След изборите в Германия Европейският съюз ще продължи да бъде една костенурка. След предстоящите през май избори за Европейски парламент ще открием колко бавно и нещастно създание ще е той. След това през следващите десет години основен ще бъде езоповският въпрос: Ще може ли европейската костенурката някак да изпревари американския орел и китайския дракон, или най-малко да върви в крак с тях?, коментира The Guardian, цитиран от news.bg.

След ярката изборна победа на Mutti (мама) Меркел ще трябва да формира новото правителство на Германия. Във Федерална република Германия такива коалиционни преговори традиционно се движат с темпа на сухоземните костенурки. Ако приемем, че резултатът е т. нар. " голяма коалиция " със Социалдемократите, ще бъде желателно дори и малка промяна в посока на адаптиране на политиката на Германия към еврозоната.

В понеделник Меркел изложи предположенията си, че няма да има промяна в собствения и подход към страните от Южна Европа, които са травматизирани от дълга, аскетизъм и депресия (както в икономически, така и в психологическия смисъл на думата). Позовавайки се на впечатляващия начин, по който Германия успя да снижи собствените си разходи за единица труд и възстанови конкурентоспособността си, Меркел заяви: " Това, което направихме, всички останали могат да направят. "

Социалдемократите са по-ясни или може би просто изразяват мнението си, че възстановяването на икономиката на еврозоната не е толкова просто. Някои дългови тежести са неустойчиви. Социалдемократите ще бъдат по-малкият партньор в тази коалиция, тъй като резултатите ще бъдат оценявани от избирателите. Повечето германски избиратели не искат да плащат за „безотговорните южняци" в резултат, на което се очаква политическите корекции в еврозоната да бъдат скромни.

В най-добрия случай, дългът и депресията в страните от Южна Европа ще продължат. В най-лошия проблемите ще се задълбочат както в политическо, така и в икономическо отношение. Както Костас Дузинас отбеляза в The Guardian във вторник, гръцката икономика се е свила с 25 %, като безработицата сред младите хора е около 70%, а все по-големият национален дълг към БВП приближава 175%. В Гърция социалната мизерия и политическият екстремизъм изглеждат неизбежни. На други места, в Испания и Ирландия например, болезнените реформи започват да дават някои по-бавни и несигурни резултати.

На изборите в Германия поведе политическият център. Това е малко вероятно да се случи на изборите за Европейски парламент през май следващата година. Представители на протестиращи партии на всички форми и цветове - от фашистката "Златна зора" на Гърция до UKIP, от частично посткомунистическа Лява партия в Германия, която е в Бундестага, за разлика от либералната Партия на свободните демократи - може да запълнят местата в парламента в Брюксел. Ако това се случи, може Европейският парламент да се превърне в оранжерия, пълна с хора, които хвърлят камъни. Въпреки всичко фрагментацията ще принуди общия поток от общоевропейски обединения на консервативни, либерални и социалистически партии да работят в по-тясно сътрудничество, като по този начин ще се увеличи ефективността на парламента в Брюксел.

В същото време Меркел ще бъде още по-склонна, отколкото е вече да води Европейското шоу с прагматични междуправителствени споразумения, независимо дали са в еврозоната от 18 държави или в ЕС от 28. Но проблемът на Меркел е, че тя все още няма стратегически партньор в някоя от другите две водещи сили на ЕС.

Френският президент Франсоа Оланд е готов да сътрудничи, но Франция е отслабена от нейните вътрешни икономически проблеми и забавянето на реформата. Дейвид Камерън, който има стабилна правителствена коалиция на теория, може да бъде партньор, но на практика евроскептиците от консервативната партия и собствените му тактически грешки, които стартираха с опит за " предоговаряне " на условията на членството на Великобритания в ЕС, ще бъдат пречка за партньорство. С една дума, Великобритания може, но няма, а Франция би могла, но не може. Това оставя Меркел сама на позицията Mutti Европа. Тя има няколко твърди партньори в страни като Полша, но само те не са достатъчни.

Докато в Берлин политическите сили водят преговори за техните точкови разлики, във Вашингтон, републиканците, заплашват да не вдигнат тавана на националния дълг. В Китай новата администрация на президента Си Дзинпин не показва някакви признаци на политическа реформа, което увеличава вероятността за задълбочаване на кризата в някакъв момент през следващото десетилетие.

С една дума, в света има три гигантски икономики и те имат значителни политически проблеми. Европейската костенурка няма да набере скорост в скоро време, но в същото време не се очаква и голям спад.