Във времена на кризата хората по света крият пари под дюшека - начин да си осигурят спокойствие в ситуация на несигурност. Но в тази криза всичко е различно. Този път именно банкнотите, които сменят притежателите си в квартали и градове - точно както и коронавирусът - са източник на заплаха, вместо на сигурност, пише AP.

Въпросът е дали настроенията срещу кеша ще се запазят и след края на пандемията. От супермаркети в САЩ и Япония до бедняшките квартали в Африка и бензиностанциите в Техеран, все повече бизнеси и граждани спират да използват кеш, опасявайки се, че банкнотите и монетите, които минават през ръцете на десетки хиляди хора, могат да разпространяват вируса.

Здравни експерти и представители на властите многократно заявиха, че рискът от пренасяне на заразата чрез банкноти, е минимален. Това обаче не спря много бизнеси да спрат да приемат валута, а някои държави дори призовават гражданите си да спрат да използват банкноти изобщо. Други се опитват да се справят със заплахата, като оставят банкнотите с дни, изчаквайки вирусът да умре. В Китай банките пък трябва да стерилизират банкнотите с ултравиолетова светлина или топлина, а после да ги съхраняват седмица преди отново да ги върнат в обращение. Но дали отказът от банкнотите и монетите е възможен въобще?

Държави като Швеция, Финландия, Норвегия, Канада и други започнаха да използват все по-малко кеш и стигнаха до момент, в който големите количества банкноти вече са подозрителни. САЩ и Австралия са сред страните, за които се очаква да изоставят банкнотите напълно. А в Китай използването им намалява постоянно през последните години заради удобството на услугите, които позволяват плащания чрез мобилния телефон. Но за голяма част от света отказът е труден, ако не и невъзможен.

Cash ist Fesch!

От векове хората имат емоционална връзка с физическите пари, която е трудно да бъде изтрита. "Валутата е стойност, която можем да държим в ръцете си. Кешът ни дава възможност да превърнем работата си в нещо разбираемо и лесно заменяемо", казва Закари Кол, професор в департамента по икономика в Quinnipiac University в Кънектикът. "Не знаем какви стоки ще ни трябват в бъдеще, но притежанието на пари ни кара да смятаме, че можем да купим каквото ни трябва".

"Cash ist Fesch" е популярна фраза в Австрия и Южна Германия. Буквално тя се превежда като "кешът е красив" и отразява привързаността на двете държави към банкнотите. Тя е видима не само при по-старото поколение или при тези, които се опасяват, че електронните плащания означават загуба на личното им пространство и поверителност, но и сред младите.

Дори и в Германия обаче коронавирусът променя настроенията, поне временно. По данни на централната банка 43% от населението е променило навиците си на плащане през последните седмици и безконтактното плащане с карта е все по-разпространено.

Япония, въпреки че е популярна с широкото използване на модерни технологии, също вярва в кеша, който представлява 53% от общите активи на домакинствата, според данни на централната банка. "Кешът е крал" в Страната на изгряващото слънце, въпреки че там лихвите са отрицателни отдавна. Но и там заплахата може да е двигателят, който ще промени навиците, смята Хироки Маруяма, директор на местната финтех асоциация.

Дороти Харпул, директор и лектор в W. Frank Barton School of Business към Wichita State University, смята, че пандемията ще накара някои потребителите да преосмислят употребата на банкноти. Но обществото без кеш все още е далеч, смята тя. "Докато всеки и всяка държава имат стабилна връзка с интернет, не смятам, че коронавирусът еднолично ще промени практиката".

Ихсан, служител в чейнджбюро в Бейрут, посочва и друго: има някои неща, които не можеш да правиш без кеш, особено в зле функционираща и развиваща се държава. "Как иначе ще подкупиш държавен служител? С кредитна карта?"