За човек, който е направил повече от всеки друг, за да се справи с бедността, Мухамад Юнус не се оправдава по никакъв начин, че не дава милостиня на просяците.

Юнус е основател на Grameen Bank, която е раздала над $5.7 млрд. под формата на микро-кредити на бедни хора от Бангладеш. По този начин банкерът е дал надежда на стотици хиляди хора да се измъкнат от мизерията, а моделът му е копиран в над 100 страни по света от САЩ до Уганда.

Философията на Юнус е да търси начин как да помогне да бедните, да намерят сами пътя към избавление от нищетата. Той казва, че ако дадеш на бедния хляб днес ще си му помогнал за малко, но ако го научиш как сам да си изкарва хляба, ще си го нахранил за цял живот.

По тази причина той никога не дава парче хляб на просяците или на майките с деца по улиците.

„Понякога се чувствам ужасно, че пренебрегвам нуждаещите се хора по улиците и тротоарите, но се стягам и продължавам напред. Никога не им давам нищо на готово", това е заявил Юнус в интервю пред Ройтерс от 2004 г. „По-скоро ще се опитам да реша проблема на просяка, в дългосрочен план, от колкото да им подхвърля милостиня".

Професорът по икономика, който заедно с банката си спечели Нобеловата награда за мир тази година, се опитва да разреши проблема с бедността още от 1976 г.. Тогава той е дал $27 на 42 жени от бедно село в близост до дома му в южната част на страната.

Жените са били поставени в тежкото положение да дължат пари на местен лихвар, който начислявал главозамайващи лихви. Първоначално Юнус се опитал да накара местен банкер да даде нормални кредити на жените, но никоя банка не желаела да се обвързва с клиенти, които няма с какво да обезпечат взетите пари.

Юнус решил да докаже на изтупаните банкери, че бъркат много в преценките си за хората. Новосъздадената банка Grameen днес раздава десетки милиони долари на месец като кредити на 6.6 млн. клиенти, 96% от които са жени.

„Изключително съм щастлив, че продължавам да помагам на бедните, а банката ми се превърна в институция", казва Юнус. „Аз и моите колеги направихме много, като поставихме голяма въпросителна върху банковия сектор. Надявам се, че банкерите да променят вижданията си за хората".

Мухамад Юнус е роден през 1940 г. в град Читагонг, който тогава е бил главен търговски център на източен Бенгал. Баща му е бил златар в семейство с 14 деца, 5 от които са починали.

Унищожителният глад в Бангладеш от 1974 г., от който умряха стотици хиляди души, промени мисленото на младия Юнус. Тогава той се запитал, как е възможно модерните икономически теории да са довели до такъв безумен глад и мизерия човешкия род.

„Започнах да се укорявам, че докато преподавах икономическата наука в университета и си мислех, че имам отговори за всичко, хората умираха по улиците от недохранване", споделя той. „Ние професорите бяхме интелигентни хора, но не знаехме абсолютно нищо за бедността, която беше навсякъде и беше пропила живота на милиони наши съграждани".

Юнус е горд, че въведеното от него микро-финансиране постига такива отлични ефекти в цял свят. Ако на бедните хора се предостави достъп до изгодни кредити, те също могат да развият живота си така, че да излязат от тъмнината на досегашното си съществуване.

„Оставете ги сами да се справят", казва Юнус в интервю за Ройтерс. „Те могат сами да се грижат за себе си, не е нужно да плачете за тях, те са много способни хора", продължава банкера.

Grameen Bank възстановява около 99% от раздадените си кредити, въпреки че клиентите и не са длъжни да гарантират с каквото и да е било за парите, които взимат. Изплащането на кредита започва след втората седмица от предоставянето му, което освобождава хората от изплащане на огромни суми в края на периода.

Банката Grameen предоставя безлихвени кредити на най-бедните от клиентите си.

„Защо финансовата система трябва да пренебрегва хората, които нямат нищо? Защо информационните технологии трябва да са запазени само за богатите? Защо да не създадем нормални условия и за бедните ни съграждани?", са едни от най-често задаваните въпроси от Юнус.

„Не ме интересува дали богатите стават все по-богати, това така или иначе си е в реда на нещата. Мен ме интересува повече, защо бедните стават все по-бедни и защо богатите да не им помогнем да живеят нормално", продължава Юнус.

„Ако в страната има няколко човека като Бил Гейтс, това няма да ни направи по-богати. Да помогнем на най-бедните да живеят по-добре, това вече би допринесло на цялото общество", завършва коментара си Юнус.