В периода на кризата жизнеспособните бизнеси се наместват, преструктурират, заработили са в новите условия, макар и не със същите големи обороти. И при тях има голяма доза несигурност и това е причината да няма ръст на нормалното кредитиране. Тези бизнеси, които са имали затруднение и преди кризата, все повече се насочват към нормативни улеснения като безлихвени кредити, такива с облекчено обезпечение и мораториум. Това заяви финансовият анализатор на Money.bg Петър Илиев, в предаването, излъчвано по Bulgaria On Air.

"От удължения срок на мораториумите са се възползвали онези бизнеси, които първи взимат мораториум с шестмесечния срок, а сега се възползват от възможността да добавят още три месеца към срока", казва той.

Какво ще стане когато изтече мораториумът?

Това би довело до увеличение на лошите кредити, но въпросът е с колко.

"Трети мораториум също би бил лош вариант, защото всеки един подобен мораториум нанася сериозни щети върху доходността на банките. Въвеждането на трети мораториум ще намали приходите и ако над 5% от одобрените кредити станат лоши и трябва да се провизират, това ще бъде един сериозен разход върху банковия сектор", каза Илиев.

Според експерта до края на миналата година голяма част от банките предварително провизират тези мораториуми.

"В началото на година разходите за прозии за паднали сериозни, което не е добре, но вероятно може да се отдаде на това, че при приключването на годишните бюджети някои банки са имали надвнесени провизии, които сега реинтегрират", казва той.

По думите на експерта по-добре ще е е да няма трети мораториум. "Тогава вече ще е ясна масата на проблемните кредити, разходите, които всяка една банка трябва да задели и могат да се отбележат ясни и конкретни мерки какво трябва да се случи", заяви той.

"За мораториума не се вземат решения от БНБ или от правителството, а от Европейска комисия, която дава разпореждания на европейския банков орган. Вероятно ако този мораториум поддържа много жизнеспособни бизнеси, идва въпросът дали държавата няма да финансира чрез бюджета национален мораториум, което би означавало ще тя ще погаси дълговете, а кредитополучателите ще бъдат длъжници на държавата. Това би могло да се случи, ако не се гласува трети мораториум в Европа и политиците бъдат обхванати в поредното популистко безумие", казва той.

По думите на Илиев подобен сценарий се е случвал у нас в Закона за уреждане на необслужваните кредити до 1991 година, който води до декапитализация на половината държавни банки в страната и не помага с нищо на българската икономика според него.

"Проблемите са много и са фундаментални. Единствено добрата регулаторна политика, която води БНБ, доколкото може, и предпазливата разумна политика до края на миналата година, означава, че дори и при силен натиск банките разполагат със средства да изпълнят единственият регулаторен ангажимент, а той е да могат да платят на гражданите и фирмите депозитите, които те са им поверили."