„Дянков с уши във фирмите", четем от първата страница на „Стандарт"
Вицепремиерът Симеон Дянков вече ще има свои очи и уши в големите държавни фирми. Те ще следят харчовете им и ще алармират при злоупотреби. Според промени в Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, подготвени от финансовото министерство, Дянков ще може да контролира разходите и задълженията на предприятията с държавно участие. За целта той ще има право да назначава финансови квестори, които ежемесечно да му се отчитат. В докладите те ще отбелязват забелязаните проблеми. Без тяхното съгласие нови разходи и задължения от предприятията няма да може да се правят. Мярката е представена като част от Пакта за финансова стабилност и ще помогне за контролиране на бюджетния дефицит и държавния дълг.
Още от статията на „Стандарт"

„Българите отново са най-недоволните от живота си европейци", обобщава от първата си страница „Сега"
Българите заедно с румънците отново заемат последните места по удовлетвореност от живота си в Европейската общност. Това показват предварителните данни от последното проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на труд и живот в 27-те членки, както и Македония, Хърватия, Турция и Норвегия - http://www.eurofound.europa.eu/.

Изследването "Живеене и работа в Европа" проучва заетостта, доходите, образованието, семейството, здравето, баланса между работа и личен живот и др. Макар и да сме най-неудовлетворени от живота, все пак сме по-високо в класацията от турците, македонците и хърватите, които регистрират по-ниски нива на удовлетвореност от нас.

"Въпреки че парите не могат да купят щастие, наличието на адекватно материално положение остава най-важният елемент, за да се чувстват хората удовлетворени от живота си", пише в проучването.

Изследването показва и какви са нивата на емоционалното здраве на европейците. Този показател отчита колко пъти през последните две седмици интервюираните са се чувствали весели, жизнерадостни, отпочинали и пълни с енергия.
Още от статията на „Сега"

„Правителството нямало полезен ход в ситуацията с блокираните туристи", анализира от първата си страница „Дневник"
Българската държава няма полезен ход в ситуацията с блокираните руски туристи, които не успяха да се приберат навреме от почивката си в черноморските курорти, а задължението за прибирането им е на руската страна. Стотици чужденци, най-вече руснаци, не успяха да излетят навреме от Варна и Бургас заради финансов спор между превозвача "България ер" и туроператора "Алма тур".

"Блокираните граждани имат договор с фирма от групата на "Алма тур", регистрирана в Русия, и така в случая се задействат механизмите за реакция, предвидени от руското законодателство", каза пред "Дневник" зам.-министърът на икономиката Иво Маринов.

Същите аргументи има и министърът на транспорта Ивайло Московски. "Руската държава трябва да има механизъм да прибере своите граждани. В случая нашата държава пряка вина няма. Не можем да носим отговорност за механизма, който се задейства или не се задейства в другите държави", коментира той пред БНР.

И Московски, и Маринов посочиха като положителен пример реакцията на Финландия, която задейства механизма си за реакция в подобни ситуации и прибра над 200 свои граждани. "Вероятно разликата е в това, че в едни държави системата действа превантивно, а в други - постфактум", каза Московски.
Още от статията на „Дневник"

"Дънди" изнася безконтролно 10 т злато и редки метали от България за година", разкрива от първата си страница „Класа"
Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг", дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.", през митнически пункт Пристанище „Бургас център" под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати". Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди". Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг" ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди" възлиза на около 2 млрд. долара. Те я пресмятат на основата на стойността на извличаните от рудата 7 основни и 12 допълнителни компонента.

Разминаването между официалните данни и реалните печалби става възможно заради липсата на контрол върху дейността на концесионера от страна на държавата. Това признаха експерти от акредитираната лаборатория по европейските изисквания и стандарти „Евротест контрол". Нещо повече - оттам заявиха, че преди 1980 г. са правени проучвания в находището в Челопеч, но тогава държавата не е анализирала редките метали, защото е нямала методи за изследване, а вероятно и интерес. „Челопеч майнинг" има собствена лаборатория и според органите, които би трябвало да осъществяват контрол - каквото фирмата декларира, това изнася, коментираха експерти от „Евротест контрол". Последният път, когато е правен анализ на рудата от Челопеч, е преди 8 г. Според признанията на експерти от лабораторията „оттогава нещата замряха".
Още от статията на „Класа"

"Вземат мотора, ако караш без книжка", информира от първата си страница „Монитор"
50-кубиковите мотоциклети от типа скутер да се конфискуват в полза на държавата, ако ги карат младежи, които не са навършили 16 години и нямат книжка за тях. Това предложение беше направено вчера след среща на ръководството на КАТ-София и представители на столичен мотоклуб. Рокерите настояват тази идея да бъде заложена в Закона за движение по пътищата. Пред „Монитор" началникът на столичната Пътна полиция Богдан Милчев заяви, че в момента се събират мнения от широк кръг специалисти, които ще бъдат обобщени и обсъдени, преди да бъдат предложени като промени в Закона за движение по пътищата.

„Има смисъл в предложението, ще помислим за конфискацията на мотопедите, обеща Милчев, който заедно с рокерите разгледа машините от изложението „Моторите и градът", а след това седна да обсъди с тях как биха могли да си партнират на пътя. „Отидете в някой краен квартал и ще видите колко хлапета на по 12-13 години се возят на скутери. И родителите им са виновни, че го позволяват, но и КАТ трябва да се намеси, защото това е много опасно", категорични са мотоциклетистите. Те настояват мотопедите на децата нарушители да се конфискуват от полицията, и то не за месец или два, а завинаги.

През ноември ще бъдат обсъдени всички предложения като едно от тях е мотористите да бъдат задължени да карат със специално предпазно облекло. Ще се въведе и  определен стандарт както за екипите, така и за каските, което ще повиши сигурността на шофьорите. Това пък коментира пред „Монитор" секретарят на Комисията по безопасност на движението Алекси Кесяков.
Още от статията на „Монитор"

„Тъга по нормалния свят" е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р икн Емил Хърсев
Този свят се е побъркал. Това е почти единодушното мнение на банкери и индустриалци, на инвеститори и търговци, няма активен участник в стопанството, който да не изпитва страх и несигурност дори за близкото бъдеще. Ще има ли изобщо евро и Европейски съюз утре, какъв ще е съставът и какви ще са правилата в еврозоната и в общия пазар? Днешните политически лидери на Европа успяха да ни докарат дотам, че и най-простите въпроси нямат сигурен отговор.

Европа отдавна не е имала толкова некадърни управници: на десетината водачи на съюза им липсва не само съгласие за общото бъдеще, но дори лично мнение какво да се прави, повечето явно нямат. Вятър и мъгла - в главите и приказките им. Как да им вярваш, още повече как да инвестираш, да заложиш пари на тяхна дума? Като се сети човек колко им тежи думата...

Пример: през лятото на 2010 г. финансовите евроминистри ни увериха в хор, че за спасяване на Гърция са им нужни 110 млрд. евро. Само година след това излезе, че са сгрешили. Сега щели да трябват още 160 млрд. евро. Три месеца след като приеха втория гръцки пакет и платиха първия транш от него - пак нацупени, няма да дават пари на гърците само срещу изпълнени условия. Преди година ни уверяваха, че няма да допуснат нито една държава от ЕС да фалира; сега вече бъклят "пилотиран дифолт (default, неизпълнение, неплащане)". Берлин не даваше дори да се спомене за облигации, гарантирани от всички в еврозоната, вчера фрау Меркел обяви, че могли да издават еврооблигации, ама преди това трябвало "финансово правителство", "общи данъци и бюджет".

Няма да я бъде. Европейска федерация няма да има, защото хаотичните възгледи на европейските правителства звучат все по-несговорчиво. Самопровъзгласилата се за най-правоверна евротроица интегратори (Франция - Германия - Холандия) направи и невъзможното да се изпокара с всички останали в съюза.
Още от статията на „Сега"

"По-ниски данъци за чуждите инвестиции", разкрива „Стандарт"
С по-ниски налози ще привличаме инвеститори. Част от корпоративния данък и осигуровките ще бъдат преотстъпвани на чуждите инвеститори. Това означава, че вместо да внасят налозите в хазната, част от тях ще може да използват за разширяване на дейността си. Инвеститорите ще получават и по-бързо обслужване от чиновниците. Това са част от новите мерки за привличане на чужди инвеститори, предадени за обсъждане в Министерски съвет, каза за "Стандарт" шефът на Българска агенция за инвестиции (БАИ) Борислав Стефанов. Те са написани от БАИ, Министерството на икономиката, изследователска компания "А.Т. Kearney" и Център за икономически стратегии. Целта е да се привлекат инвеститори от сектори с висока добавена стойност като електроника, електротехника, машиностроене.

"Основният проблем на съществуващия закон за инвестиции е, че той е фокусиран върху проекти на зелено основно в сферата на производството", коментира Борислав Стефанов.
Още от статията на „Стандарт"

"Синдикатите готвят стачка срещу масови съкращения в БДЖ", предупреждава „Сега"
Синдикатите и работещите в БДЖ са готови да излязат на национална стачка от 1 октомври, след като в края на миналата седмица стана ясно, че железницата няма да получи финансова инжекция от Световната банка от 460 млн. лв. заем, с който да се реформира. Макар да обеща и парламентът да гласува, финансовият министър Симеон Дянков също не отпусна заем от хазната от 140 млн. лв. Стачката е и заради масови съкращения, пазени в тайна.

"От 1 октомври се планира да бъдат освободени по 1000 души от структурите "Пътнически превози" и "Товарни превози", разкри вчера във Варна президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според Димитров обаче стачката може да се вдигне веднага след тази дата, ако това съкращение стане факт, понеже то противоречало на стачно споразумение от март т.г., което гласи, че всички рокади трябва първо да се съгласуват със синдикатите.

"Синдикатите призовават за провеждане на стачни действия и заради провалените преговори по подписването на нов колективен трудов договор и отказа на Световната банка да отпусне заем за реформирането на железопътната система. Липсва всякакъв диалог с ръководството на БДЖ, както и с министерството на транспорта", отсече Петър Бунев от синдиката на железничарите към КНСБ.
Още от статията на „Сега"

"Договорили сме 41% от бюджета на програмата за селските райони", казва в интервю за „Дневник" Румен Порожанов, изпълнителен директор на фонд "Земеделие"
В края на март цялото ръководство на фонд "Земеделие" беше сменено, за да се ускори работата по програмата за развитие на селските райони, където има сериозни проблеми, включително изоставане в обработката на подадените европроекти, както и риск от загуба на средства още през тази година. Същевременно през пролетта в земеделския сектор имаше и недоволство по линия на директните субсидии заради наложените глоби за отминали години. За това докъде е стигнала работата на фонда разговаряме с изпълнителния му директор Румен Порожанов. Преди настоящия си пост той беше началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков.
Г-н Порожанов, успяхте ли да разгледате останалите от предходни години проекти по програмата за развитие на селските райони?
- Проектите, с които стартирах работа, бяха от прием 2009 и 2010 г. Само за последните пет месеца, но основно през последните три, сме договорили проекти със субсидии за 300 млн. евро по абсолютно всички мерки, като това е именно прием от тези две години. По отношение на тези от 2009 г. са приключени проектите по всички мерки, единствено остават 15 по мярката "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията".
От тези за 2010 г. ни остават единствено проекти по мярката за обновяване и развитие на населените места, които са свързани с обекти на църквата. Единственият проблем, който ни забавя в момента за тях, са документите, свързани със собствеността, които трябва да ни предоставят от синода и отделните митрополии. И, разбира се, има и отново необработени проекти по мярката за създаване на микропредприятия, тъй като срещнахме технически проблеми. Тя ще бъде затворена до края на септември. По останалите мерки имаме да довършим единични проекти. Удовлетворен съм, че вече приключваме приемите от 2009 и 2010 г.
Как сте избрали критериите за класиране на проектите от стария прием по частните мерки и дали те са променяни в движение? Защо например се дават допълнителни точки, ако проектът е подаден от жена (Кандидати по програмата сигнализираха в редакцията на "Дневник", че се готвят да подадат жалби в комисията за дискриминация заради неравноправни условия - бел.ред.)?
- Критериите, по които се извършва класиране, когато има ограничен бюджет по някоя мярка, са разписани в наредби от управляващия орган, който е Министерство на земеделието и храните. В критериите има пет точки, ако заявителят е жена, допълнително се дават и за проекти в по-изостанали райони и др. Критериите са явни и те не са променяни в периода, в който съм тук, и не може да се говори за някакво двусмислие при тълкуването. Критериите са свързани със самата програма и с целите й.
Още от интервюто на „Дневник"

„Дефицитът в хазната твърдо държи 1% от БВП", съобщава „Класа"
За първите осем месеца на годината дефицитът в бюджета е 732 млн. лв., или 1% от прогнозния БВП, сочат предварителните данни на Министерството на финансите. За януари-юли цифрите показваха също дефицит от 1% от БВП. На месечна база през август фискът е на червено едва с 11 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година ситуацията в публичните финанси се подобрява с около 805 млн. лв., или 1,2 пр. пункта от БВП.

Постъпленията в хазната от януари до август са 16,24 млрд. лв., или 62% от годишните разчети. Спрямо същия период на 2010 г. постъпленията бележат ръст от 6,1% (940 млн. лв.), което се дължи в най-голяма степен на по-високите данъчни постъпления, отчитат още от ведомството на Симеон Дянков. Данъчните постъпления също изглеждат добре. Приходите от косвени данъци отбелязват ръст от 13,1%, което е със 769 млн. лв. повече от предвидените в разчетите на МФ. Значително нарастване има и в частта на постъпленията от социални и здравни вноски, преките данъци и други.

Разходите по консолидирания бюджет, включително вноската на България за общия бюджет на ЕС, към 31 август са 16,97 млрд. лв., или 60,2% от прогнозите за годината. В номинално изражение разходите остават близки до отчетените за същия период на миналата година с ръст от 0,8%, като нарастване се отчита основно при здравноосигурителните разходи и разходите за издръжка. Разходите за заплати се свиват с 39 млн. лв. Частта от вноската на България за общия бюджет на ЕС, изплатена към края на месец август от централния бюджет, е 466,3 млн. лв. Фискалният резерв е 5 млрд. лв. Окончателните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 август ще бъдат публикувани в края на септември.
Още от статията на „Класа"

"Започна есенното поевтиняване на плодовете", съобщава „Монитор"
Доматите през миналата седмица са поскъпнали с 4,1% и вече се търгуват средно по 0,51 лв. за килограм. Това съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Експертите са констатирали също така, че цената на краставиците на едро се е повишила с 2,8 на сто до 0,74 лв./кг. В същото време зелените чушки, продавани по борсите, поскъпнаха с 5,2 на сто до 81 стотинки за кило. Червените чушки обаче поевтиняват с 2,8 на сто до 1,05 лева за килограм. Цената на зелето също е паднала надолу до 0,27 лв. /кг на едро. По 0,47 лв. за килограм се търгуват тази седмица картофите. Цената на тиквичките се понижава с 4,5 на сто до 0,42 лева за килограм.

В разгара на есента обаче поевтиняват повечето сезонни плодове, с 5,7 на сто е паднала цената на гроздето до 1,15 лева за килограм.
Още от статията на „Монитор"