Инвестиционното банкиране е по-скоро въпрос на еволюция, отколкото на революция. Същността на този бизнес винаги е била в поемането на пресметнат (понякога неправилно пресметнат) риск. Но сега търговците поставят заявките си на повече места, работят с повече клиенти и използват по-усложнени хазартни машини отколкото някога преди.

Брокерството често е описвано като бизнес товарене или транспортиране на пари, както и един член на династията Ротшилд веднъж каза „от точка А където са сега до точка Б където е нужно". Идеята да описват сами себе си като почтени хамали всъщност много добре се вписва в цинизма на търговските платформи, където се работи с навити маншети на ризите и брокерите се овикват един друг на бруклински или кокни. Но всяка фирма за пренос ще се вцепени от печалбите и възвръщаемостта от търговията с ценни книжа в инвестиционното банкиране през последните години, особено сред големите на Уолстрийт. Свилен Иванов, глава на капиталовите пазари на Boston Consulting Group, отбелязва, че приходите от дейности свързани с капиталовите активи на главните десет инвестиционни банки са нараснали с почти две трети за две години, от $55 млрд. до $90 млрд. през миналата година. Темпът на нарастване е сходен с приходите на Apple след като пуснаха iPod. Само че в инвестиционното банкиране няма нищо конкретно, което да е достатъчно близко за да опише печалбите.

Самите банкери са мъгливи, когато обясняват търговските си печалби, подхвърляйки фрази от рода „разгръщаме интелектуалния си капитал". Но е ясно, че три могъщи сили работят, всяка се конкурира с другите и взаимно се усилват, и всичките са основополагащи за изобилната ликвидност, на която сега пазарът се радва.

Първата е онзи трик достоен за алхимик да се превръща дългът (тежък като олово) в деривати (повечето ликвидни. Liquid: лесно реализуем, на английски също и течeн, бел.ред.); вторият е появата на нова класа от ливъридж клиенти (частни инвестиционни и хедж фондове); и третата е изнамирането на нови капиталови пазари и клиенти по целия свят. Още повече, във всичките тези занимания фирмите сега използват не само парите на клиентите си, но и своите собствени.

Джозеф Перела, ветеран в индустрията, който миналата година започна самостоятелен консултантски бутик Perella Weinberg, разглежда вкарването на собствени средства на компанията в сливания, поглъщания и други транзакции, като една от най-големите промени в инвестиционното банкиране след 1980те. „Не само една фирма си подава носа навън. Това става навсякъде".

Но използването на собствения капитал на банката създава потенциален конфликт. Не само за това, че те могат да поставят интереса си пред този на техните клиенти; те се излагат все повече на опасностите да попаднат в етапа на понижението в цикъла на кредитите. Те отпускат все по-големи кредити на частните инвестиционни и хедж фондове и така насърчават един кредитен гуляй, който накрая може да свърши с финансова нестабилност. За известно време това може да е много печелившо. Обаче така банките стават твърде самодоволни от собственото си благо.

Движещата сила зад всичко това е необичайно добрия икономически климат. Глобалната икономика е най-неподатлива на сътресения от 1960те досега, действителните лихвени нива са ниски и компаниите правят огромни печалби. Това, което някои наричат „голямата умереност", е благодеяние за финансовите пазари по света, в частност за онези, които търгуват с разнороден дълг, сътворен във финансовите лаборатории на Уолстрийт и Сити в Лондон. Отварянето на азиатските икономики доведе до смъкване цените на търгуваните стоки, което помогна да се пребори инфлацията. Междувременно, високите нива на спестяванията в тази част на света, комбинирани със застаряващото население на Запад, помогнаха да се засили търсенето на дългосрочни инвестиционни инструменти като например бонове.

В същото време търсенето на лихви, които да компенсират ниската възвращаемост от висококачествените инвестиции като правителствени бонове, повиши търсенето на инструменти с по-голяма сложност, като суап за кредитна неустойка (CDS - контракти), синдикирани дългови облигации (CDO - облигации) и други деривати. Това понижи скритата нестабилност до многогодишни дъна и направи активите да изглеждат по-благонадеждни, отколкото са всъщност.

Също и регулацията помогна. Според банковото споразумение от Базел, чиито предписания ще влязат в сила в ЕС през следващия януари, а в Америка година по-късно, капиталите ще се разполагат според риска който активите носят. Това ще насърчи банките да използват повече кредитни деривати за диверсификация на кредитния си портфейл, също и да продават повече активи в капиталовите пазари, които да бъдат трансформирани в дългови ценни книжа.

Това всичкото значи, че инвестиционните банки са генерирали голяма част от печалбата си в търговията с деривати - една с друга, с банковите си клиенти или с хедж фондовете, които все по-активно използват инструменти като средства за спекулация. Търсенето на дългове, които да се обърнат в ценни книжа като CDO, доведе до щедри условия за кредитиране, които пък от своя страна подкрепиха бума в ливъридж-изкупуванията (LBO) от частните фондове.

Следва