихвените нива. И той ще действа още година-две, доколкото все още няма решение за справяне с COVID-19.

Другият фактор е политиката на централните банки в глобален мащаб за поддържане на ниски лихвени нива с цел облекчаване на дълговата тежест както на правителствата, така и на бизнеса.

Поради това и повечето банкери у нас не прогнозират увеличаване на лихвите по кредитите.

"Икономическите перспективи засега не очертават динамична проинфлационна среда, нито други фундаментални причини за съществено покачване на лихвите в Еврозоната и глобално в средносрочния хоризонт, особено ако възстановяването след кризата е по-плавно", коментира главният икономист на ББР.

Според него това се отразява в политиката на големите централни банки, които допълнително прибягват до безпрецедентни по размер неконвенционални мерки за противодействие на ефектите от COVID кризата. При Европейския междубанков лихвен процент — EURIBOR (ЮРИБОР), който често се ползва и у нас като референтен за договаряне на лихви по кредитите, след март наблюдавахме известно покачване, основно в резултат на пазарните очаквания за повишен риск поради кризата. Но това движение остана все така под нулевото ниво както за тримесечния, така и за 6- и 12-месечния EURIBOR, a през третото тримесечие стойностите им отново спаднаха до най-ниските си исторически нива.

"Специално за България имаме още един потискащ лихвите фактор и той е естественият баланс между кредити и депозити. Последните чувствително превишават обема на отпуснатите заеми, което понижава цената на краткосрочния ресурс и засилва конкуренцията за пласирането му. Но въпреки тази перспектива, по-разумно както за бизнеса, така и за домакинствата, е да си правят сметките само на база на рационалните им очаквания и по-консервативни планове за собствените им приходи в бъдеще, без да залагат спекулативно, че лихвените проценти ще останат по-дълго потиснати. Защото опитът учи, че всичко това може да се промени в бъдеще много по-рязко и нежелателно, отколкото някои биха разчитали в днешната ситуация. Още повече, че лихвите и у нас вече са достигнали своеобразно дъно, а при възстановяване на растежа след кризата е логично и лихвените нива да започнат да се нормализират. От друга страна, при по-висок риск се предполага и включването на по-високи рискови премии при договаряне на лихви по заемите. Лихвите не могат вечно да са пределно ниски или отрицателни, а да се очаква обратното би било непредвидливо", смята Илия Лингорски.

За ББР ситуацията е малко по-различна. Тя не се финансира с депозити на домакинствата, не участва на ипотечния и на пазара за потребителското кредитиране, а нейният привлечен ресурс е от международни финансови институции и партньорски банки за развитие. Това са Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа, германската KfW, Китайската банка за развитие и редица други. В бизнес модела на ББР от стратегическо значение е поддържането на възможно най-високия за страната инвестиционен кредитен рейтинг, равен на суверенния. Така банката се стреми да привлича повече дългосрочен финансов ресурс и в резултат да може балансирано да предоставя по-дългосрочни и специфични финансови решения за фирмите, без да влиза в пряка конкуренция с търговските банки за най-ниски лихвени нива.