Заетатата работна сила в България достигна 3 315,5 хил. души към края на третото тримесечие на 2007 г., а през четвъртото тримесечие - 3 472,2 хил. души. Към края на 2006 г. осигурените лица в универсални пенсионни фондове са общо 2 539 178, а към края на третото тримесечие на 2007 г. са 2 574 228 или 77,6% от работната сила. Към 31 дек. 2006 г. осигурените лица в професионални пенсионни фондове (ППФ) са общо 192 182 лица, а към 30 септември 2007 г. - 201 835 или 6,07% от работната сила. Осигурените лица в допълнителни доброволни пенсионни фонове към 30.09.2007 г. са 578 886 лица , или 17,6 % от работната сила. Доброволните пенсионни фондове вече изплащат пенсии на 1938 лица (към 30.09.2007 г.). Най-много пенсионери има ДПФ "Доверие" - 1542, а най-много осигурени лица в доброволен фонд - 265 650 има ДПФ "Алианц България". Осигурените лица към 30.09.2007 г. във всички доброволни фондове са 578 886 лица.
Хората в пенсионна възраст (в страните от ЕС и ОИСР) обикновено разчитат на четири източника на доход: частни трансфери от семейството и социални мрежи, публични трансфери от пенсии и други социални помощи, заработка, финансови и други активи, включително частни пенсии. Възниква въпросът: как да се покачи делът на частната пенсия или по-точно общият дял на държавната плюс частна пенсия за лицата, родени след 31.12.1959 г. и как да не се допусне по-голям дял от възрастното население да не е застрашено от бедност и да не влоши сериозно стандарта си на живот.
Моделът за България в основни линии е работещ, но се нуждае от по-нататъшно развитие. Положителните практики на страни като Холандия, Швейцария и Дания, а също и Германия, Франция и Англия трябва да се проучват и прилагат доколкото това е възможно у нас, но трябва да се отчитат националните и културни особености на нашата нация.
Тъй като допълнителното пенсионно осигуряване е възникнало преди повече от четиридесет години в някои страни пенсионните фондове вече имат активи, например в Холандия, надвишаващи стойността на БВП , то за пенсионерите в България, родени между 1943 и 1959 г., трябва да се търсят други възможности за достигане на адекватен доход и стандарт на живот. Може би трябва да се черпи и от опита на страни, където държавната пенсия гарантира значителна част от дохода на пенсионера, както в Австрия, където социалните разходи през 1980 г. са 26% от БВП , а през 2003 г. достигат 29,3%, и последните две години (2004 и 2005 ) падат леко до 29,0 и 28,8%, а средногодишният им ръст през 1991 г. е 8,3%, през 1999 г. - 5,6%, а през 2005 - 3,3%на сто.
Проблем № 1 е ниската осигурителна база
на българската пенсионна система. От 1.1.2008г. се увеличи максималният осигурителен доход на 2000 лв, но на такава база малко лица могат да се осигуряват. При среден осигурителен доход за декември 2007 г. 473,53 лв., (за ноември - 429 лв., а за 2006 г. средномесечен осигурителен доход 354,50 лв.), ниският осигурителн доход е най-големият проблем. Вторият проблем са пропуснатите години в осигуряване на лицата, работили в сивия сектор, или на тази, които са осигурявани на по-ниска от реалната осигуровка. Във Франция неотдавна се проведе дискусия, последвана от законово решение за осигуряването на допълнителните часове труд.
Основните предимства на сегашния модел са няколко. Първо, запазват се публичната пенсионна система и възможностите за признаване на стаж за пенсия, без да се правят осигурителни вноски за времето на отпуск за бременност и раждане, по време на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, на платени и неплатени отпуски за временна неработоспособност, и при откупуване за периода на следване, приетото изменение за откупуване на недостигащ стаж на лица, на които не достигат до 5 години. Второ, над 2,5 млн. лица, родени след 31.12.1959 г., ще получават допълнителна пенсия. Трето, до 2009 г. се запазва възможността за ранно пенсиониране - до 5 г. за лицата, които са полагали труд, втора категория и до 8 г. за лицата, които са полагали поне 10 г. труд, първа категория. Четвърто, на учителите се предостави възможност за получаване на по-ранна професионална пенсия или добавка, ако не са се пенсионирали по-рано. Пето, активите на пенсионните фондове за допълнително осигуряване преминаха 1,8 млрд. лева. Шесто, изработена е законова рамка за допълнителните доброволни професионални схеми и за излизане на външния пазар на пенсионните дружества .
Той като разходите на фонд"Пенсии" зависят главно от приходите от осигурителни вноски, първата насока за развитие на модела би могла да се формулира като увеличаване на доходите на заетите и увеличаване на приходите на допълнителните пенсионни фондове, без увеличаване на процента.
Сегашните и бъдещите пенсионери ще трябва да разчитат поне още 10-20 г. на субсидии за пенсиите си, тъй като трябва да се вземе впредвид факта, че постъпващите вноски за периода 1949 г.- 1997 г. отиват в бюджета на България, а не в специален фонд "Пенсии". Сега лицата, родени преди 1960 г. може да разчитат само на PAYG схемата, което означава, че ако събраните вноски не достигат за гарантиране на приличен коефициент на заместване на дохода на пенсионерите, би трябвало да се използват държавни субсидии и трансфери за допълване на необходимите средства по фонд "Пенсии"
Би трябвало да се създадат фирмени и на отраслов принцип професионални схеми, за да се компенсира очакваният спад на пенсиите и изоставането на стандарта на живот на пенсионерите от този на работещите.
Осигуряването в Универсални пенсионни фондове (УПФ) започна през 2002 година. На българския осигурителен пазар действат девет осигурителни компании, като последната е ПОД "Топлина" АД. Дружеството получи разрешение за управление на три пенсионни фонда през февруари 2007 година.
Нетните активи на ППФ достигнаха 401 271 хил. лв., тези на допълнителните доброволни фондове - 638 366 хил. лв., а на универсалните - 1 119 517 хил. лв. или 2 159 154 хил. лв. общо на трите вида фондове. Инвестициите в акции и дялове достигнаха 341 226 хил. лв., и изпревариха инвестициите в ценни книжа, издадени и гарантирани от държавата (228 384 хил. лв.). В корпоративни облигации инвестициите са 145 2002 лв., а в чужбина 150 756 хил. лева.
При професионалните фондове инвестициите в акции и дялове достигат 135 030 хил. лв., следвани от инвестициите в ценни книжа, издадени и гарантирани от държавата - 76 455 хил. лв. Инвестициите в банкови депозити са на стойност 61 621 хил. лева. Най-висок относителен дял на инвестициите в акции имат и доброволните фондове - 225 888 лева. На второ място са инвестициите в банкови депозити (109 475 лв)., а 79 910 лв. са инвестициите в чужбина на доброволните фондове. Издадените и гарнтирани от държават ценни книжа са третият по важност инвестиционен инструмент за доброволните фондове със 77 755 хил. лева.
Средната възраст на осигуряващите се в УПФ е 33,5 години (към 30 юни 2007 г.). Средният размер на натрупаните средства варира в зависимост от пола и възрастта, като е най-висок в групата на 44-54 г. поради по-дългия срок на осигуряване, а вероятно и поради по-високите осигурителни доходи. Към 30 юни 2007 г. средната вноска в Универсален пенсионен фонд е 434,89 лв. или за 5 г. и половина или по 79,07 лв средно за една година в осигуряване. Според Кодекса на труда пенсия от универсален фонд може да се получи след придобиване на право на пенсия от първи стълб. Първите пенсии ще започнат да се плащат през 2020 г. за жените и 2023 г. за мъжете. Средната месечна осигурителна вноска към 31.12.2006 г. за УПФ е 18,59 лева. Към 31.12.2006 г. 565 782 лица се осигуряват в доброволни пенсионни фондове. Средният размер на натрупаните средства на осигурените лица е 872,30 лева.
Проблем, който застрашава развитието на допълнителните пенсии почти във всички страни е невъзможността да си намират работа съкратените и безработните по-възрастни работници и сравнително
ниските коефиценти на активност и на заетост на възрастните работници
Ако проследим изхода от пазара на труда (и възрастта за пенсиониране) и възрастовата характеристика на населeнието в Европа, то може да се направят следните изводи:
- Средната възраст на изход от пазара на труда за 2001 г. е средно 59,9 г. за ЕС, като за мъжете тя е 60,5 г. а за жените 59,1 години.
- Най-висока възраст за излизане от пазара на труда има Ирландия, като за мъжете тя е 63,2, а за жените 62,2 години. На второ място са англичаните - със съответно 62,1 г. общо (63,1 г. за мъжете и 61 г. за жените). На трето място със 62 г. са Швеция и Португалия , а на четвърто с 61,6 г. е Финландия.
Решението на този проблем в различните страни се постига с различни мерки, но най-общо те са насочени към създаване на условия за насърчаване на работодателите да наемат по-възрастни работници чрез освобождаване от осигурителни вноски и към увеличаване на тежестта, която има една година осигуряване при навършване на минималната възраст, изисквана за пенсия.
За 2005 г. Дания има коефициент на заетост на населението между 15 и 64 г. 75,5%, докато оценената на второ място Холандия - 71%, а Швеция - 73,9 на сто.
Интересно е да се знае, че нормата на заетост за 2005 г. за възрастните работници се увеличава спрямо 2000 г. чувствително за повечето европейски страни. Така средно за ЕС-25 увеличението на заетостта на възрастните работници е от 36,6% на 42,5% (2005 г.). Най-висок коефициент на заетост имат възрастните работещи в Исландия (84,3%), Норвегия - 65,5% (2005 г.). От страните членки на ЕС-25 най-висок коефициент на заетост на възрастните работници имат гражданите на Швеция 69,4%, на Дания - 59,5%, на Великобритания - 56,9% и на Естония - 56,1 на сто. Най-нисък коефициент на участие на възрастните работници имат Полша - 27,2%, Словакия -30,4%, Словения - 30,7%, Италия - 31,4%, Белгия и Австрия - 31,8%, Люксембург - 31,7 на сто. Коефициентът на заетост на възрастните работници в България е 34,7% за 2005 г., за Турция - 31 %, а за Румъния - 39,4 на сто. При Румъния нивото на заетост за възрастните се понижава спрямо 2000 г., докато за България повишението е с 13,9 процентни пункта. Нормата на заетост на. Жените между 55-64 г. за 2006 г. е пак най-висока (69,4%) за Швеция от ЕС-25. За тази възрастова група участието на жените на пазара на труда данните за Дания са 59,5% , за Великобритания - 56,9 на сто. Най-нисък е този коефициент за средиземноморските страни: Италия - 31,4% , Гърция - 41,6 на сто. За Полша коефициентът продължава да бъде най-нисък за цяла Европа - 27,2%, за Унгария той е 33 на сто.
Табл. 1 Покритие на частни пенсионни планове | |||
Задължителни лични пенсионни планове | Покритие | Доброволни | Покритие |
Дания | >90% | Австралия | 35% |
Унгария | 58% | Белгия | 40-50% |
Мексико | 31% | Канада | 39% |
Полша | 49% | Финландия | 7% |
Словашка Република | 45% | Франция | 10% |
Швеция | >90% | Германия | 57% |
Задължителни професионални | Ирландия | 50% | |
Австралия | >90% | Люксембург | 20% |
Дания | >80% | Нова Зеландия | 20% |
Исландия | >90% | Норвегия | 45% |
Холандия | >90% | Португалия | 4% |
Норвегия | >90% | Испания | 10% |
Швеция | >90% | Великобритания | 43% |
Швейцария | >90% | САЩ | 47% |
В 11 страни от ОИСР - Австралия, Дания, Унгария, Исландия, Мексико, Норвегия, Полша, Словашката република, Швеция, Швейцария и Великобритания частният сектор осигурява част от задължителното осигуряване на доход за пенсионерите. Най-високо ниво на покритие на задължителни професионални частни пенсионни планове, над 90% имат още Холандия и Швеция, а в Дания процентът е по-голям от 80 на сто.
Ролята на частните пенсионни планове например в държавите от ОИСР се увеличава по пътя на три вида политики. Пет страни: Унгария, Мексико, Полша, Словашката република и Швеция въведоха задължителни частни пенсии, като заместитeл на част от публичното пенсионно осигуряване. Продължава тенденцията на ниско покритие с частни пенсионни планове за страни, където публичната пенсионна система гарантира около 71% коефициент на заместване на дохода. Седем страни от ОИСР имат по-нисък от 10% на покритие на работната сила с частни пенсионни фондове. Това са южноевропейските страни Гърция, Испания, Португалия и Турция, а също Финландия и Полша.
Според изследване на
пенсионното богатство на страните от ОИСР
през 2005 г. пенсионните активи във Франция нарастват. Там се прилагат редица мерки за насърчаване на участието на работодателите в допълнителното пенсионно осигуряване. За допълнително пенсионно осигуряване работодателите са освободени от задължителните вноски за социално осигуряване в границите на 6% от максималния осигурителен доход и 1,5 пъти на заплата в границите на 12% от максималния осигурителен доход, т.е. до 2 212 eвро. Дава се възможност да се трансформират допълнителни пенсионни режими във факултативни и по-точно в колективния спестителен план PERCO (до 31.08.2008). Работодателят може да прави вноски за всяко лице до 16% от максималния осигурителен доход, но не повече от три пъти личната вноска на осигуреното лице.
В рамките на новите разпоредби има някои промени. Вноските на работодателя за финансиране на допълнителен пенсионен режим са освободени в границите на по-голямата от двете суми (5% от "тавана" или 5% от заплата на работещия). По-високите суми за колективните планове PERCO не могат да заместват вноските за фаукултативните пенсионни режими.
В Италия одобреният през 2005 г. закон цели да увеличи допълнителните пенсии, като сумата от 7% върху заплатите ще се внася автоматично в пенсионните фондове. В Словашката република пенсионните активи се увеличиха от 7 млн. на 291 млн евро (2005 г.). Турският пенсионен пазар се разшири от 209 млн. долара през 2004 г. до 919 млн. евро през 2005 година.
За целия свят най-голяма е динамиката на натрупване в пенсионните фондове на Латинска Америка. Ръстът за периода 2004 - 2006 г. е 26,9%, докато за всички страни от ОИСР той е 9%, а за евросъюза - 13,6 на сто.
В края на 2006 г. стойността на професионалните пенсии и пенсиите от доброволен характер общо за ОИСР е приблизително 24,6 трилиона долара или 19,6 трилиона евро. От тях 66,1% или 16,2 трилиона долара (12,9 трилиона евро) са държани от пенсионни фондове, а 17,7% или 4,3 трилиона долара са държани от пенсионни продукти на банки или инвестиционни мениджърски компании, а 14,1% или 3,5 трил. долара (2,8 трил. евро) са управлявани от пенсионно-осигурителни договори, изплащани от застрахователни компании и 2,1% са "book reserve".
Във Франция допълнителното доброволно професионално покритие е само 10%, докато в Белгия е 40-50%, а в Германия - 57%, във Великобритания - 43%, в САЩ - 47 на сто. По последни изчисления във Великобритания удължаването на продължителността на живото само с една година ще изисква осигуряване на резерви от порядъка на 3-4 млрд. паунда, за да се покрият задълженията на животозастрахователните компании , възлизащи засега на стойност 100 млрд. паунда. Във Великобритания 74% от работещите вече са стартирали подготовка за тяхното пенсиониране, докато за САЩ процентът е 85. Английските пенсионери са с най-висок разполагаем доход в сравнение с връстниците си от изследваните 11 страни, членки на ОИСР.
Предвиденото ниво на заместване от задължителните пенсионни схеми във Великобритания е най-ниско във Великобритания - 31% и най-високо в Гърция - 96 % за работещи със средна заработка.В изследваните страни коефициентът на заместване от задължителното пенсионно осигуряване средно е равен на 40,6 на сто. Освен 6-те английско говорещи страни и в Белгия, Франция, Германия, Чешка Република, коефициентът на заместване на брутните доходи е под средното за ОИСР.
Доброволното пенсионно осигуряване е широко разпространено в английско говорещите страни, като покритието достига до 47% - в САЩ, 43% - във Великобритания и 39% - в Канада. В Германия реално 96% от населението получава пенсия на 65 г., която е почти или изцяло финансирана от публичните средства. Но 57% от работещото население има и доброволно професионално осигуряване.
- Фирмените пенсии
- водят началото си още преди появата на законово регламентираното задължително пенсионно осигуряване. Като пионери в тази област може да се посочат крупни индустриални предприятия - Круп, Сименс и др.
- За допълнителното пенсионно осигуряване във Франция (до реформата от август 2003 г.) трябва да се отбележи, че се базира на колективно договаряне. Почти всички пенсионни схеми спадат към задължителното пенсионно осигуряване. Финансирането е главно от вноски на работодателите и осигурените. Управлението на схемите е чрез административни съвети, изградени от техни представители. Още през март 1947 г. е подписано национално споразумение между Съюза на работодателите и Трейдюнионите за създаване на национална пенсионна схема за "cadres" - Agirc (Association Générale des Institutions de Retraite des Cadres). Това е фактически иновация в пенсионното осигуряване. Скоро някои компании създават собствени пенсионни схеми, но повечето схеми са създадени в рамките на индустрията или на регионален принцип. Поради сравнително хаотичния характер на професионалните пенсионни схеми през 1962 г. се достига до подписване на ново споразумение.
Във Франция пенсионната схема за допълнителна пенсия за държавните служители е създадена още през 1967 г. (FONPEL e създадена през 1993 г. за местните избрани съветници, а COVERA - през 1990 г.). През 2003 г. се въвеждат две нови спестителни средства: PERCO - колективна схема на работодателите за работещите в компаниите и PERP - популярен пенсионно-спестяващ план за индивидуално спестяване. CFDT подписва протокол на 4 май 2006 за установяване на нови допълнителни пенсионни планове за цели групи. И там има проблеми - работниците от категория A, B, C получават премия, която трансферират в пенсионен план в размер на 1,44% от тяхната текуща заплата. Тази сума е много по-малка от получената от мениджърите.
През 2006 г. за всеки втори служител от частния сектор се осигурява поне една форма на спестителен план.
Професионалните и фирмените пенсии са добре развити във Великобритания и САЩ. Първият съвременен частен пенсионен фонд в САЩ създава компанията General Motors през 1950 г. Активите на частните пенсионни фондове, представляващи всичко 170 млрд. долара през 1970 г., достигат в края на 2000 г. около 6,9 трилиона долара.
Британските пенсионери
спестяват средно 217 паунда за пенсия, докато в САЩ спестяват месечно 696 долара (357 паунда).
Eдин от проблемите пред системата за допълнително пенсионно осигуряване в някои страни като Англия например е по-малката степен на обхват на жените в професионални схеми. Например жените, които работят в т.н. "феминизирани професии", по-рядко имат пенсионно покритие за допълнителна пенсия. По данни на ОИСР от 1998 г. 60% от работещите жени в Австралия, Канада, Великобритания и САЩ са сред нископлатените и концентрирани във феминизирани професии. За 1994 - 1996 г. само 54% от работещите на пълен работен ден и 23% от тези на "частично работно време" са обхванати от професионално пенсионно покритие, докато при мъжете процентът е 59 за заетите на пълно работно време. Съпоставката по отрасли показва, че жените предпочитат да напуснат професионалната схема преди да достигнат пенсионна възраст. Преглед на пенсионерите показва, че за 1994 г. над 30% от жените, присъединени към професионални пенсионни схеми, никога няма да изтеглят пенсия от тях, в сравнение с 14% - при мъжете.
Различията в пенсиите се получават по две причини. Първо, поради по-голямата вероятност да живеят по-дълго, и второ, поради прекъсването заради майчинство или участието им в пазара на труда с "частично работно време". Според изследване на Евробарометър, което се прави за трети пореден път, най-адекватната пенсионна система за 2006 г. е тази на Дания. В това изследване се оценяват общо рисковете, които застрашават пенсионните системи на страните от ЕС и се акцентува върху влиянието на пенсионните системи върху икономиката, работодателите и работещите. Изтъква се, че пенсионната система на Великобритания е силна, че страната има емиграция, която е над средната за ЕС, което влияе благоприятно на работна сила и на пенсионната система, а също и че пенсионната възраст в страната е 62,6 г., т.е. е сред най-високите в Европа и че коефициентът на активност на 55 - 64 годишните е 57 на сто. За пенсионирал се среднопечелещ жител на Великобритания през 2007 г. държавната пенсия гарантира само 17% коефициент на заместване, което е дори под 30-те процента на холандците и доста под средното за ЕС - 57 на сто.
Според изследване от февруари 2007 г. почти 60 на сто от пенсионерите продължават да правят вноски чрез работодателите си за пенсия, а почти половината внасят премии към планове за човекозастраховане.
Корпоративните пенсии в Швейцария
Концепцията за задължителни професионални пенсионни планове е възприета след референдум през 1972 г. и те се изграждат като втори ред на първия стълб.
Основната държавна пенсия е в зависимост от дохода. До 2000 г. пенсията е равна на число, което е между 1 и 2 пъти на базовия доход. За 1999 г. базовият доход е равен на 12 060 швейцарски франка (или 14 614 долара). За лицата, печелещи по-малко от три пъти базовия минимум, пенсията е равна на 0,74 от базовия индекс. За лицата, печелещи до три пъти повече от базовия доход, пенсията обаче е равна само на 0,26% средногодишна заработка.
Основната пенсия се състои от универсална пенсия (базов индекс) и плащане, свързано с преценената стойност на заработката за цялата трудова кариера.
Осигурителните вноски за базовата пенсия са 4,2% върху брутната заплата, платени от работодателя и още толкова от работещия.
Ползите от първи стълб достигат до 60% от заработката, ако доходът на лицето е по-малък от три пъти базовия доход, а ако доходът е три пъти базовия доход, то пенсията е само 35% от заработката.
При втория стълб (според законодателството от 1985 г.) за всички, които имат покритие за пенсия AHV/AVS и имат доход над 24 120 швейцарски франка се изисква да правят вноски за частно администрирани задължителни професионални схеми. Вноските са различни в зависимост от възрастта - от 7% , за лицата на възраст 25 - 34 г. , до 18% (за 55-65 г. с доход между 24 120 и 72 360 швейцарски франка). Работодетелят плаща по закон поне половината от вноската за професионална пенсия и много повече за висшите мениджъри и ценните работници.
Всички професионални схеми се управляват от фондации, които са отделени от спонсориращите организации. В края на всяка година активите, падащи се на всяка пенсинна сметка на осигурено лице, се увеличават с поне четири процента върху вноските през годината. Законодателството предвидижда минимална годишна възвръщаемост с фактор за минимална конверсия, равен на 7,2 за натрупаните пенсионни активи. Портфолиото е консервативно, главно в заеми и облигации. Само около 8% се влагат в акции.
В Румъния законът за изграждане на частно управлявани професионални пенсионни схеми е приет през 2006 година. Лицата, които са под 35 години към 31.12.2007 г. задължително са включени в пенсионните професионални схеми. Два процента от частта на вноската на работника, която е 9,5%, се заделят за втори стълб на пенсионната система. Всяка година процентът ще се покачва с 1 пункт, докато достигне 6 на сто. За трети стълб вноската е максимум 15 на сто. Комисията за надзор на частната пенсионна система оторизира три пенсионни фонда към 15 май 2007 година. Крайният срок за лицата между 35 и 45 г., за да решат дали да се включат във втори стълб, е навършването на 45 годишна възраст. Комисията одобри 10 частни пенсионни компании за управление на задължителните пенсионни фондове.
Облагане на вноските за пенсии, инвестиционния доход и самите пенсии
Съществуват пет основни модела на облагане, които са показани в таблица 2. Според модел A, който се прилага в Холандия, Ирландия, Германия и Англия, вноските и инвестиционния доход не са облагаеми. Според модел Б, прилаган в Полша, се облагат само вноските, а инвестиционният доход и пенсионните обезщетения не се облагат. При модел В, прилаган в Дания, само вноските в пенсионни фондове са необлагаеми, а инвестиционният доход и пенсионното обезщетение са облагаеми.
Таблица 2.
Вноски | Инвестиционен доход | Пенсия | |
Модел А | Освободени | Освободен | Облагаема |
Модел Б | Облагаеми | Освободен | Освободена |
Модел В | Освободени | Облагаем | Облагаема |
Модел Г | Облагаеми | Облагаем | Освободени |
Модел Д | Облагаеми | Облагаем | Облагаема |
Прави впечатление, че в държавите, които имат най-високо оценени пенсионни системи като Дания и Холандия, работодателите поемат половината или 2/3 от вноската за пенсионно осигуряване. Така например в Дания, пенсиите от първи ред на първи стълб се финансират от данъци, а задължителните допълнителни, свързани с дохода пенсионни схеми към втори ред на първи стълб се финансират 2/3 от работодателя и 1/3 от работещото лице.
Във Великобритания за пенсия от първи стълб работодатeлят плаща 12,80% за работещите с договор за заработки между долната и горната граница за осигуряване и още 12,80% за заработката над горната граница за осигуряване. За лицата без договор осигуровката върху сумите между долната и горната граница за осигуряване е 9,30%, а за сумите над горната граница за осигуряване - 12,80 на сто.
За пенсиите от втори стълб от пенсионни схеми с дефинирани плащания работодателят внася 9,90%, а работещото лице - 4,20 на сто. При пенсионните схеми от тип "дефинирани вноски" осигурителните вноски за сметка на работодателя са по-ниски - 4,30%, а за работещото лице - са 2,70 на сто.
В Холандия работодателят плаща 14% вноски за пенсия от втори стълб, докато осигуреното лице - само 3,95 на сто. В Португалия вноската е общо 34,75% за първи стълб, като работодателят внася 23,7%, докато работeщото лице - само 11%. Вноската за втори стълб се внася изцяло от работодателя и е 3 на сто.
В Чехия за първи стълб вноската за пенсия е 26%, от които работодателят внася 19,50%, а работещото лице - 6,50 на сто. За втори доброволен стълб 2,5% плаща работодателят.
У нас за втори стълб родените след 31.12.1959 г. плащат 1,40%, а работодателят 2,60 на сто. Работодателят плаща за втори стълб на работещите първа и втора категория съответно 12% и 7% за професионални пенсии, а за учителите работодателят внася 4,3% в Учителския пенсионен фонд.
Сред най-важните проблеми са тези за пенсионерския доход,
коефициентът на заместване и рискът от бедност
Холандия е една от страните с най-благоприятен коефициент на възрастова зависимост. За 2000 г. съотношението на лицата над 65 г. и лицата между 20-64 е само 0,22, а през 2050 г. се очаква да стане 0,40. За Италия съотношението е най-неблагоприятно - 0,29, следвана от Белгия - 0,28 и Фрaнция. Общо за 15-те страни от ЕС съотношението е 0,27. Ако сравним относителният дял на възрастовата група на 65-79 г. , то за Холандия през 2005 той е 10,6%, докато за Гърция е доста по-висок - 14,6%, а за България е 14%, или само три страни имат по-висок.
Интересно е да се проследят резултатите от едно изследване на мнението за социална защита, проведено във Великобритания, Франция, Германия Холандия, Дания, Гърция. Заслужава внимание фактът, че през 1985 г. рискът от бедност сред пенсионерите е по-нисък, отколкото сред останалото население. Като вземе в предвид, че Холандия е страната, която има най-висок относителен дял на активите в частни пенсионни фондове, се вижда, че съществува връзка между допълнителното пенсионно осигуряване и доходите на пенсионерите. Според същото изследване, високите разходи за пенсии и страхът, че пенсиите няма да са стабилни са номер едно в мненията на анкетираните лица в три страни - Франция, Германия и Холандия.
За периода 2006 - 2007 г. средната социална защита за страните от ЕС е намаляла от 13,3 на 13,2% от БВП. За последната година средната пенсионна възраст за Европа се покачи от 60,5 г. на 61 години. Според отчета за бъдещето на пенсиите във Великобритания от 2005 г. се препоръчват четири възможности: по-ниски пенсии, по-високи пенсионни възрасти, по-високи вноски и по-високи данъци.
Според изследването на пенсионните системи в ОИСР Холандия и Швеция си поделят второ място след Дания. На четвърто (реално трето) е Ирландия и на пето - Великобритания. Интересно е, че страна, която до скоро нямаше най-добра позиция по отношение на частните пенсии като Дания е оценена на първо място за втора година. Само по показателя частни пенсии Дания е оценена на второ място. Датската пенсионна система е една от малкото в света, която има излишък. Пенсионната възраст в Дания е средно 61 години. Очакваната продължителност на живота е 81 г. за 2040 г. и е под средната за ЕС. Покритието на първи и втори стълб е почти универсално. Пенсионната система в мнозинството схеми се базира на вноски от работодател и работещи.
Дания е страната която има 75% коефициент на заместване за пенсионерските доходи на работещ със средна заработка, при средно 58,7 на сто. Освен това по статистически данни от ОИСР Дания гарантира на нископечелещите 120% коефициент на заместване на дохода. Данъчната тежест за средния производствен работник за Дания си остава сравнително висока - за 2004 г. и 2005 г. тя е 41,3 41,4 на сто. Данъчната тежест за същия тип работник за Холандия е по-ниска и за 2004 и 2005 г. е равна на 38, 6%, а за Швеция е съответно 48,4 и 47,9 на сто.
Португалия е страната, която от 13-то място отива на 20-то място, поради проектираните високи разходи за пенсии като част от БВП - 20% през 2040 година. Португалия обаче има учудващо висока средна възраст за пенсиониране - 63,1 г. и заетост на възрастното население над 50 на сто.
Белгия с реформата от 2006 г. и ограничаването на ранното пенсиониране се премества от последно място за две години и заема 23-тото място. Полша е поставена на 11-то място, а нейните частни пенсионни фондове на 8-мо място. При нея най-трудният за разрешаване проблем е ниската заетост за възрастните работници. При Белгия броят пенсионери на 100 работещи е среден най-неблагоприятните в евросъюза и предприетите мерки дават резултат, като се покачва с 2% броят на заетите възрастни работници.
За България деферинциацията на пенсиите се задълбочава - докато за 1999 г. тя е едно към три, то през 2007 г. е едно към пет. Но когато се вижда, че колективната социална отговорност на работодателите във Франция се изразява във вноски за допълнителни пенсии на едно лице от порядъка на 16% от "тавана" за социално осигуряване, би трябвало да се повишат първо доходите и с по-голям процент минималните. А така също да се създадат реални условия за създаване на доброволни професионални пенсионни схеми, като работодателят трябва да поеме по-висок дял от вноската, поне за първите пет години.
Би могло да се помисли и за вариант за създаване на "универсални пенсии" и за родените преди 31.12.1959 г., като правителството внесе на всяко лице определена сума. Парите могат да се вземат от бюджетните излишъци.
Проблемите за инвестициите и управлението на пенсионните фондове трябва да се преоценяват периодично и да се използвата по-гъвкави методи за изтраждане на портфейлите на фондовете.
USD
CHF
EUR
GBP
